Появата им е неизбежна, въпросът е как и къде
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Появата им е неизбежна, въпросът е как и къде

Pexels

Появата им е неизбежна, въпросът е как и къде

Небостъргачите в София

15214 прочитания

Pexels

© Pexels


Ангел Захариев "А&А архитекти"
Престижните локации са ограничени и това създава предпоставки за появата на високи офисни и жилищни сгради.

Строителството на високи сгради отдавна не е символ на напредък и технологично развитие, то е ежедневие за всеки милионен град по света, като Европа не е подмината от тази глобална тенденция, а през последните години достигна и до София.

Защо се строят високи сгради?

Накратко: заради урбанизацията, глобализацията и технологичното развитие. Населението в големите градове непрекъснато се увеличава, технологиите променят градския начин на живот и сградите, появяват се нов тип градски общества, увеличават се разликите в доходите и социалния статус на населението, капиталите и инвестиционните модели се придвижват лесно.

Основно високите сгради са офисни, жилищни и хотели или смесени. Големите компании като банки, застрахователи, телекомуникационни компании, глобални корпорации и холдинги са едни от основните обитатели на високите офисни сгради на престижните градски локации.

Други такива са големите IT компании. Те обаче имат и важни изисквания относно средата извън самите офиси – общи пространства, заведения за хранене, спортни съоръжения, площи за рекреация и паркова среда т.н. В София имаме както големи компании с офиси, разпръснати в различни сгради и локации с желание да ги обединят, така и големи IT и аутсорсинг компании, прилагащи глобални стандарти и изисквания към средата. Подходящите места и локации за такива сгради са ограничени. Всичко това създава предпоставки за появата на високи офисни сгради в София около транспортните възли с имидж на "добра локация".

Жилищните сгради са друг основен двигател на високото строителство по света. Освен заради увеличаването на населението и липсата на площи това е и в резултат от търсенето на определени социални групи с динамичен градски начин на живот и високи доходи. Те имат високи изисквания за качеството на обитаване и "имиджа" на локацията. В София вече имаме такива групи обитатели, но в същото време пазарът не може да предложи адекватни решения във високия сегмент. Една от алтернативите за запълване на тази пазарна ниша са високите жилищни сгради на престижни локации в града.

Необходима е ясна визия как ще се развива градът – ще се разпростира ли или ще се концентрира.

Това добро или лошо за града е?

Създаването на подходящи условия за бизнеса и привличането в града на обитатели с високи доходи е положително за развитието му. В този контекст желанието за строеж на високи сгради е положителен сигнал за градската икономика.

Един от основните проблеми пред големите градове е разпростирането им в безкрайните крайградски зони с ниско строителство, което води до използване на много ресурси и голяма зависимост от автомобила. Редица урбанисти виждат решението на проблема именно в създаването на мултифункционални градски зони с голяма плътност и височина на сградите, разпределени в различни ключови зони на града, извън старите градски центрове заради опазването на културно-историческото наследство.

Основен фактор за развитието на такива зони е наличието масов градски транспорт – железница или метро, както и на зони за спорт и отдих – паркове, крайбрежни зони на реки, езера или море. Обичайна практика е държавите или общините да насърчават развитието на тези зони чрез предоставяне на терени, изграждане на инфраструктура, данъчни облекчения и други стимули. Създават се специфични правила за изграждането на тези проекти с цел максимализирането на обществените ползи от тях и оживяване на градското пространство - 24 часа, 7 дни в седмицата. Важен момент е насърчаването на връщането хората с високи доходи отново в града след десетилетия на миграция към периферни територии.

Какво се случва в София?

При офисите инвестиционният интерес е основно към локации на главни булеварди и метростанции и в близост до инфраструктура за свободното време – паркове, молове и големи търговски обекти. При жилищата, от една страна, има засилен интерес към близки до центъра територии, а от друга страна, има бум на проекти за затворени комплекси в периферията на града. И в двата случая това се случва в утвърдилите се вече като "престижни" райони. Това е и основната причина инвестициите да са концентрирани предимно в южните и източните райони на града.

Въпреки че общият устройствен план (ОУП) дава високи параметри на застрояване на редица места в града, на практика това не се случва навсякъде - оформят се няколко на брой вторични градски центрове, намиращи се на ключовите кръстовища по протежението на някои от основните булеварди. Съвсем логично там е съсредоточен и интересът към строителството на високи сгради.

