Към Слави и сценаристите: С джедайски поздрав

Слави Трифонов има основания да се опасява от цензура, защото цензурата го е преследвала не веднъж и два пъти още от ранните години, когато по думите му избра ролята "да стърчи". Предаванията му са спирани три пъти от БНТ в периода 1994-1998 г. - аргументите дали принципно или не се смесваха както и сега. Със същото през 2010 г. го заплаши тогава за пръв път премиерът Бойко Борисов, обиден от подигравките в Шоуто (вече излъчвано от bTV) за нивото на английския и образованието му. "Хи шуд аполъджайз" каза по новините Борисов и още: "Това, ако е друг, ще го затворя. Аз може... отдавна да е приключено".

Не последва такова действие - дали защото Слави "не беше друг", или защото го е пазел договорът с bTV.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

При всички критики към Дългия водещ (по булевардната преса) - за стила, за чалгата, за нивото на закачките, за заиграването с политиката и, да го наречем, неподбирането на каузи и приятелства - на Трифонов не може да се отрече, че изведе няколко тежки битки. Преди всичко тази за собствената му кариера и свободата да е такъв, какъвто е. Повече от 20 години всекидневно на екран, с отговорността да издържа екипите си и да се справя с всичко, което поведението му предизвиква, изисква хъс и енергия, която е завидна. Кампанията му за противодействие на жълтата преса не успя, но впоследствие се видя, че именно жълтата преса се оказа първият канал, по който старите ченгета и новородената партийна клептокрация превзеха публичността, с всички последствия от това. На смесения шоу-поп-журналистически жанр на Слави дължим прозрения от типа на "обръчите от фирми". И да, често когато не се намираше друга форма на телевизионна журналистика, която да застава зад каузи и да осветява политически безобразия, Шоуто встъпваше. Както и за спорни каузи - но, да кажем, това е свободата на словото и начинът на изразяване.

Няма да пропуснем в този коментар, че Слави и екипът му, от трибуната на собствената си извоювана слава и с популярността на bTV се оказаха най-мощният защитник на "Капитал" и колегите от други медии, които тогавашният шеф на Комисията по финансов надзор Стоян Мавродиев наложи с чутовни глоби в чист акт на цензура.

Сега за цензурата. За независим арбитър, ще цитираме Стойко Тонев, а.к.а. д-р Тони Филипов. Той е един от последните джедаи на изчезващата галактическа република на свободните журналисти, според нас. (За да не се чудят читателите, предишния ден, Слави призова журналистите да използват Силата, подобно на "колегата Йода". А д-р Филипов е един от малкото все още пишещи талантливи и независими редактори, бивш главен редактор на в. "Новинар", зам.-главен на "Монитор", първи зам.-главен на "Експрес", отвсякъде изгонен от Пеевски.)



Стойко Тонев в сайта Reduta.bg: "Свободата на словото означава, че човек има право да изразява своите идеи без опасност от репресии, намеса или наказателни мерки от страна на държавната власт. То не означава, че другите трябва да му осигурят трибуна, микрофон или вестникарска страница, където да изразява своите идеи."

Кампанията за референдума на Слави за мажоритарното гласуване, по наше мнение (като на редколегия към редколегия) премина границите и на шоуто, и на журналистиката. Превърна се на моменти в кампания, която репресираше обратното мнение, а не това е идеята за свободата на словото. Получи се налагане на политика със силата на телевизионния екран, без да се носи политическа отговорност.

Силата на журналистиката има и тъмна страна, точно както в Междузвездни войни. В реалния живот тя се нарича пропаганда, с новото й крило - фалшиви новини. Журналисти, карикатуристи, певци, шоумени, блогъри - която и форма на свободно изразяване да изберем, някъде тя има граница на употребата и сило-потребата.

За нас това, което се случи около референдума, е отвъд границата на добрите сили.

Това, че bTV изтърпя сценаристите на Шоуто да привикват депутати, да ги подлагат на разпит, негласувалите в полза на референдума да бъдат наричани в ефир: "алчни, страхливи, некадърни, прости, позорни, жалки, лъжливи, отвратителни, вонящи, продажни, корумпирани, крадливи, мръсни, гнусни, тъпи, ненужни, вредни човечета", да късат портрета на президента в ефир, отдаваме на непоследователността на политиката на телевизията. И на плаващите стандарти докъде медията може да влиза в политиката.

В този смисъл разбираема е изненадата на сценаристите и на Слави, когато след дълги месеци телевизията прояви "принципност".

Не знаем какво пише в договора между частната телевизия и частния продуцент на шоуто. Като журналисти се надяваме ефирът да не се превръща в инструмент за силово налагане на политически мнения. А на приятелите от екипа на Шоуто и на самия Слави пожелаваме да бъдат независими и да продължават да стърчат достойно. Защото иначе следва потъване за всички.