Можеше да се предвиди лесно, че безразборното строителство на спортни зали ще доведе до момента, в който собствениците им ще се чудят как да ги издържат и пълнят. При държавното финансиране сметката не се прави много добре, ако въобще се прави.
Случващото се със зала "Колодрума" в Пловдив е типичен пример за прахосничество (виж текста Диамант за 49. млн. лв. върху колони). В конкретния случай 49 милиона лева обществени пари. Като се започне от това, че залата никога не е била проектирана да е "многофункционална", какъвто етикет често се лепва, за да може да се оправдае инвестицията. След това идва не особено ясната идея как ще продава на пазара на спортни и културни събития. В конкретния случай не се постига дори и социален ефект, защото не е ясно кой ще тренира и спортува в нея между рехавите събития в календара.
"Колодрума" е практична само за колоездене - един спорт, който в елитното си звено е с трайно затихващи функции в България. Резултатът е съоръжение, на което му се иска да бъде модерно и практично, но не може. И което в първата си година ще струва на пловдивската община поне 1 милион лева. Без подобренията, които тепърва ще се правят.
Залитането към подобни проекти с неясна ефективност не е само при спортните зали. Вземете плановете за строеж на ядрена централа в Белене, за газова тръба под Черно море, за стадиони в селата. Тук моделът на харчене на обществени пари е устойчиво сбъркан. "Колодрума" и вероятно много следващи подобни проекти (сега се строи зала в Бургас с нови 35 млн. лв.) са ярък пример защо такива проекти трябва да са частни, не държавни.
Но строителството не спира. Тази седмица, вдъхновен от ремонта на зала "София", премиерът Борисов обяви нови мащабни идеи (слава богу, без нов национален стадион). Може би е време държавата да спре и да помисли върху ефектите от тази си инвестиционна дейност, преди да налива още милиони в нея.
Можеше да се предвиди лесно, че безразборното строителство на спортни зали ще доведе до момента, в който собствениците им ще се чудят как да ги издържат и пълнят. При държавното финансиране сметката не се прави много добре, ако въобще се прави.
Случващото се със зала "Колодрума" в Пловдив е типичен пример за прахосничество (виж текста Диамант за 49. млн. лв. върху колони). В конкретния случай 49 милиона лева обществени пари. Като се започне от това, че залата никога не е била проектирана да е "многофункционална", какъвто етикет често се лепва, за да може да се оправдае инвестицията. След това идва не особено ясната идея как ще продава на пазара на спортни и културни събития. В конкретния случай не се постига дори и социален ефект, защото не е ясно кой ще тренира и спортува в нея между рехавите събития в календара.
5 коментара
Но строителството не спира.
Не спира, защото това "строителство", е просто добре отработена схема за кражба на 80% от изхарчените пари. Строят се обекти с крайно ниско качество и огромни несъответствия в количествените и качествените показатели за свършена работа.
тия съсипаха цялата идея на евро-фондовете - вместо да служат като база от която държавата да започне да прилича на истинска държава и след след това само да се доразвива - те ги ОКРАДОХА
тъжно
Ще споделя, че напоследък все повече деца се захващат и се занимават с някакъв вид спорт. Дори и "зубърите", макар и по-малко. От тях трябва да се формират спортистите, ат от нас, родителите им и по-възрастните - публиката. Но Тиквата така и не разбра /от къде толкоз акъл в тази възглавница/, че не му е необходимо цяло министерство / паразитна структура /, за да се развива спорт! За построените зали - добре; но то и преди имаше и пращяха от събития - предимно от масов спорт. Сега пращят от прахоляк, понеже ни деца останаха в Бойковината, ни родители, за да ги пълнят. Знаете ли, че например в управлявания от ГЕРБ вече 8 години близо 120 хиляден "град на спортния дух" няма нито един масов спортен отбор? А в недовършения "полуфабрикат" / по ББ/ вместо ежедневни спортни битки има веднъж месечно само! по някой дру концерт. Вярно, някой друг е виновен вечно, но не и провалилите се в спорта некадърници! Затова започнах с все още останалата ни надежда - децата ни. Но когато им се пречи от страна на Федерации, Комитети, НПО-та и други тунеядци , какво да стане ...
Между другото точно от нов национален стадион има немалка нужда.
ми треба повече шоа да има... да пращат вазелин маслинов на турнета... демонстрации по трошене на дъски и гасене на пожар... срещи с майката, бащата, уйчото и учинайката на нацията... и прочее...