Първи частен Космос
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Първи частен Космос

Първи частен Космос

Важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

14663 прочитания

© Капитал


"Space. The final frontier*" Така започва (почти) всяка серия на Star Trek от 1966 г. насам. Тогава изглеждаше, че последната граница пред човечеството ще бъде премината най-късно до края на XX век и през 2001 одисеята в Космоса вече ще се случва с пълна сила. Истината е, че изследванията и полетите около Земята и до Луната тогава се случваха най-вече заради скритите си военни цели и очакваният от всички бум се размина.

Сега обаче пред очите ни се случва втора космическа революция и този път основният двигател е частната инициатива. Приватизацията на близкия Космос беше започната от САЩ, където все повече дейности на НАСА се прехвърлят на компании като Space X на Илън Мъск или Blue Origin на Джеф Безос. Конкуренцията доведе до серия иновации и намали сериозно разходите за стигане до околоземна орбита. Това е и причината в близките дни (ако всичко с времето е наред) да бъде изстрелян първият български сателит след 1981 г. Сега, 36 години по-късно, ракета на частната компания Space X ще изведе в орбита спътник на частната Булсатком. И това е само един много малък пример за промяната, която ще се случи през следващите години. (Вижте темата на броя за космическата икономика.)

"Погледната от Луната, политиката изглежда толкова жалка", казва през 1974 г. астронавтът Едгар Мичъл - "... че ти се иска се да хванеш някой политик за яката, да го завлечеш на четвърт милион мили и да му кажеш "гледай това, тъпо копеле".

И наистина, ако гледаме на българските сюжети от тази седмица по-отгоре, те изглеждат обидно провинциални. Мнението на хетеросексуалистката Десислава Радева (съпруга на държавния глава) за гей прайда преди седмица или наколенките по медиите за рождения ден на Бойко Борисов са нелепи, но, уви, съвсем истински.

Ако има нещо българско, което да се вижда от Космоса, това е застрояването на черноморското крайбрежие - разликата между сателитните снимки от преди 20 години и сега е огромна. Много хора са свикнали да не харесват този процес, но истината е, че наред с много неудачни строежи понякога там има и качествени инвестиции. Заради очаквания ръст на туристите през тази и следващите години интересът към българското Черноморие не намалява. Собственикът на "Астрал холидейз" инвестира в нова верига хотели заедно с туроператорската фирма Thomas Cook. Освен нея два нови петзвездни хотела отварят врати в Созопол и Албена през това лято. (Вижте повече по тези теми тук)

Дребните земни удоволствия също може би изглеждат незначителни, погледнати откъм Космоса, но това съвсем не означава, че трябва да бъдат пренебрегнати. Вижте селекция на най-добрите и интересни фестивали това лято или две свежи нови места в София за сирена и кафе (тук и тук).

Космосът може и да е много интересен, но Земята все пак има едно сериозно предимство пред него - там няма лято (освен, разбира се, че на Луната не може да има яко парти, защото просто няма атмосфера). Тук обаче, поне в нашето полукълбо, лятото започва с пълна сила. Така че, както казва капитал Жан-Люк Пикар от Star Trek, всеки път, когато се включва светлинният двигател на кораба Enterprise - Engage!

*("Космосът. Последният предел...")

"Space. The final frontier*" Така започва (почти) всяка серия на Star Trek от 1966 г. насам. Тогава изглеждаше, че последната граница пред човечеството ще бъде премината най-късно до края на XX век и през 2001 одисеята в Космоса вече ще се случва с пълна сила. Истината е, че изследванията и полетите около Земята и до Луната тогава се случваха най-вече заради скритите си военни цели и очакваният от всички бум се размина.

Сега обаче пред очите ни се случва втора космическа революция и този път основният двигател е частната инициатива. Приватизацията на близкия Космос беше започната от САЩ, където все повече дейности на НАСА се прехвърлят на компании като Space X на Илън Мъск или Blue Origin на Джеф Безос. Конкуренцията доведе до серия иновации и намали сериозно разходите за стигане до околоземна орбита. Това е и причината в близките дни (ако всичко с времето е наред) да бъде изстрелян първият български сателит след 1981 г. Сега, 36 години по-късно, ракета на частната компания Space X ще изведе в орбита спътник на частната Булсатком. И това е само един много малък пример за промяната, която ще се случи през следващите години. (Вижте темата на броя за космическата икономика.)


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Те виждат малко след носа си

Те виждат малко след носа си

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK