Бюджетната бомба за България и ЕС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бюджетната бомба за България и ЕС

Shutterstock

Бюджетната бомба за България и ЕС

Ако се стигне до съкращаване на бюджета на ЕС, България ще е от най-силно губещите

22129 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Ивайло Яйджиев

Институт за европейски политики

Излизането на Великобритания от ЕС със сигурност ще го промени по много начини, но един от по-малко дискутираните е какво ще се случи с европейския бюджет. Брекзит преплита преговорите за новата многогодишна финансова рамка с бъдещата посока и форма на ЕС. За България – най-големият получател на еврофондове (като % от БВП) и председател на Съвета на ЕС през 2018 г., темата е ключова и икономически, и политически. Преди да навлезем в числата обаче, да припомним за какво всъщност става въпрос.

Ако се запази общият размер на бюджета, вноските на всички страни ще нараснат средно с 10%.

Бюджетът на ЕС се формира в огромната си част (80%) от вноски от страните членки, но остава сравнително ограничен на ниво от малко над 1% от общия БВП на страните от ЕС (145 млрд. евро за 2015 г.). Общият размер и насока се планира в 7-годишни цикли, като в момента сме в средата на програмния период 2014 - 2020 г., одобрен след изключително трудни преговори. Следващите преговори започват през 2018 г. Наскоро беше публикуван и много интересен доклад на Марио Монти с амбициозни идеи за реформатиране на логиката на събиране и изразходване на средства спрямо тяхната добавена стойност за ЕС.

Цената на "развода"

Как Брекзит се преплита с темата за финансирането на ЕС? В краткосрочен план цената на "развода" вероятно ще е политически "горещ картоф" в преговорите. От европейска страна вече оцениха оставащите задължения към бюджета и пенсионните фондове, гаранции за заеми и средства за проекти във Великобритания на стойност около 60 млрд. евро. Тази сума е вероятно да намалее в процеса на преговорите, но остава подводен камък предвид твърдата позиция срещу всякакви плащания на някои привърженици на Брекзит.

Ако се стигне до съкращаване на бюджета на ЕС, България ще е от най-силно губещите.

България, която ще е председател на Съвета на ЕС по време на преговорите с Лондон през първата половина на 2018 г., ще трябва да управлява тази силно чувствителна дискусия.Още по-голямо предизвикателство за София ще са преговорите как да се запълни "дупката", която Брекзит оставя в европейския бюджет. За 2015 г. вноската на Лондон – след значителната отстъпка, която получават, е 18.3 млрд. евро, или 12.4% от общите приходи на Брюксел*. Разбира се, срещу това стоят и разходите на ЕС във Великобритания - около 7.5 млрд. евро, или 5% от общите разходи.

Ако приемем, че тези пари няма да бъдат пренасочени към други проекти, това означава дупка от около 10.8 млрд. евро. Тя поставя силно политическия въпрос как тази тежест ще се разпредели между страните членки. Ако се запази същият общ размер на бюджета, това означава повишение на вноските на всички страни със средно 10%. Германия трябва да плати допълнително 2.8 млрд. евро годишно, Франция – 2 млрд., Италия – 1.5 млрд. Разбира се, колкото повече Лондон се съгласи да продължи да плаща към ЕС, толкова по-малки ще са допълнителните вноски, но едва ли мащабът на сумите ще се промени значително, след като Тереза Мей заяви ясно, че ще напусне Единния пазар. Разбира се, големите страни кредитори не са готови на такива ударни увеличения на вноските. Германия например категорично отрича, че Брекзит ще доведе до автоматично повишаване на вноската й.

Ефектът за България

Ако се стигне до съкращаване на бюджета на ЕС обаче, последствията ще са най-големи за страните, които са най-големите нетни бенефициенти. България, като най-бедната страна в ЕС и съответно бенефициент по много от кохезионните фондове, ще е от най-силно губещите. Както е видно от графиката, страната сега е най-големият "печеливш" от ЕС в чисто финансов смисъл, с нетни трансфери до 2.3 млрд. евро, или 5.2% от БВП за 2015 г. С уговорката, че това са общи изчисления, които например не отчитат ефективността на еврофондовете, потенциалният ефект от Брекзит може да се измери грубо (по-внимателно моделиране би трябвало да има вече в Министерството на финансите).

