През последната година светът се промени толкова, колкото сигурно за предишните десет. И това, изглежда, е само началото. В такива времена, за да си обяснят случващото се, много хора посягат към историческите аналогии. Ситуацията сега напомняла случилото се преди Първата световна война. Отношението на Европа към Путин било като това към Хитлер преди Втората световна война. Започвала новата студена война

Да търсим исторически аналогии е разбираемо, но погрешно. Всичко е, каквото е, не нещо друго.

В новата реалност има фактори, с чиито влияния все още не сме свикнали, не знаем как да изчисляваме, не сме подготвени за адекватно поведение. Технологиите и свързаността не просто променят старите бизнес модели един по един.

В режим на disruption са също публичната среда, механизмите на политическо представителство, конвенционалните системи за сигурност. Фалшивите новини, неочакванитe политически обрати, резките завои на цели държави са само примери за това. Новите силни са не просто тези, които държат капитала или политическата власт, а тези, които държат данните. Бъдещето е не просто пред богатите държави, а пред тези, които са най-напред с образованието.

Опасността сега е за много от фундаментите, върху които е стъпила по-прогресивната част от света. Критично много хора днес са готови да заменят свободата си за повече сигурност. Страхът от терора предизвиква национализъм. Страхът от технологичните промени възражда протекционизма. Затварянето на все повече хора в собствените им информационни ехо стаи отваря път на популизма и публичните заблуди.

Картината изглежда мрачна, но бездействието само ще я направи още по-тъмна. Основните принципи, които либералната част от света защитава - личната свобода, толерантността към различните, желанието за справедливост, няма как да се променят. Всички драматични събития тази година обаче ни показват, че те не може да се приемат за безусловна даденост.

Във времена като тези има две възможни реакции. Едната е да се парализираме от ужас пред случилото се и уверени, че идва краят на света (Първата, Втората или третата световна война), да заемем поведението на жертва. Другата е опитаме да разберем светът, в който живеем, и причините той да се променя така, както се случва.

Да сме адекватни, подготвени и в търсене на рационалните стратегии - на лично ниво и като общност.

И понеже тук предусещаме как се задава познатата тежка въздишка, която съпътства разговорите за българската публичност и политика, нека спрем дотук и се порадваме на прекрасните илюстрации на художника Кирил Златков, който беше така добър да ги предостави за корица и календар в коледния брой на "Капитал".

Спокойни празници!