България се показа гола на световната сцена
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България се показа гола на световната сцена

Премиерът Борисов е станал роб на вътрешнополитическите си страхове, които го блокират да направи каквито и да било сериозни стъпки - от номинацията за шеф на ООН до ключовите реформи в държавата.

България се показа гола на световната сцена

Пируетите на кабинета около българската номинация за шеф на ООН

18422 прочитания

Премиерът Борисов е станал роб на вътрешнополитическите си страхове, които го блокират да направи каквито и да било сериозни стъпки - от номинацията за шеф на ООН до ключовите реформи в държавата.

© Надежда Чипева


Българската политика обича парадоксите, но историята с номинацията за генерален секретар на ООН забърка каша от буквално световен мащаб. В момента ние имаме двама кандидати за поста. Единият, Ирина Бокова, е официално издигнат и има все по-малки шансове да спечели. Другият, Кристалина Георгиева, се подкрепя от все повече държави, но не е официално издигнат. Колкото повече продължава тази странна ситуация, толкова повече всяка от двете - и най-вече тази с по-големи шансове, губи.

България имаше своите 15 минути слава на световната сцена и много видимо се провали. Премиерът Бойко Борисов показа най-лошото от политическият си характер - страх и нерешителност. Той не издържа на напрежението и натиска от всички посоки и предпочете личния си комфорт пред историческата възможност.

Неочаквано кандидатурата за шеф на ООН стана тема, по която двете държави с най-голямо влияние в Източна Европа - Германия и Русия, влязоха в остър дипломатически конфликт.

Така Борисов се оказа в невъзможност да избере правилна страна. Собствената му позиция, както и по други теми, отсъства напълно, той за пореден път реши тактически. Като не може да угоди на Германия и Русия едновременно от страх, България изглеждаше, че се отказва от участие в състезанието за ООН изобщо. Сега премиерът отново дава знаци, че след индикативното гласуване за шеф на организацията в края на месеца все пак ще може и да смени номинацията. Дотогава обаче единственото, което ще се е променило, е, че ще е минало повече време, през което шансовете за кампания на новия кандидат ще са по-малко.

Поведението на правителството по номинацията показва и друго. В държавата не може да се вземе никакво нормално решение, ако то води до това някой да е недоволен. Премиерът Борисов е станал роб на вътрешнополитическите си страхове, които го блокират да направи каквито и да било сериозни стъпки - от номинацията за шеф на ООН до ключовите реформи в държавата.

Страната няма собствена външнополитическа линия и се лашка като руска туристическа платноходка между самолетоносач на НАТО и контейнеровоз на ЕС.

Провалената номинация на Кристалина Георгиева също ясно показа, че в България няма политическа сила, която да защитава българския интерес, да се бори за модерност и развитие в обществото.

Георгиева получи огромна международна подкрепа - няколко държави от Централна и Източна Европа, водещи медии, анализатори, политици от Берлин, Брюксел, Вашингтон, Токио... Докато целият свят се занимаваше с темата, нито един български политик вътре в страната не я подкрепи публично. Това също е голям срам и за него не е виновен само Бойко Борисов.

Постигането на големи цели изискват национална консолидация. България в момента е разграден двор. И тази седмица това се видя от целия свят.

Българската политика обича парадоксите, но историята с номинацията за генерален секретар на ООН забърка каша от буквално световен мащаб. В момента ние имаме двама кандидати за поста. Единият, Ирина Бокова, е официално издигнат и има все по-малки шансове да спечели. Другият, Кристалина Георгиева, се подкрепя от все повече държави, но не е официално издигнат. Колкото повече продължава тази странна ситуация, толкова повече всяка от двете - и най-вече тази с по-големи шансове, губи.

България имаше своите 15 минути слава на световната сцена и много видимо се провали. Премиерът Бойко Борисов показа най-лошото от политическият си характер - страх и нерешителност. Той не издържа на напрежението и натиска от всички посоки и предпочете личния си комфорт пред историческата възможност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

(почти) Всичко зависи от нас

(почти) Всичко зависи от нас

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK