За Ралица и дупките в комуникацията

Ралица живее в малко населено място и всеки ден пътува до съседния град, за да ходи на училище. Родителите й работят в чужбина и често се налага момичето да остава вкъщи, за да помага с грижите за по-малките й братя. Баба й не може да й помага с уроците и макар да се старае в училище, Ралица понякога изостава с материала. Семейството не може да си позволи да инвестира в допълнителни учебни помагала и частни уроци, така че Ралица да се подготви успешно за матурите.

Именно в подкрепа на деца като Ралица са предвидени стипендиите за ромски ученици, които Министерството на образованието и науката (МОН) и Ромският образователен фонд обявиха миналата седмица. В отровеното с омраза българско общество, което освен всичко е и в предизборна кампания, новината предизвика вълна от негативни реакции и дори протести. Гневните възгласи "защо за циганчетата" надвикаха разумните аргументи, а мнозинството хора отново не разбраха смисъла от предложената мярка.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Част от тези реакции можеха да бъдат избегнати с последователна и ясна комуникация отстрана на МОН. Иначе трезвата позиция на образователния министър Меглена Кунева дойде твърде късно, а само няколко дни след нея министерството се оправдаваше, че бюджетните средства по проекта ще бъдат за учители, а не за ученици. Хората не разбраха, че стипендиите ще отиват за много над 3.50 успех, че критериите за отпускането им са високи и включват липсата на отсъствия от училище, че гимназистите ще имат ментори, че подобни програми вече са доказали своята ефективност. И най-вече - че има огромен дял български ученици, които нямат достъп до образование, след това са изолирани от икономиката и обществото, а от последиците накрая страдаме всички.