За да се развие някоя от другите локации, определени в ОУП, но извън границите на вече утвърдените като "атрактивни и престижни", е необходимо общината да инвестира в допълнителни стимули за развитието на тези територии.

Преди да бъдат одобрявани, предложенията за високи сгради трябва да бъдат придружени с проучвания за въздействието им върху града.

Как да се овладее инвестиционният натиск към "атрактивни" територии?

Необходима е ясна визия как ще се развива градът – ще се разпростира ли или ще се концентрира. Трябва да се определят приоритетни зони за развитие на вторичните градски центрове и да се инвестира в инфраструктура заедно с други стимули за привличане на инвестиции. Трябва се създадат по-ясни правила за параметрите на застрояване, включително за ограничаване на максималната височина спрямо характера на средата. Важно е да има специфични правила за околосградното пространство и устойчивостта на сградите. Преди да бъдат одобрявани, предложенията за високи сгради трябва да бъдат придружени с проучвания за въздействието им върху града.

Без съмнение развитието на пазара, както и всички останали глобални предпоставки предполагат, че през следващите години ще има засилен интерес към строителство на високи сгради в София, но въпросът е не дали, а как и къде ще се случват те.

Ангел Захариев "А&А архитекти"
Престижните локации са ограничени и това създава предпоставки за появата на високи офисни и жилищни сгради.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    bonzoo avatar :-?
    Vladimir Todorakov

    Само да не се окаже, че прекаления инвеститорски оптимизъм ще доведе до няколко небостъргача вовеки на "груб строеж"

  • 2
    vtl53383951 avatar :-|
    vtl53383951

    Стига с това разтягане на локуми. София няма нужда от такива сгради. Погледнете на картата в северната част на София / от Орландовци до Нови Искър/ има незастроено място колкото за още една София. И това е само на север. На запад и изток има още повече.

  • 3
    dragozow avatar :-|
    dragozow

    Що зор да окаляте кварталите с тези чудовища? Очеизвадно е че София е презастроена и има нужда от нови квартали. Толкова ли няма капка мозък да се пусне ток и вода на нов терен и тогава да ги пуснат три години да строят, а след това да направят улиците и тротоарите и да разкарат всички багери?

  • 4
    dabeda avatar :-P
    Da be.. da..

    ..Преди да бъдат одобрявани, предложенията за високи сгради трябва да бъдат придружени с проучвания за въздействието им върху града...

    За тия момчета ли стаа въпрос.. Познаам ги . тоа единия е мноо..
    ъпсурт...

  • 5
    yaga avatar :-|
    yaga

    Ясно е като бал ден, че такива сгради променят всичко в районите около тях и трябва да се планира сериозно - как, къде, защо са трите въпроса на които няма отговори в нашата ситуация.

    Кой говори за градски, висок център, "скайлайн", "силует" и тн.? Ами....никой, защото се работи на парче в услуга на престъпни групички, докопали някъде парцелче и изграждащи схема около него. Тоест, ние ще цвъкаме като курешки подобни кули, където и както падне из целия град и ако това е "развитие" - то Доналд Тръмп е Нобелов лауреат (примерно).

  • 6
    vesita avatar :-|
    vesita

    "Важен момент е насърчаването на връщането хората с високи доходи отново в града след десетилетия на миграция към периферни територии." Това в София не се е случило, ерго няма нужда да се насърчава "връщане", защото няма заминаване:) Няманужда от високи сгради, особено в южната част! Достатъчни са ни "високите" сгради до НДК- по агресивна архитектура едва ли някой е виждал:) Поне в това сме най!!!

  • 7
    jgn33471284 avatar :-|
    jgn33471284

    Няма нищо неизбежно. Има едни пари, които искат да се завъртят и ни натрапват своята визия за неизбежност, без да ги е еня за интересите на мнозинството жители на този град.

  • 8
    sokratus avatar :-|
    sokratus

    Небостъргачи ще има. Въпросът е къде. Най-логичните места са около бизнес парка или някъде след 4-ти километър на Цариградско шосе. Къде точно трябва да са трябва да залегне в ОУП на София, защото ако оставим архитектите да решават ще ги нацвъкат навсякъде! Особено придворните! ;)

  • 9
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    И тази мода бързо ще отмине, особено ако се скофтят нещата в икономиката покрай войните в Украйна и Близкия изток....
    Ще им мине меракът да строят, както им мина и в 2009 година!!! :-)

  • 10
    gost22 avatar :-P
    gost22

    Ще имате небостъргачи в София, точно както имате мощни джипове в града — заради егото...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK