Ако съдът е черният дроб на обществения организъм, това означава, че българското общество страда от тежка форма на цироза. Оздравителният процес минава през връщането на доверието в справедливостта, но преди това ние съдиите трябва да докажем, че сме способни да се борим с несправедливостта.

В общ интерес е да посочим ясно и категорично онези магистрати, които са компрометирани, но за тази цел на първо място трябва да създадем такива условия за работата им, при които техните морални и професионални грешки да изпъкват. Защото сега доста често са маскирани от превъзхождащите ги по численост и качество недостатъци на законодателството и условията на работа. Ако бъдем честни, ще трябва да си признаем, че организацията на съдебната система не е създала предпоставки за възникването на онези недопустими явления срещу които ние сме призовани да се борим.

Изумен съм от единодушния политически отказ,

дори от дебат да бъде създадена онази законова рамка за българското правораздаване, при която моралните и професионалните грешки на съдиите да могат да изпъкват. А това означава, че каквито и да са критиките срещу съдебната система, нейните недостатъци са най-доброто извинение на политиците, че нещата не вървят, а не защото съдебната система не работи.

Затова и отказват да я оправят, защото тя винаги е била най-удобната изтривалка. Разбираемо, че мнозинството от политическия елип изпитва напълно основателен страх от една сериозна и работеща съдебна система, която би била непримирима спрямо техните неправомерни деяния, много от които отдавна са известни на обществото.

Нека припомня в тази връзка какво е казал Буров към депутатите:

"Господа, дайте пари да построим затвори, защото един ден всички ще лежим в тях".

Затова и преди година и половина с някои от вас провокирани от неслучилите се промени в Конституцията решихме, че е крайно време да излезем и да кажем, че не сме съгласни с това, което се случва. Че то не е полезно нито за нас, нито за гражданите. И за да призовем от гражданското общество да поиска от политиците тази реформа да се сучи. Тогава ние направихме голяма крачка и пречупихме в себе си убеждението, че мястото ни не е на улицата. Оттук нататък всяко връщане назад няма да говори добре нито за нас, нито за това, с което сме се захванали.

Сигурно мнозина ще се съгласят с мен, че през годините неогласените, но съществуващи ограничения в системата все повече нарастваха.

В отровния климат, в който работим, да устояваш свободната си воля, се превърна в голямо изпитание.

Медийните бухалки, които далече не служат на обществения интерес, са предизвикателство за силата на характера на всеки един магистрат. Цялата тази истерия безспорно създава усещането за контрол. А когато имаш усещане, че те контролират отвън, ти сам започваш да си налагаш автоцензура. В това е нашата драма. Съдията е независим по конституция. Съдията е независим във вътрешното си убеждение, което се оформя по проверим в мотивите към актовете начин. Съдията трябва да работи свободно и спокойно. Свидетел съм как хора, които влизат и остават в системата треперят, че в случай на критика към тях, има опасност да си загубят работата.

Съдиите по силата на основния закон са независими и несменяеми, а това е напълно достатъчно да работим смело по съвест.

Именно страхът, който се усеща в системата, е причината редица отговорни фактори да се упражняват върху гарантирането ни на още по-голяма независимост, а след това шумно обявяват, че са направили реформа.

Парадоксът е в това, че непоносимият макроклимат задушава съдията, но пък е толкова харесван от системата. Всичко, което се случва, започна да прилича на онази история с камилата в пустинята. Голям керван преминава през пустинята, достигнали оазис, в който решили да нощуват. Но се оказало, че една скоба за завързване на камилите не достига. А никой не искал да стои и да пази незавързаната камила. Тогава единият от керванджиите, отишъл при камилата, взел въжето и съвсем точно повторил всички движения, сякаш наистина завързал камилата за скобата. Тя си легнала и през нощта прекарали спокойно.

На сутринта отвързали камилите, всички се приготвили за път, с изключение на въображаемо вързаната камила, която отказвала да помръдне. Най-накрая керванджият се сетил какво да направи. Застанал до нея и развързал въображаемата скоба. Камилата веднага станала.

Изводът от тази история, е че свободата не е в това, което ни заобикаля, а в това, което чувстваме.

Още Гьоте беше казал, че "няма по-безнадеждно поробени от тези, които погрешно вярват, че са свободни". Голяма мода е да се говори за корупцията в съдебната система, разбира се не без основание. Но дали некомпетентността не е тази, която създава най-подходяща среда за развитие на корупцията.

Обезпокоителен е фактът, че през годините, качеството на правораздаване все повече намалява. Но колкото и по-компетентни хора работят в една система, толкова по-некорумпирани са те. Най-лесната плячка за корупционните практики винаги е бил некомпетентният магистрат.

Бедата е, че в съдебната система посредствеността получава тлясък нагоре. И това е нашата голяма драма.

Време е да си кажем истината, за да можем ясно и категорично да стигнем до най-важният консенсус – в каква система искаме да правораздаваме. Време е да се обединим и да се почувстваме общност, защото в общността може да намерим сили да се справим с предизвикателствата. Но каква общност да създадем, когато допускаме да ни разделят. На София, на апелативни райони, на върховни, на окръжни съдии, на общи, на административни съдии и на какво ли още не.

Истинска общност може да създадем, само ако се обединим зад ценности, които да отстоява всеки един от нас.

Нека не допуснем да властват над нас с принципа: разделяй и владей. Кой всъщност печели от това? Отговорът, струва ми се, че всички ние го знаем. Следващият ВСС е този, който ще се изправи пред всички тези предизвикателства. Какви хора ще решават нашите проблеми, зависи от нас. Или както казва Дъмбълдор от Хари Потър: "Не нашите способности показват това, което сме всъщност. А нашият избор".

Всъщност изборите, които ще направим ще разкрият кои сме ние и кои са ценностите, които споделяме. Пожелавам на всички участници в днешното общо събрание една благотворна работа и ви моля да се вслушаме в съвестта си, която винаги знае правилните отговори. Другото би било обида за всеки един от вас. Запазете достойноството на българския съдия. От вас зависи.

Фонд за ликвидна подкрепа за банките

Кредитор от последна инстанция или по-добър надзор

От коментар на Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика

Една от изненадите в оценката на МВФ за стабилността на финансовия сектор е препоръката за създаване на фонд за ликвидна подкрепа на банките. При представянето на препоръките на ЕК стана ясно, че вече съществува работна група между Министерството на финансите и БНБ за създаването му, но не бяха представени повече подробности. Предвид ограниченията пред възможностите за предоставяне на ликвидна помощ на банките в условията на паричен съвет МВФ предлага изготвяне на стратегия, която:

• - да увеличи наличните средства за ликвидна подкрепа

- да повиши възможността на затруднените банки да отговорят на изискванията за получаването ѝ

- да позволи на институции да действат решително.

Подобен механизъм съществува и в момента. При наличие на системен риск БНБ може да предоставя ликвидна подкрепа под формата на кредити в левове на платежоспособни банки срещу обезпечение под формата на злато, чужда валута и някои държавни ценни книжа. Срокът на помощта не може да е по-дълъг от три месеца, а размерът ѝ не може да надвишава депозита на управление "Банково" в управление "Емисионно".

Една от основните задачи на валутния борд е именно силно да ограничи възможностите на БНБ да действа като кредитор от последна инстанция. Предложението поставя под въпрос точно тази цел. Наличието на борд и механизъм за ликвидна подкрепа силно наподобява програмата за Спешна ликвидна подкрепа (Emergency Liquidity Assistance - ELA) в еврозоната. Тя се използва само при системен риск за банковата система и след като търговските банки в дадена страна загубят достъп до кредитните механизми на ЕЦБ поради липса на обезпечение. От опита с тази програма се вижда, че тя не само не е краткосрочна, но и е голяма по размер.

Ликвидната подкрепа за Гърция например, продължила в няколко периода от 2013 до 2016 г., през септември 2015 г. достига около 40% от БВП на страната. В този случай програмата очевидно надскача функцията си на помощен инструмент и се превръща в механизъм за изкуствено дишане за избрани банкови системи.

Последното повдига и друг въпрос – доколко затрудненията на дадена банка са резултат от недостатъчна ликвидност, а не в резултат на капиталови проблеми. С други думи - доколко банката е платежоспособна. След като БНБ постави четвъртата по големина банка под специален надзор през юни 2014 г., заяви, че "ще предприеме действия за увеличаване на капитала ѝ". Правителството и БНБ се ангажираха да "осигурят необходимата ликвидна подкрепа, за да се удовлетворят в пълния размер задълженията ѝ към нейните клиенти".

Валутният борд и ограничената роля на БНБ за управление на ликвидността в системата са се доказали като работещи. Предлаганият фонд носи риск от необосновано използване

Фотограф: Надежда Чипева

Четири месеца по-късно е оповестено, че КТБ има капиталова дупка в размер на 3.7 млрд. лв., поради което БНБ отнема лиценза ѝ. По-късно става ясно, че банката не е получила ликвидна подкрепа от централната банка поради липса на обезпечение за нея. Всичко това повдига въпроса дали при наличие на механизъм за ликвидна подкрепа със занижени изисквания за обезпечения фалиралата вече банка би получила такава помощ, въпреки че няколко месеца по-късно става ясно, че тя е неплатежоспособна.

МВФ отбелязва, че въпреки ограничените възможности на БНБ за осигуряване на ликвидност на банковата система чрез задължителните минимални резерви на банките в нея политиката ѝ води до среда на свръхликвидност. Към юни 2016 г. тя е на ниво от 31%. Към юни 2014 г. не е по-различна - 29%. Наличието на ликвидни затруднения в условия на свръхликвидност навежда на мисълта за по-фундаментален проблем с КТБ, която по-късно загуби лиценза си, защото е неплатежоспособна.

Валутният борд и ограничената роля на БНБ за управление на ликвидността в системата са се доказали като работещи, включително и по време на икономическата криза от 2009 г. Доброто използване на макар ограничения брой инструменти, с които БНБ разполага, е значително по-важно от наличието на по-лесен механизъм за ликвидна подкрепа. Нещо повече, той води със себе си сериозен риск от непрозрачно и дори необосновано използване под претекст за запазване на стабилността в банковата система.

Виж кой говори

Новата звезда на Русия в България

От коментар на Иван Бедров за "Дойче веле"

"Споделяте ли русофилството като идеология? - Да, разбира се!". Отговорът е на бившия главен секретар на МВР от времето на Пламен Орешарски. "Какво е отношението ви към гей парада? - Негативно, разбира се!".

От седмица Светлозар Лазаров, оглавил професионалното ръководство на МВР в правителството, което посочи Пеевски за шеф на ДАНС, възкръсна медийно. В летящия старт на политическата му кариера той бе показан като национален координатор на проруската партия "Атака" - ключова позиция в политическа сила, която е част от управлението на България. Демонстрира, че има одобрението на Москва, декларира се като русофил, повтаря дословно тезите на Кремъл за разлагащия се Запад и загадъчно обещава сериозни промени. Колкото и да е голяма личната му доза самохвалство, очевидно имаме политическа новина.

Бившият главсек на МВР в кабинета "Орешарски" се включва в управлението чрез "Атака"

Фотограф: Анелия Николова

Лазаров дебютира в новата си политическа роля не другаде, а в Москва - на форума "Какво ни обединява", организиран от партията на Путин "Единна Русия". "Акцентът беше за взаимодействието на гражданското общество, политиците и държавата", обясни той в телевизионно интервю и загадъчно допълни, че не бива да има изненадани, "ако от това произтекат и конкретни политически резултати". И претопли позиции, от които вече дори БСП публично се отказа - че българите не били питани дали искат страната им да членува в Европейския съюз и в НАТО.

Политическото му изгряване съвпадна с програмно интервю за "Труд" на бившия ръководител на близкия до Кремъл Руски институт за стратегически изследвания генерал Леонид Решетников, също проведено в Москва. Той описва избора пред света така: "Или се търкаляме в устата на глобалисткото чудовище, което не зачита вяра, култура, традиции, превръщайки човека в безполово същество, или се връщаме към завета на предците ни и тръгваме по пътя на Христа към своето възкресение". И завършва своята тирада с думите: "Начело застава Русия". А Лазаров слага точката с констатацията, че истинското гражданско общество е това, "което излезе и онзи ден, на 9 май, в "Безсмъртния полк"". Пълно съвпадение на позициите.