Полумесецът на хаоса

Важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

"Полумесецът на нестабилността" е термин, използван за пръв път преди месец от двама журналисти на Politico, за да обяснят какво прави Русия в Либия. Там още от миналата година Кремъл започва активно да подкрепя лидера на една от воюващите армии – най-сериозният противник на фракцията, с която работи ЕС, за да ограничи емиграцията през Средиземно море. Доскоро Кремъл го подпомагаше с оръжие и съвети, а от тази седмица и с жива сила - руски специални части вече са в Либия и участват в бойните действия там.

"Полумесецът" не се използва в религиозния смисъл на думата, а като форма. Описва обсадата, която Москва се опитва да организира, като заобиколи от юг и от изток Европа с конфликти. Заплахата от тях е, че могат да залеят континента с бежанци и да разклатят допълнително съюза, като засилят позициите на любимите на Кремъл националисти. След като бежанският капацитет на Сирия се поизчерпа, Путин има нужда от ново огнище на напрежение и пясъците на Либия му дават добра възможност. През последните месеци ЕС успя да намали силно потока от мигранти, но сега успехът може да се окаже само временен.

Новината за руските специални части в Либия дойде буквално ден след като се разбра, че ЕС ще удължи санкциите срещу Москва с още половин година. В голямата политика подобни съвпадения рядко са случайни.

Един от притеснителните изводи е, че логичен следващ ход на Путин е да се отвори нов фронт срещу Европа, като Балканите изглеждат много подходящ кандидат да са североизточният рог в полумесеца на нестабилността. И до момента никой не прави нищо, за да се подготви за това.

Натискът на Путин срещу Европа обаче далеч не е единственият проблем по границите й през последните дни. Амбициите на турския президент Ердоган да узакони абсолютната си власт – референдумът за президентска република след месец, го карат да търси подкрепата на турската диаспора в държавите от ЕС. Митингите в подкрепа на Ердоган обаче са последното, което държави като Холандия и Германия искат да видят преди изборите там. Пълните площади с турци, които развяват знамена, не само може да даде допълнителни проценти на популистите, но и биха били обидни за стотиците хиляди европейски турци, които не харесват сегашния режим в Анкара. За Ердоган обаче подобна кампания е важна, защото демонстрира и потенциала му да влияе върху политиката в тези държави. Шест милиона турци в Германия или 500 хил. в Холандия може и да не обърнат изборния резултат, но не са фактор за пренебрегване.

Така, след като Путин се намеси в европейската вътрешна политика в различни държави, сега на същата сцена иска да стъпи и Ердоган. И двамата нямат интерес от единна и силна Европа, която да се противопоставя на имперските им амбиции.

Амбициите на Анкара могат да се видят ясно и в България. Официална Турция съвсем открито подкрепя коалицията между ДОСТ на Лютви Местан и партията на Касим Дал. Помощта сега изглежда много по-голяма, отколкото на предишни избори. Причината за това вероятно е желанието на Турция да установи контрол върху българските турци, тъй като ДПС очевидно не се подчинява на нейните команди.

На този фон, предизборната кампания в България изглежда трогателно неадекватна. Докато светът ври и кипи, темите от предизборната кампания тук се свеждат до махленски закачки между Бойко Борисов и Корнелия Нинова, а за разнообразие и Елена Йончева.

Президентът Радев и неговият екип може и да управляват държавата, но още са в подготвителния клас на голямата политика – учат езика, запознават се с хората и засега не могат да формулират някаква адекватна реакция в тази ситуация.

Капитал #беззарядно


Седмичният вестник Капитал е версия 3.0 - с нов компактен формат, дизайн и осъвременено съдържание и вече излиза още в петък.


Може да го намерите в търговската мрежа на централните сергии за печатни издания, веригите Inmedio, Relay, One minute, Lafka, бензиностанции OMV, Shell, Lukoil, "Еко", "Петрол", "Ромпетрол", магазини "Фантастико", "Билла", "Кауфланд".

true

Още от Капитал

КапиталНО

КапиталНО

За магистралите и хората

За магистралите и хората