Като Тръмп ли е Марешки?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Като Тръмп ли е Марешки?

Марешки: "Подкрепям изграждането на АЕЦ "Белене", но без намеса на държавата"

Като Тръмп ли е Марешки?

"Новият популизъм"

19650 прочитания

Марешки: "Подкрепям изграждането на АЕЦ "Белене", но без намеса на държавата"

© Цветелина Белутова


Даниел Смилов

Център за либерални стратегии

По-скоро е като Бареков. И Тръмп, и Марешки, и Бареков са части от по-общия феномен "нов популизъм". Характеристиките, които те споделят, са следните:

  • - консервативно-националистическа идеология

    - силно идеологическо противопоставяне на народ срещу "корумпиран" елит

Разликата между Тръмп и другите двама герои е в следното обаче. Марешки и Бареков са създадени с цел да бъдат патерица и бастун на по-голяма партия или поне да направят определено мнозинство невъзможно. По дефиниция "България без цензура" и "Воля" са маргинални феномени с второстепенна роля в политическата пиеса. Тръмп е много по-амбициозен не само в национален, но и в световен мащаб.

Негови аналози трябва да бъдат търсени сред партии, които се стремят да спечелят изборите, да доминират политическата сцена, да задават модел. Орбан в Унгария, а донякъде Борисов и дори Сакскобургготски са по-удачните паралели, макар че при последните двама консервативният национализъм беше по-приглушен. Същото може да се каже и за паралелите между Тръмп и Берлускони, който определено сложи началото на тази поредица от хибриди между партия, бизнес и медиа, но не беше радикален колкото американския си колега.

Недоверие с размери на епидемия

Защо такива хибриди се оказват успешни в политическата надпревара? На повърхността е липсата на доверие в партии и политици, което е с размерите на епидемия. Затова хора "извън политиката" стават потенциални политици. Те трябва да са медийно разпознаваеми или да разполагат с ресурси, за да станат бързо медийно разпознаваеми. Медийните магнати се оказват в много удобна позиция да се впуснат в политиката (Берлускони). Същото важи и за хора от големия бизнес с медиен опит или талант – и тук идват Тръмп, Бареков и Марешки. Балансът между пари, медиен опит и талант е различен при тримата, но в този коктейл явно съотношенията не са толкова важни.

"България без цензура" и "Воля" са с второстепенна роля - като патерици на по-голяма партия.

Втората причина за успеха на подобни политически хибриди е "износването" на традиционните политически идеологии на лявото и дясното. Социалдемокрацията по-специално е в сериозна криза, което измества идеологическата надпревара все по-надясно. В този смисъл не е изненада, че всяка следваща популистка вълна е все по-консервативна от предходната. Ако Берлускони и Сакскобургготски бяха доста в центъра, Орбан, Тръмп и Фараж са далеч по-националистически настроени от тях.

Партия ГЕРБ възникна като популистки проект около личността на Борисов и в самото си начало тя беше доста центристка. С течение на времето два процеса протичаха в нея. Първо, тя се опитваше да се "нормализира" като дясноцентристка, проевропейска партия. Второ, и сравнително отскоро, тя се опитва да се радикализира по образеца на "Фидес" в Унгария. Дали тези опити са сериозни, или просто става дума за сърфиране по "вълната" предстои да видим. Но отстраняването на много от проевропейските лица от листите и включването на някои отявлени орбанисти е ясен сигнал за някаква степен на радикализация.

Уникална партия- фирма

Уникалното в казуса "Марешки" е превръщането на неговата бизнес структура в партийна листа. Началникът на фирмата става и шеф на партията. Това би създало конституционни "неудобства". В крайна сметка депутатите не са обвързани с императивен мандат – те трябва да имат свободата да гласуват свободно в интерес на обществото. В партията фирма на Марешки свободното волеизявление по принцип може да завърши и с уволнение.

Превръщането на бизнес структура в партийна листа създава конституционни "неудобства".

Другото особено в проекта "Марешки" е добрата реклама на собствените му идеи. "Свалянето" на цените на горивата, пък било то и на няколко бензиностанции, е работещ нагледен пример за проблемите с монополите в България. Въпросът тук е дали е пример за решениена тези проблеми, или просто е форма на платена политическа реклама на дадена партия. Ако беше истинско решение, Марешки досега да беше станал милиардер. Ако съществува бизнес модел, при който той продава с печалба горива на цени, много по-ниски от останалите на пазара, Марешки би се превърнал скоро в монополист и би изместил другите.

Фактът, че това не се случва и не е на път да се случи, просто показва, че най-вероятно политикът бизнесмен продава на загуба. Което е всъщност платена реклама за неговата кампания. Ако влезе в парламента, той ще "избие" тази загуба било с държавната субсидия, било по други начини. Ако втората хипотеза е вярна, имаме особено преплитане на бизнес модели и политическа стратегия.

Каквато и да е ситуацията, основен въпрос, който партиите бизнеси повдигат, е с конфликтът на интереси. Когато влязат във властта, те често прокарват решения, които са изгодни за тях или техни партньори. Тръмп прие данъчни облекчения за свръхбогатите (т.е. за себе си). ДПС на власт означава привилегии, включително позиции в службите и съдебната власт, на корпоративно свързани лица. По същия начин Марешки се стреми да направи служителите си депутати и подкрепя проекти като "Белене", които ще са изгодни за определени лобита, но вероятно ще натоварят страната с безсмислени кредити.

"Свалянето" на цените на горивата е платената реклама за кампанията на Марешки.

И накрая, феноменът "Марешки" се чете по различни начини у нас и в САЩ. Когато "Ню Йорк таймс" излезе с материал, че в България има политик, говорещ като Тръмп, статията всъщност не е за Марешки, а за Тръмп. Внушението е, че в Америка се е случило нещо, характерно за не много развити демокрации като България. В България пък същият материал може да бъде прочетен като реклама на Марешки – той, видите ли, бил умален модел на Тръмп. И двата прочита на ситуацията са всъщност доста провинциални, като утешението ни е, че ставаме провинция в смисъла на Ню Йорк. Истината е, че и Тръмп, и Марешки, и Бареков, а и мнозина други са части от новия популизъм с консервативна окраска. Но единият е двигателят на този феномен, а другият е ароматизаторът, висящ от огледалото. Или най-много резервната туба за бензин.

Изцяло пазарна АЕЦ "Белене" е илюзия

Цената за българския данъкоплатец ще е астрономична

Георги Вулджев в анализ за ekip.bg

Реализирането на мащабен ядреноенергиен проект, където и да било, на напълно пазарна основа в наши дни е почти невъзможно по технологични и икономически причини. Частните инвеститори в енергетиката обикновено избягват ядрените проекти, защото изграждането на една такава централа изисква първоначална инвестиция, много пъти по-скъпа от тази за изграждането на друг вид електроцентрала. Което води до това, че съответните държавни власти решават да "подпомогнат" подобни инвестиции по един или друг начин.

Интересен факт е, че в десетилетията след зараждането на ядрената енергия като енергиен източник разходите за изграждането на ядрени централи не са паднали, а дори са се покачили. Първоначалните прогнози за крайните разходи за строителството и поддръжката на АЕЦ много често значително подценяват реалните. Подобни грешки в прогнозите имат много по-лоши финансови последици за инвеститорите в ядрени, отколкото в алтернативни електроцентрали - поради много по-високата първоначална инвестиция. Поради тези фактори било чрез субсидии, било чрез данъчни преференции ядрената енергетика навсякъде по света се ползва с някакъв вид силна държавна подкрепа.

Където има силна държавна намеса, има и корупция, некачествени инвестиции и злоупотреби с парите на данъкоплатците – с подобни практики в България сме запознати твърде добре. Но дори да допуснем пълната липса на корупция и прахосването на финансов ресурс, разходите по проекта си остават колосални.

Всички изчисления сочат, че само построяването на АЕЦ "Белене" ще струва над 20 млрд. лв. (по изчисления на ИПИ от 2011 г. проектът би струвал 11.66 млрд. евро), като това не включва бъдещите разходи за експлоатация на централата. Тези пари по всяка вероятност ще трябва да бъдат извадени от джоба на българския данъкоплатец, който вече на практика плати над 1 млрд. лв. "държавна помощ" към НЕК за закупуването на оборудването след арбитражното решение.

Дори да бъде намерен частен инвеститор за "Белене", данъкоплатците пак ще понесат основна част от финансовата тежест, понеже по закон заместващите мощности и инфраструктурата, необходима за изграждането на една ядрена централа, де факто могат да се изградят само от държавата.

Във всеки случай рестартирането на проекта за АЕЦ "Белене" със сигурност би оказало силно отрицателен ефект върху състоянието на държавния фиск, което, разбира се, ще излезе през носа на данъкоплатците, а не на политиците, които лобират за реализирането на проекта. Но дори абстрахирайки се от огромната цена на проекта и начина, по който той ще бъде финансиран, ключовият въпрос, който трябва да си зададем, е каква е въобще необходимостта от АЕЦ "Белене" и нуждае ли се българският енергиен пазар от още една атомна централа. Отговорът е категорично не.

Даниел Смилов

Център за либерални стратегии

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    agile avatar :-|
    agile

    Колкото и да е трудно-представимо, има някакъв напредък и в експозициите на платени автори като Даниел Смилов, целия "професионален" път на които е минал твърде далеч от практиките на самостоятелното и независимо мислене. Като казионен автор Смилов все пак признава, че "новият популизъм" е консервативно по форма влиятелно движение, характерно за редица западни демокрации. Досега се правеха всякакви абсурдни внушения за инсталирани от Путин отделни политици, които с помоща на всемогъщата руска рубла мачкат наред навсякъде - и дори в най-влиятелната и развита демокрация в света.
    А това, че на родно ниво си текат други, някакви си балкански театрални политически сценки, нямащи нищо общо с големите "популистки" процеси на Запад, е ясно и без да ни го казва Смилов..

  • 2
    marksman avatar :-|
    marksman


    В края на Борисов 1 ,Марешки бе хванат за ухото и заведен в СИКаджийския Локо пловдив.
    И колко време след първото бягство на вожда остана?

  • 3
    gr52 avatar :-|
    gr52

    Хммм... Тръмп съответства по-скоро на друг типаж от българския политически живот. Казано с едно (не чак толкова) сложно изречение: докато в САЩ си избираха американския Митьо Пищова, ние тук се радвахме на българския Янукович...

  • 4
    tonywalker avatar :-|
    tonywalker

    Обаче похода на Георги Вулджев в "Изцяло пазарна АЕЦ "Белене" е илюзия" кърти. Дано прочете това: Глупако, цели екипи учени с изследвания, правени месеци не се наемат със категорична оценка, а ти с твоето миниат#рно мозъче даваш категорична оценка за нещо, от което грам на разбираш. Разбираш от енергетика и финанси едновременно? Гений - а даже не го и съзнаваш.

  • 7
    chernomorski avatar :-|
    Chernomorski

    Добър анализ на Д.Смилов. Някой обае трябва дълго време и доста простичко да разяснява на народонаселението у нас истинската опасност да се гласува за Марешки и БСП.

  • 8
    dr.web avatar :-|
    dr.web

    Частното на частника, държавното на държавата, както и че анализът си е анализ и никой не казва нищо срещу него, но всяка АЕЦ е стратегически обект (ядрен обект) на територията на дадена държава и като такъв той не може да бъде без участието (юрисдикцията) на съответната държава. Казано е много преди нас и се знае, но се и забравя.

  • 9
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Марешки е типично първеню във вулгарния му български вариант от времето на прехода. Със сигурност има петна в биографията си, но то кой ли БГ бизнесмен няма. През бурните 90-те законът беше "врата у поле" - само "балъците" се съобразяваха със закона, а от балъци бизнесмени не става. Поне не у нас.

    Но с всичките си кусури Марешки е селф-мейд. За разлика от критиците си болшинството от които са книжни плъхове-грантоеди. Та, хубав или лош, той е лицето на типичния БГ бизнесмен. С тази разлика, че за него няма данни да е бил в ДС. Та, каквото е постигнал, го е постигнал сам.

    БГ има нужда от такава бизнес партия. Защото в нарочените за "автентично" десни партии бизнесмените са малко. И са доста дребни за да са известни с бизнеса си или бизнесът им се дължи на връзки с държавата (напр. главния хидролог на републиката и неговото пълничко протеже).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Дефенестрация

Дефенестрация

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK