Начинът, по който Бойко Борисов пристигна миналата седмица първо в Истанбул, а после в Берлин, е обезпокоителен. България, представлявана от Борисов, умишлено прие образа на жертва - страна на ръба на криза, която живее в ужас от случващото се до границата й, безпомощна да промени каквото и да е. Страна, която зависи от волята на "големите началници".
Това е, първо, вредно, а второ - грешно. Защо е вредно стана очевидно в Истанбул - когато сам се поставяш в слаба преговорна позиция, ще извиват ръцете ти колкото и когато решат. Що се отнася до Берлин, там може и да се спечелят симпатии, когато се играе образа на невинното добро момче, което играе по правилата, но му се случват лоши неща. Но влияние - не.
Борисов спечели от Меркел официално обещание да работи за влизането ни в Шенген и неофициално - да провери какво може да се направи с влизането в чакалнята на еврозоната. Повече тя и не може да даде, защото е в съюз с още държави, които София също трябва да убеждава. С аргументи, не с мрънкане. А от Ердоган не спечели нищо повече от това, че засега Турция ще продължи да приема хората, които гоним от границата, стига да продължим да изпълняваме исканията й. Анкара няма и причина да обещава повече - Борисов де факто не отиде на преговори, защото не беше подготвил нищо, с което да преговаря.
Това значи, че ще печелим краткосрочни отстъпки, но ще търпим дългосрочни пасиви. Защото вероятно ще влизаме в Шенген постепенно, но ще е "по милост" и така и няма да получим признанието, че сме пълноправни членове. Ще връщаме няколко хиляди души на Турция, която пак ще ги приема "по милост", вместо да се научим как да се справим с риска от човешка вълна, с какъвто ще живеем за години напред. Накратко, ще продължим да сме хора, на които светът им се случва, вместо да работят активно за промяната му.
Оправданието, че сме "малки и от нас нищо не зависи", не е валидно. България е важна външна граница на ЕС и портата на Турция към Европа. Тя е автономна държава, която е способна да използва огромните лостове ЕС и НАТО в своя полза, стига да може и знае как. Защото, ако не беше така, защо изобщо някой разговаря с Борисов?
Начинът, по който Бойко Борисов пристигна миналата седмица първо в Истанбул, а после в Берлин, е обезпокоителен. България, представлявана от Борисов, умишлено прие образа на жертва - страна на ръба на криза, която живее в ужас от случващото се до границата й, безпомощна да промени каквото и да е. Страна, която зависи от волята на "големите началници".
Това е, първо, вредно, а второ - грешно. Защо е вредно стана очевидно в Истанбул - когато сам се поставяш в слаба преговорна позиция, ще извиват ръцете ти колкото и когато решат. Що се отнася до Берлин, там може и да се спечелят симпатии, когато се играе образа на невинното добро момче, което играе по правилата, но му се случват лоши неща. Но влияние - не.
1 коментар
ББ опичай си акъла и не ни излагай!
Пълен Игор на министър Митов от ББ
Оттам и имповизациите във външната политика
РБ да стегнат юздите на бъзлив Бойко.