Борисов III и още от същото

Окей, новото правителство трудно може да мине за модерно или визионерско и никой не е толкова наивен, че да очаква каквито и да било реформи (вижте повече за новия кабинет в текстовете от темата на броя – тук и тук). Ето как се очертава близкото бъдеще в няколко щриха:

- Властта в третия кабинет на Борисов е още повече концентрирана лично у него в сравнение с предишните два - на пръв поглед ще решава еднолично като цар - да прати хеликоптер на болно дете, да разреши по соломоновски конфликт между бизнесмени за обществена поръчка, да яхне джип на някое горско стопанство, да диктува програмите на сутрешните блокове Добре познатото също, но по-повече от него.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

- На почти всички от 17-те министри в кабинета е отредена ролята на изпълнители, които по-скоро ще са част от схемите, отколкото да ги прекратят (с уважение към все по-малкия брой почтени, опитващи да запазят лице).

- При внимателно вглеждане зависимостта от прокурорско-медийната хватка, олицетворявана от Пеевски и ДПС, остава същата, най-близките им министри също са си по местата

- Няма да има вътрешна опозиция, която да натиска спирачки на прекалените кражби и популистките пируети, единствената партия с потенциал да бъде парламентарна опозиция - БСП, е ангажирана във вътрешна борба с представителите на същото задкулисие.



- Любимият на Москва Сидеров, политик с четири пробации за хулиганство, е коалиционен партньор.

- Агент на ДС е министър на отбраната.

Това, няма спор, не е рецепта за прогрес. По-скоро е гаранция, че данък "политическа корупция" ще продължи да задържа България там, откъдето стартира преди осем години с първия премиерски мандат на Борисов - последна по БВП на глава в ЕС, едва на 0.32 от средното за съюза. (Напредъкът, в името на истината, е от 0.28 на 0.32, при все фондовете, ниските данъци и стабилността - вижте повече тук.) Слаб, незадоволителен резултат, който обрича местната икономика на продължаващо изпомпване на умове и работни ръце към по-обещаващите държави от ЕС.

Можеше ли да е по-зле? Да.

Ако нещо трябва да се отчете като кредит на Борисов, то е, че се пази от гигантски грешки и резки завои. Да се надяваме, че респектът му към европейската ориентация ще продължи да го пази.

Този път в управлението на ГЕРБ няма да има реформаторска група (като икономическия екип в първия кабинет на Борисов) или вътрешна опозиция, каквато част от Реформаторския блок играха в предишния парламент. Но това не означава, че премиерът ще прави съвсем каквото поиска. Прогресът, нормалността и нуждата от реформи сега ще бъдат защитавани единствено от Европейския съюз и Европейската народна партия. Това не е много, но както показа случаят с унгарския премиер Виктор Орбан, в критични моменти все пак е нещо.

Брюксел, разбира се, няма да свърши тукашна работа - без организирана съпротива срещу статуквото няма да се случи нищо съществено, надеждата е да не се допусне сериозно пропадане.

С две думи, business as usual.

От другата страна на живота - идва лято, вижте няколко идеи къде да се отиде в Гърция (извън Халкидики!). Омесете хляб. И после помислите какво трябва да се направи, за да се извади България от застоя - няма да стане от само себе си.