Ако вземем хипотетично съкращаване на разходите на ЕС-27 с 10.8 млрд. евро, това ще намали разходите за България с около 220 млн. лв., или 0.5% от БВП. Ако вземем обаче по-краен сценарий – цялата "дупка" да бъде запълнена със съкращения в бюджета за кохезионни политики – тогава ударът ще е по-голям, като разходите за България падат с около 360 млн. лв., или 0.8% от БВП. С оглед значителната тежест на еврофондовете в капиталовите разходи на държавата (между 40 и 90% в зависимост от годините) потенциалният ефект върху растежа би бил чувствителен.

Изводите от този бърз анализ са основно три. Първо, Брекзит ще има органичен директен икономически ефект поради ниския двустранен търговски обмен, но може да има дълготрайни последствия през промени в бюджета на ЕС. В допълнение - все повече страни настояват отпускането на фондове да бъде обвързано или с извършването на структурни реформи, или с върховенството на закона (с оглед развитията в Полша, Унгария, а наскоро и в Румъния). Второ, Брекзит и бъдещето на европейския бюджет са свързани теми с голям залог за България, която трябва да следи отблизо как те ще си влияят взаимно. И трето, темата за бюджета на ЕС заедно с въпроса за бъдещите вноски на Великобритания ще са ключови за българското председателство и ще изискват сериозни дипломатически умения. Това от своя страна изисква подробни позиции, които се ползват с ясна политическа подкрепа.

*Всички изчисления са на базата на информацията от ЕК.

Все по-актуално

В Европа на няколко скорости

От доклад на Института за европейски политики, представен в края на 2016 г.

Не трябва да пропускаме по-широките политически последици от Брекзит. Прекратяването на британското членство променя коренно вътрешния баланс в евросъюза. Става дума за втората по големина икономика в ЕС след тази на Германия и пета в света. Без Великобритания БВП на страните извън eврозоната пада от 40% на 16% от този на тези вътре. С други думи, драстично намалява и възможността България да се облегне на силен потенциален съюзник при междуправителствени преговори в рамките на ЕС, засягащи Единния пазар. Един от най-наболелите въпроси е как да разграничим общите решения в паричната и фискалната сфера, приемани в еврозоната, от политически области, където право на глас имат всички 28/27 страни членки. Такива например са Единният дигитален пазар, Енергийният съюз и регулацията на капиталовите пазари. Казано по-просто, какви са гаранциите, че в еврогрупата няма да договарят сделки помежду си и да поставят всички останали пред свършен факт.

Страните от еврозоната имат възможност да формират квалифицирано мнозинство в Съвета на министрите и съответно да прокарват законодателство (което трябва да бъде одобрено и от Европейския парламент). Нововъведенията на Лисабонския договор (2009 г.) фиксират прага на квалифицираното мнозинство на 55% от страните членки, представляващи 65% от населението. Дори и преди Брекзит "външните" нямаха блокираща квота, но след излизането на Великобритания еврогрупата има и солиден политически превес. Очакването, че някоя друга страна членка – например Полша, може да запълни лидерския вакуум, е засега неоснователно.

Проблемът е, че "външните" отдавна са без лидер. Великобритания загуби водаческата роля още 2010 г. с идването на власт на Консервативната партия (до 2015 г. в коалиция с Либералдемократите). От друга страна, и Великобритания не беше от особена полза за страните от Централна и Източна Европа. Oтстъпките, които Дейвид Камерън извоюва преди юнския референдум – правото на "външните" да отнесат до Съвета на министрите дадени решения на еврозоната, засягащи Единния пазар, имаха чисто символично значение, макар и да бяха ясна стъпка към Европа на две скорости.

