Когато ударят правозащитник...
... а властите не реагират, се превръщаме в общество на саморазправата, което затъва в ценностно гето
"Един ден соросоидите Прокопиевчета ще бъдат гонени в България като гюленистите в Турция", беше цитиран да заявява доволно любимият медиен историк Божидар Димитров в интервю за кафява медия. Изразът, който той използва, от години се лепи като етикет на част от свободните хора в страната, които работят за това да живеем в по-демократично и справедливо общество. И които са мразени от всички, които вместо това биха предпочели да си тъпчем в калта или направо да плюем на пети и да тръгнем назад.
Няколко дни след това интервю-заплаха по зловещо стечение на обстоятелства председателят на правозащитната организация Български Хелзинкски комитет и едно от най-разпознаваемите лица на правозащитната дейност в страната Красимир Кънев беше нападнат в центъра на София от двама мъже, които са му нанесли удари в лицето и стомаха. Нападението му беше осъдено от международната организация Amnesty International, но остана без коментар и реакция от българските власти.
Това като finale grande на една седмица, в която обединените националистически сили в страната внасят законопроект, който цели да даде власт на армията и МВР да стрелят на месо по границата. Седмица, в която най-шумно оспорваната мярка в държавата е политика на Министерството на образованието, която иска да насърчи усилията на ромски младежи да завършат гимназия. А представителят на Ромския образователен фонд търпи етнически обиди в ефира на национална телевизия и получава заплахи в социалните мрежи от бивш служител на МВР, че ще го "ще го изкорми" и "ще му блъска главата с чук". И междувременно "ловец на мигранти" и медийна звезда събира хайка за лов на бежанци из столицата след концерт-подгрявка на референдума на Слави Трифонов през уикенда.
Виртуално и наяве, в медиите и на улицата омразата към инакомислещите и различните в нашето общество се трупа като лавина от години - дума по дума, клетва по клетва - докато не се превърне в действия на агресия и насилие. Средата е толкова отровена от тази омраза, че ако България се изкашля сега, ще изплюе само катран.
Когато ударят правозащитник и държавата не впрегне цялата си институционална мощ, за да разследва, предаде извършителите на съда и покаже ясно на обществото колко опасно е това явление, значи сме се отказали дори да опитваме да бъдем нормална страна. Значи България е спряла да се преструва на демокрация, която гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество. (справка Конституцията)
Когато ударят правозащитник и публичните фигури и политици не заровят томахавките за момент, за да осъдят речта и действията от омраза и да изрекат няколко думи на надежда и помирение, значи българската политика е счупила всички прагове на тъпомера и бездушието.
Когато ударят правозащитник и медиите не престанат да тикат микрофоните в лицата на жлъчни празнодумци, които пълнят ефира с неистини, значи сме изгубили битката за професионална журналистика, която иска да информира, вместо да манипулира хората.
Когато ударят правозащитник и форумите изригнат с "така му се пада", "малко му е" и "търсеше си го", значи сме се превърнали в общество на саморазправата, което дори не усеща, че затъва в ценностно гето.
Но каква е вредата, ще кажете, от това, че някакви хора са набили правозащитник или че други са заплашвали със смърт журналисти и граждански активисти?
Много просто. Днес са бежанците, циганите и правозащитниците. Утре е всеки един от нас, който има собствено мнение, което не е "патриотично", партийно угодно или правилно според нечии стандарти. Който ходи накриво или се е сторил различен някому.
Другата беда е, че от агентите на омразата, които получават тъй широка трибуна, няма да чуете нито едно решение. Нито една идея как да живеем по-добре, как да живеем заедно. Вместо това те потапят всяка смислена политика, която дава изход, която овластява хората сами да управляват съдбата си, която ги насърчава да бъдат инициативни, свободни, мислещи. Сега е моментът да кажем: "Стига". Насилието от омраза е двойно престъпление.
