Как анемичният растеж да се ускори

От новата книга на шведския икономист Андерс Аслунд и българския Симеон Дянков "Предизвикателства пред растежа в Европа", издадена от Oxford University Press

Европа може да излезе от капана на ниския си икономически растеж и той отново да се ускори. С предложените в тази книга политики Европа може да стане конкурентна колкото САЩ, запазвайки високия си стандарт на живот и социално благополучие.

Във всяка област някои от страните в ЕС имат добри практики, които могат да се приемат като еталон за останалите. Целта на тази книга е да формулира дневен ред за реформи, чрез които европейската икономика може да ускори своя анемичен растеж. Желанието ни е да привлечем вниманието на политиците и гражданите към ключови фактори за това.

Ограничаване на публичните разходи до 42% от БВП

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Публичните разходи в Европа са с около 10 на сто по-високи спрямо други развити страни. И почти изцяло отиват за социални трансфери, които трябва да се затегнат, тъй като изопачават стимулите. Високите публични разходи потискат растежа. Равнище от 35-42% от БВП изглежда оптимално за ЕС. В страните, които изпълняват този критерий - България, Естония, Ирландия, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Полша и Чехия, растежът е по-голям спрямо останалите.

Отваряне на пазарите за услуги и дигитална търговия

Пазарът на услуги е с най-голям потенциал за растеж, доколкото представлява 70% от модерните икономики, но остава раздробен и учудващо занемарен. Положението с бързо растящите онлайн услуги е още по-лошо. Липсва единен дигитален пазар, който унификация. Новите технологии и бизнес практики, особено в дигиталната търговия, правят стария протекционизъм несъстоятелен и ЕС трябва да създаде този пазар. Приетата едва през 2006 г. европейска директива за услугите съдържа твърде много вратички и среща голяма съпротива от заинтересувани от запазване на статуквото - като регулираните професии например, от чието премахване Европа ще спечели.
Директивата трябва да се разшири до почти всички услуги заедно с твърди правила за отварянето на тези пазари в ЕС.



Намаляване на тежестите върху труда

Нищо не може да стимулира икономическия растеж, както политиките, насочени към създаване на повече работни места. Ако Европа имаше дял на самонаетите като този на САЩ и европейците работеха толкова часове, колкото американците, допълнението в работната й сила може да е с 9.4 на сто.

В същото време Европа страда от недостиг и несъответствие между търсенето и предлагането на кадри. И облага труда по-тежко от капиталовите печалби - с твърде високи осигуровки и подоходни данъци, което е и несправедливо, и неефективно. Много източноевропейски страни избраха нисък плосък данък, еднакъв и за доходите, и за корпоративните печалби, и западноевропейските могат да възприемат техния подход.

Пазарът на труда остава свръхрегулиран, особено в Южна Европа. Положителен е примерът на Ирландия, чийто трудов пазар е много гъвкав, както и на Дания и Германия, които успешно съчетават нарастваща гъвкавост със солидна социална подкрепа. Впечатляващо е, че тези страни имат сходни ниски нива на безработица около 5%.

По-добро висше образование и по-добри условия за иновации

Най-голямото и най-тежко предизвикателство за Европа е изоставането й във високотехнологичното развитие и иновациите. Те процъфтяват в еко системите около университети от световна класа, които до голяма степен се намират в САЩ и Великобритания. Европейски университети могат отново да станат центрове за иновации, каквито бяха през първите десетилетия на ХХ век, но голяма част от Европа харчи твърде малко за изследвания и развитие. Преди всичко трябва да се постави целта за създаване на елитни университети, като важно условие за това е да бъдат независими от държавата и нейните регулации, а държавното финансиране да е въз основа на качеството.

Пенсионна реформа

Прекомерните публични разходи за пенсии в много страни от ЕС застрашават финансовата им стабилност, увеличават данъците, подкопават икономическия растеж и често са предмет на безразсъдна политическа намеса. Пенсионната реформа трябва да ограничи публичните разходи по това перо до 8% от БВП, да гарантира сигурност чрез смислени регулации и да установи възможност за солидни частни пенсионни спестявания. Ранното пенсиониране трябва да се ограничи до наистина необходимото, а пенсионната възраст да расте според продължителността на живота.

Холандската система може да послужи за пример - държавният и частният осигурителен стълб дават възможност за пенсиониране със 70 на сто от получаваната заплата. А институционалният й режим е забележително стабилен.