Ивайло Яйджиев

Институт за европейски политики

Излизането на Великобритания от ЕС със сигурност ще го промени по много начини, но един от по-малко дискутираните е какво ще се случи с европейския бюджет. Брекзит преплита преговорите за новата многогодишна финансова рамка с бъдещата посока и форма на ЕС. За България – най-големият получател на еврофондове (като % от БВП) и председател на Съвета на ЕС през 2018 г., темата е ключова и икономически, и политически. Преди да навлезем в числата обаче, да припомним за какво всъщност става въпрос.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    wnw04489661 avatar :-|
    wnw04489661



    И сега какво стана, всички коментатори във форума на " Дневник " плюеха и оплакваха Британците , а се оказа, че трябвало да оплакват самите себе си.



  • 2
    fio41315648 avatar :-|
    fio41315648

    Имайки предвид как се 'усвоява', обикновения човек я усети, я не. Току-виж обаче, КОЙ отслабне, или началникът му си остане със стария модел летяща чиния.

  • 3
    gavrilov avatar :-|
    gavrilov

    Има един съществен пропуск в тази статия. Великобритания дори след напускането си на ЕС, ще трябва да продължи да плаща на ЕС за достъп до нашия общ пазар. Както го правят в момента Швейцария и Норвегия. Сумата, която ще им се предложи да плащат едва ли ще е много различна от тези "загубени" 10 милиарда евро. Т.е. от бюджетна гледна точка ефекта ще е нулев. В наюлошия случай, европеыските фондове ще намалеят с 2-3 % На фона на 30-40% неусвояемост, това изглежда пренебрежимо. Именно по тази причина, темата не се коментира много на Запад (а не че сме я забравили).

  • 4
    gavrilov avatar :-|
    gavrilov

    До коментар [#1] от "wnw04489661":

    ти на брюкселска хранилка ли си, че така многострадално се изказваш? Британците цепят стотинката на две, от тях пари трудно се вземат. Питай нашите хора на място.

  • 5
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Европейският съюз (ЕС) страда, защото е с неправилно управление на своята парична система.
    За устойчив обществен просперитет в ЕС е необходимо правилно управление на европейската парична система.

  • 6
    mardein avatar :-|
    mardein

    До коментар [#3] от "gavrilov":

    Великобритания няма да остане в Общия пазар, това вече е ясно след изказванията на Мей през 2017 г. Което съответно означава, че плащанията няма да са подобни на Норвегия и Швейцария, както е описано и в статията:
    "Разбира се, колкото повече Лондон се съгласи да продължи да плаща към ЕС, толкова по-малки ще са допълнителните вноски, но едва ли мащабът на сумите ще се промени значително, след като Тереза Мей заяви ясно, че ще напусне Единния пазар."
    А темата на Запад се коментира, но не е централна, защото за тях това е по-скоро плюс, а и от тяхна гледна точка сумите са малки. За нас темата е доста по-важна.

  • 7
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#6] от "mardein":

    Глупости. Ще остане в общия пазар, иначе ще плаща мито. Ако накара британските компании да плащат мито, ще и спретнат набързо един Майдан и толкова.

    Британците ще си плащат, иначе просто изчезват от картата.

  • 9
    gavrilov avatar :-|
    gavrilov

    До кментар [#6] от "mardein":

    право куме та в очи...
    Това което казва Тереза, е нещо като начало на пазарлък. Не може да се взема за чиста монета. Знаем го ние "перфидния Албион".
    Те са по-лоши и от византийците.

  • 10
    m17 avatar :-|
    m17

    До коментар [#2] от "fio41315648":

    Това мислене "на него да му е зле" е причината България да бъде бедна още много, много години. КОЙ ли кара по магистралите строени с европейски пари, КОЙ ли ползва пречиствателните станции, КОЙ ли ползва земеделските субсидии ?!?. Без европейските пари нямаше да е останал ЕДИН човек в тая държава - само няколко тъпи хейтъри и червени бабички.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Дръжте се здраво

Дръжте се здраво

Солидарност по брюкселски

Солидарност по брюкселски

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK