Те ще са за дълго и ще струва скъпо

- колко време ще издържи

Отговорите и на двата въпроса стават много лесни, ако за момент сменим филтъра, през който обясняваме какво става в българската политика. Преди време политологът Антоний Гълъбов беше казал, че когато прогнозираме действията на партийните играчи, правим една основна грешка – мислим, че участваме в игра на демокрация, докато истинската игра е на олигархия. Идеи, ценности, ляво, дясно – всичко това е само дървен танц за пред публиката. Всъщност основната мотивация на политиците е достъпът до пари и разпределянето им.

Ако за момент погледнем на случващото се сега от тази гледна точка, следизборният бульон се избистря.

През следващите три години държавата има да разпределя много повече пари, отколкото през предишните мандати. До 2020 г. има за усвояване 16.4 млрд. лв. от еврофондове. Фискалният резерв е на рекордно високо ниво от 11 млрд. лв. и от тях 4 млрд. могат да бъдат изхарчени от правителството. След 2018 г. достъпни за политиците ще станат и 2.6 млрд. лв. от Сребърния фонд. Всичко това е само плюс върху бюджетните разходи, които за 2017 г. са близо 37 млрд. лв. и има ясна тенденция да се увеличават. Предстоят големи сделки за превъоръжаване на армията, нови инфраструктурни проекти като магистрала "Хемус"...

Тези сметки предполагат, че правителство с голяма степен на вероятност ще има още сега. Още едни избори няма да променят нищо, а ще се загуби в буквалния смисъл на думата ценно време.

За да може олигархията да усвоява качествено натрупаните пари, има нужда от стабилност. Разпределянето на еврофондовете например е дълъг и сложен процес. Ако правителствата се сменят често, всеки ще дърпа към себе си и в крайна сметка парите може и да бъдат загубени за всички. Обратното – ако са заедно, може да усвоят повече ресурси.

При тази хипотеза следващото правителство ще трябва да издържи поне три години.

Най-рационалният вариант това да стане е коалиция, която включва ГЕРБ и БСП. Вероятно и по тази причина "патриотите" Каракачанов и Валери Симеонов го предлагат толкова упорито. От тяхна гледна точка това изглежда удобно, но поне на етапа е трудно да се направи – би било много очевидно за какво става дума, би имало малка подкрепа, а и вече беше отречено по няколко пъти от лидерите и на двете партии. Не че това е проблем.

Реалният вариант тогава е друг – стабилно мнозинство, което в сегашната конфигурация може да дойде от три и повече партии. ГЕРБ и "патриотите" имат мнозинство от само няколко гласа, а това е рисковано при планове за по-дълго управление. Включването на Марешки (полуофициално) и на ДПС (полускрито) ще направи основата за бъдещата бюджетна вакханалия много по-стабилна.

За да има истинска стабилност обаче, партиите, които не са директно във властта, също трябва да получават дивиденти от нея – така опозицията ще бъде само оперетна част от разпределянето на благата.

В името на стабилността място на втория ред може да се намери дори и за някои от останалите извън парламента десни партии.

Разбира се, при това положение няма да има никакви промени в държавата – те по дефиниция са обратното на стабилност. Борбата с корупцията и реформата в съдебната система също ще трябва да се отложат. От всички промени те заплашват най-много фундамента на подобно управление – спокойното разпределяне на парите.

Демо версия на това какво ще се случва получихме тази седмица от КЗК, която реши, че няма картел при търговците на горива при все доста убедителните доказателства за обратното. В хипотезата за олигархия действията на КЗК могат лесно да бъдат обяснени – тя работи за интересите на политическия картел.

Разбира се, всичко това е повече теория – животът е 4 D и има повече нюанси. В следващите дни обаче със сигурност на повърхността ще се говори само за идеи, ценности и програми, а под нея – повече за ресурсни министерства, еврофондове и големи проекти.