Великобритания направи своя избор, сега трябва да управляваме последствията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Великобритания направи своя избор, сега трябва да управляваме последствията

Великобритания направи своя избор, сега трябва да управляваме последствията

Въпреки целия драматизъм на ситуацията няма смисъл от вайкане

17766 прочитания

В петък цяла Европа, а донякъде и целият Запад се събудиха в напълно различен свят. Бунтът на 52% от гражданите на Великобритания срещу собствените им елити започна да пише нова глава в европейската история. За националистите в Обединеното кралство това може и да звучи тържествено, но техните надежди, както става обикновено с популистите, са кошмарът на здравомислещите. Успехът на повърхностната политика във Великобритания може да запали опасна верижна реакция из целия съюз, която да доведе до излизането на други държави от него. Дори и това да не стане, съюзът, към който България се стремеше толкова много, ще се промени необратимо.

И това е донякъде логично - когато в Лондон и София се говори за ЕС, сякаш става дума за два различни съюза. Жителите на Острова, които гласуваха за Brexit, не харесват нищо от това, което българите искат от ЕС - европейските фондове, контрола над политиците, свободното придвижване, привидната равноправност на страните.

В това има много горчива ирония. Великобритания беше един от големите двигатели на разширяването на ЕС, тъй като колкото повече страни има в него, толкова повече се засилваше балансиращата роля на Лондон. От това спечели и България, която през 1999 г. получи мощно британско рамо, за да започне преговори за членство в евросъюза.

Изборът на Великобритания сега ще бъде усетен най-силно в периферията на евросъюза, там, където е България. Когато на дневен ред е потушаването на ефектите на Brexit-a, фискалната хармонизация или европейско икономическо правителство примерно, все по-малко хора ще се интересуват от дребните балкански проблеми. Спомнете си средата на 90-те, когато ЕС беше вторачен в собствената си интеграция и почти насила реши, че европейският идеал изисква разширение извън четирите вишеградски страни. Сега перспективата е обърната.

Въпреки целия драматизъм на ситуацията, от вайкане няма смисъл. Гражданите на Великобритания решиха своето, а донякъде и на ЕС бъдеще, и сега се налага последствията да бъдат управлявани. За жалост България е трагично неподготвена за това, което се случва. Събитията наистина се разиграват далече от нас, но последствията - икономически и политически, стигат до София за часове. В сложния свят, в който Великобритания не е част от Европа, а Доналд Тръмп може да е следващият президент на САЩ, е повече от ясно, че българските политици не са на нивото, което се изисква.

Ако България продължава да се лашка без посока, ще бъде в групата на губещите, когато вълната, която тръгва с Brexit-a, промени Европа. ЕС е най-добрата възможност за развитие, която имаме и всяка заплаха за неговото бъдеще е заплаха и за нашето. Малка, застаряваща държава, изолирана зад затворените граници в ъгъла на един все по-самовглъбен континент и съсед с надигащите се имперски амбиции на Турция и Русия, е възможно най-лошото бъдеще. Ако има цел, на която си заслужава да посветим всяко усилие, то тя е да не допуснем това да се случи.

Какво да прави България, за да не остане сама в съюз с Гърция и Румъния, както предрече премиерът Борисов, е ясно - тя трябва да бъде енергична и модерна държава, без корупция, с много по-малко организирана престъпност и с правосъдна система, която гарантира правата и равните възможности на всички. Това ще й позволи да бъде плюс за ЕС, а не само пример за проваленото разширяване и източник на миграция. Ако България се реформира, ще бъде в клуба на богатите държави, ако не - ще остане в периферията на Европа, при други глупави страни, които не могат да тръгнат по очевидния път. Разликата сега ще е, че няма да има кой да ни бута в правилната посока. Успехът или провалът ще зависят изцяло от нас.

Иначе - Cheers and thank you for the fish&chips.

В петък цяла Европа, а донякъде и целият Запад се събудиха в напълно различен свят. Бунтът на 52% от гражданите на Великобритания срещу собствените им елити започна да пише нова глава в европейската история. За националистите в Обединеното кралство това може и да звучи тържествено, но техните надежди, както става обикновено с популистите, са кошмарът на здравомислещите. Успехът на повърхностната политика във Великобритания може да запали опасна верижна реакция из целия съюз, която да доведе до излизането на други държави от него. Дори и това да не стане, съюзът, към който България се стремеше толкова много, ще се промени необратимо.

И това е донякъде логично - когато в Лондон и София се говори за ЕС, сякаш става дума за два различни съюза. Жителите на Острова, които гласуваха за Brexit, не харесват нищо от това, което българите искат от ЕС - европейските фондове, контрола над политиците, свободното придвижване, привидната равноправност на страните.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    legio avatar :-|
    legio

    "Успехът или провалът ще зависят изцяло от нас." Добро утро. (Добър вечер). Винаги е било така. Преди се оправдавахме със СИВ, а сега с ЕС. Проблемът ни обаче е, че загубихме националния стремеж за просперитет от преди 110 години и се оставихме на популизма. Затова и не трябва да коментираме дали британците са "тъпи" или са "ебаси пичовете" защото: https://mobile.twitter.com/cipisec/status/746235995348054017?ref_src=twsrc%5Etfw

  • 2
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    Добра редакционна статия на Капитал - казва очевидното. Стига да можеше да ни помогне и да го разберем.
    Единствената ми утеха е, че дори когато ние българите се самоунищожим (което няма да отнеме още дълго), красивите планини, полета и море ще продължават да са там.

  • 3
    ss avatar :-P
    SS

    Всъщност Брекзитът ни е през оная работа , винаги сме се държали за пеша на Германия , както е казал поетът - винаги с Германия , никога срещу Росия ...

  • 4
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Какви са шансовете Великобритания да се раздели от съюза, ако цената за това е отделянето на Северна Ирландия и Шотландия?

  • 5
    fve avatar :-?
    Федор Езерский

    Много добра редакционна статия, казваща #КАКВО? Обаче ми липсват отговори на въпросите #КАК? и #КОЙ? От редакцията имат ли предположения за отговорите им? За България става дума. Британците дще намерят редакционни коментари в Индипендънт или Файнешъл Таймс

  • 6
    gogo1212 avatar :-P
    gogo1212

    Българинът е куче, ще се спави и с този проблем.

  • 7
    pogled avatar :-|
    Григор Лилов

    Никакъв бунт на масите срещу елитите няма!
    Има дълбок разкол в самите елити - и английския, и американския по политиките, които трябва да се провеждат.
    Има и отвратителна пропаганда на редица медии там (по най-лош комунистически маниер.)
    Нима подръжниците на Брекзита - част от английски мултимилионери и милиардери са изразители на бунта на масите или милиардерът Тръмп е такъв изразител?
    Наистина демагогията в тези медии е достигнала завидни болшевистки висини.
    Да вземем и публичния образ на Брекзита - политическия в лицето на Борис Джонсън. Та той ли е типичния представител на масите - с богатите си родители и баща - висш чиновник в Еврокомисията в Брюксел?
    Нима е загрижен за обикновения англичанин Джон или Смит с американското си поданство, с образованието си в елитарния колеж Итън, с членството си в крайно затворения и суперелитарен клуб „Бълингдън“. За пояснение - сър Ерик Андерсън (директор на Итън) отбелязва, че за разлика от Тони Блеър (бившият английски премиер) "Борис въобще не беше бунтар срещу системата." (пред БиБиСи)
    Връзва ли се понятието представител на бунта на масите с най-близкото приятелство с принцесата на Уелс, с Чарлз Спенсър и др., че списъкът е твърде дълъг. Със съпругата му, която е съветник на кралицата?!
    Връзва ли се кампанията "Брекзит" с 2.5 пъти по-голямото си финансиране (не от редовите англичани) с понятието "бунт на масите"? Връзва ли се с бунта на масите проведената медийна кампания за отцепване от Европа, където зад основните вестници са милиардери като "любителя на масите" Рпърт Мърдок?
    Въобще такива митове за бунт на масите ми напомнят една знаменита мисъл за манипулацията "Населението не знае. Дори не знае, че не знае".
    Имаме разцепление в елитите - от Вашингтон през Лондон и Берлин, та чак до Москва (там завърши по традиционния за тях начин - със затвори за милиардери или техни самубийства). Изпратени са пред тежка криза на националните и глобални политики и съответно пътищата за излизане от нея. И Брекзита е част от тази криза и решението на част от елитите в ущърб на другата им част.
    Въобще простите обяснения са много удобни, лесно смилаеми и чудесно харчещи се, но по правило са неверни, когато се отнасят до сложни, многопластови явления.

  • 8
    marina1980 avatar :-|
    marina1980

    До коментар [#7] от "Григор Лилов":
    ++++++++++++++

  • 9
    spek avatar :-|
    spek

    До коментар [#7] от "Григор Лилов":

    Не сте съвсем прав. Т.е. отвън погледнато--абсолютно--но отвътре, субективно--масите именно го възприемат като бунт. Нищо че ги водят клоунски конкуренти на сегашния политически елит. Плебса си го възприема като шанс да покаже среден пръст на тия дето се мислят че са по-добри от тях...
    Още Оруел го е описал--всеки яхва енергията на плебейте опитвайки се да измести сегашния елит. Но плебеите са си убедени че са супер готини и как само го подават на елита и въобще...
    Само им вижте коментарите под брекситски статии в Сън, Дейли Мейл, и Телеграф--те са 100% убедени че са честни, морални, трудолюбиви, и са завоювали историческа победа срещу разглезените педуги с висше.

  • 10
    pogled avatar :-|
    Григор Лилов

    [quote#9:"mirilai"]Не сте съвсем прав.[/quote]

    Напротив. Бунтът на масите предполага бунт срещу елитите - всички. А тук една част от елита изманипулира масите срещу друга част от елита. По формата си това е бунт, но по същността си е обвивката, целофана, в който е опакована битката между части на елита и политиките им.
    Извинете ме, че отговарям толкова късно, но сега видях коментара ви.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

След истината, вдясно

След истината, вдясно

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK