Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Покрай новата българска национална драма "Ирина или Кристалина" всички започнаха да се интересуват от Организацията на обединените нации. Това е трогателно в държава, която продължава да се старае по всякакъв начин с финансови трикове да избяга от задължението си да помага на развиващи се страни (поето с влизането в ЕС). Но ако наистина погледнем ООН извън фокуса коя българка е по-подходяща да го оглави, а откъм нуждата и ползата от тази организация, новината за влизането в битката на Кристалина Георгиева е добра. И това не е оценка за качествата на Бокова, а прост прагматизъм: по всичко изглежда, че Георгиева ще успее повече да застраши водещото място на португалеца Антонио Гутереш.
И това е добра новина за ООН, а следователно - и за всички ни. Двубой Гутереш - Георгиева ще е най-добрият възможен от доста ограничения кръг варианти заради опита им в областта на хуманитарните кризи и в търсенето на решения в тази област. Разкъсано между интересите на големите сили, ООН е очевидно безпомощно да спира конфликти. Но ако има някакъв смисъл в неговото съществуване сега, той е в това да намери отговор на огромната хуманитарна криза, връхлетяла света. За по-малко от 10 години броят на хората, търсещи убежище, бягащи зад граница или вътрешни мигранти, се е удвоил до над 60 млн. души. Това число няма да намалява, напротив. И тук не говорим за смешните числа от няколко хиляди в България или милион в 500-милионна Европа. В Сирия вече има 14 млн. бежанци, в Йемен новата война запрати милион извън домовете им, в Южен Судан, в Либия, в Централна Америка, в Бангладеш все повече и повече хора търсят ново бъдеще. 15 нови войни са започнали в последните пет години по думите на самия Гутереш. Човек, който може да накара закостенялата администрация в ООН да събира и използва по-ефективно пари и ресурси, за да решава проблемите на тези милиони хора, ще е добре дошъл. Все едно дали се казва Гутереш или Георгиева.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
12 коментара
Не, не, не. Това е някакъв литературен опит, но не и редакционна бележка.
Причудливи са подскоците на мисълта на автора от неизпълняваните хуманитарни ангажименти на България през "Кристалина заплаха за Гутереш", през милионите бежанци, та чак до панацеята за ООН - КГ.
Разбира се, всичко би било ОК, ако това е просто литературен ескиз - извън времето и без претенции за истинност. Но не е.
Бележката чрез заклинания лавира около фактите, които са всеизвестни: българското правителство нелогично и необяснимо смени кандидата на България седмица преди да се проведе първото реално гласуване в СС на ООН, когато съвсем видимо, а не както досега: "една жена ми каза..." ще стане ясна позицията на всяка от постоянните членки.
ООН съществува повече от 70 г. и досега не е предотвратило една война, не е спряло един бежанец, не е дало повече сигурност на нито една страна-членка. Дори и сините каски изчезнаха някъде... Видимо такава е архитектурата на организацията, начертана от страните-победители в последната война.
Защо трябва да повярваме, че - о, чудо! - КГ единствена е способна да преподреди света? Въпреки интересите на постоянните членове?
Участието на Ирина Бокова в кампанията за избор на ГС на ООН изглежда вече е causa perduta. Особен принос за това имат и българските медии най-вече с това, че изначално започнаха да насаждат някаква измислена "теория", че ако един кандидат не се е представял така, както някои очакват - то този кандидат непременно трябва да се замени с друг, за когото очакванията (очаквания, не шансове) сред определена група хора са по-добри. Ако такава "теория" е валидна, то би трябвало за всички кандидати под трето място в петте предварителни гласувания техните си правителства вече да са номинирали други. Има ли поне един такъв случай освен българския?
Участието в процеса за избор на ГС на ООН е по презумпция такова, че ще бъде избран само един, а останалите ще пият по една студена вода. Какво е реалното основание за едно правителство да снема доверието си от кандидат, който се е представил до момента относително добре сред групата от 10-12 участници, а сред групата от жени-кандидати - най-добре?
И чисто на морално ниво - уместно ли бе за г-жа Георгиева да приеме номинацията при положение, че първоначално номинираната г-жа Бокова ясно заяви, че не възнамерява да се оттегли? Това не е някакъв риторичен въпрос, а лакмусов тест за моралните качества на кандидат от който се очаква да бъде само за пример. Ако стартът към целта е белязан с такава етична мътилка, то не е трудно да се предположи какво предстои нататък.
До коментар [#2] от "zmuz":
Ясно като бял ден е, че докато българин е начело на една световна организация (ЮНЕСКО), няма как друг българин да оглави друга световна организация (ООН). Оттам насетне носенето на вода от девет дерета за безспорните качества на г-жа Георгиева е безсмислено. И продължава да не се дава отговор на въпроса: защо след като знаеха всичко това, направо не предложиха нея като национален кандидат?
Колкото повече се говори по темата, толкова по-блудкав вкус остава. Ако махнем пухкавите епитети и лишените от логика "доводи", блясва голата истина: Бокова някому пречеше.
Има една френска игра, нарича се патанг. Играе се на пясък и играчите хвърлят стоманени топки, като се опитват да уцелят малко дървено топче ("прасе"), поставено на около 3 м. Топките цопват в пясъка и не се търкалят, като често закриват "прасето". Затова всеки следващ играч се опитва да "избие" топката, която му пречи, но сблъскалите се патанги се разхвърчават настрана по векторите на силата, като откриват "прасето" за следващия...
Е, такова "избиване" се постигна с дублираните български кандидатури - разчисти пътя на г-н Гутереш, защото българския семеен скандал орезили и двете ни кандидатки и ни направи за посмещище.
Неприятно впечатление ми прави, че и през януари, и сега г-жа Кристалина Георгиева просто лъжеше.
Може да е голям експерт, да има два хромозома повече от всички жители на планетата (няма), но тя лъжеше, че няма да се кандидатира.
Моралът в политиката не се гледа само в БГ. В питомния свят е основна категория.
Някъде тук четох за заверата, че ако България си провали кандидатурата за генерален секретар (Бокова), новият щял да назначи Николай Младенов, бившия външен министър на кабинета Борисов-1, за зам.-генерален секретар.
В края на месеца ще видим дали е само теория на конспирацията.
Но ако се случи, тоталният напън на Капитал да мие образа на Кристалина ще добие друга логика: Сорос-Иван Кръстев-Иво Прокопиев-Икономедия.
С една дума пропаганда срещу интересите на страната ни.
Нека изчакаме.
До коментар [#4] от "beky":
Това са спекулативни коментари, четох същото за възможния вариант "Гутериш - Бокова". Ако нито Бокова, нито Георгиева бъдат избрани, почти сигурно е, че новият ГС ще е Гутериш (Европа). Неговият заместник няма как да бъде от Европа тъй като в ООН стриктно спазват разпределението на ключовите постове по региони. ГС и неговият заместник от един и същ континент - няма да го допуснат. От друга страна - този път процедурата за избор на ГС на ООН е определено прозрачна така че са възможни изненади.
До коментар [#4] от "beky": Но ако се случи, тоталният напън на Капитал да мие образа на Кристалина ще добие друга логика: Сорос-Иван Кръстев-Иво Прокопиев-Икономедия.
=======================================
Защо АКО се случи? Та то вече СЕ Е СЛУЧИЛО!
Всъщност от генералния секртар на ООН почти нищо от това, за което се говори в статията, не зависи. Всъщност ООН си е една скъпо струваща говорилня, а сериозните въпроси, които все пак понякога се разглеждат или дори решават там, се решават от постоянните членки на Съвета за сигурност. Така че дали ще бъде Бокова, Кристалина или някой друг от някаква друга географска точка на планетата, няма почти никакво значение.
Но това, което направиха Ирина, Кристалина, министърът на външните работи, ББ и елитът на политическата ни класа, особено на ДСБ, има голямо значение. Пак сме първи и единствени в света, но пак в идиотизмите. И то за нещо, което не си струва. А после искаме другите да ни вземат насериозно.
С нетърпение чакам сряда, когато всички тези глупости ще изгубят своя смисъл, но тогава тези драскачи ще се покрият.
Далеч съм от самочувствието, че разбирам от дипломация, но поне да нямаше някои логически противоречия.
" Разкъсано между интересите на големите сили, ООН е очевидно безпомощно да спира конфликти."
И пак големите сили назначават шефа на ООН. За какво ли им е, освен за параван? Или с парите на всички нации ще гаси пожарите, подпалени от големите?
Преди няколко месеца, докато се раздвоявах между работата и удоволствията, по-облъчени от мен познати се нервеха: Какво прави Бойко, кандидатурата на Бокова е опечена, пък той готви някакъв негов кадър. Тази истерия, създадена от не знам кого, свърши своята работа и ББ подпомогна Ирина, макар и с половин уста. Преди няколко седмици започна контраофанзива за Кристалина. Хм, и тя свърши работа, завъртяхме палачинката, макар че и това не гарантира успех.
Когато извършихме всички възможни лупинги, появиха се коментаторите и казаха: Всичко е в ръцете на великите сили.
Е, да се впрягаме ли още?
много тролове на тоя форум, много нещо! Пък и едни такива дъъъълги коментари пишат. Все едно, че са пред медиите. Пък то един форум.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.