След мен и взрив

След мен и взрив

Атаката по лиценза на "Дунарит"

12565 прочитания

Военно-промишлен комплекс. Звучи като реликва от социализма, но терминът е доста точен. Оръжейните фирми наистина са донякъде конкуренти, но доста повече - партньори, които, за да са успешни на международните пазари, трябва да действат в добър синхрон. Затова и ако премахнеш някой ключов играч, целият бранш се задъхва.

Това е може би и основният коз на "Емко" и "Дунарит" срещу очевидно оркестрираната от депутата Делян Пеевски рейдърска атака срещу тях. Политикът ползва вече до болка познатите си прийоми. Започва се с медийни залпове, впоследствие се включват данъчни и всякакви проверки, за да се стигне накрая до прокурорска акция и повдигане на обвинения.

Последното в случая формално е достатъчно основание да се пристъпи към отнемане на лицензи за производство и търговия, без които оръжейният бизнес не струва нищо. Само в рамките на няколко седмици, когато шансът на Пеевски да овладее "Дунарит" през съда се стопяват, целият този механизъм публично или зад кулисите се задейства.

Засега правителството, поне на вид, се опитва да не влиза в играта и дори дава заден за отнемането на лицензи. Може би защото премиерът Бойко Борисов пословично не харесва протести, а може би защото си дава сметка, че атаката по двете компании може да срине иначе бумтящия сектор, даващ хиляди работни места. А и в който най-големият производител (ВМЗ) и най-големият търговец ("Кинтекс") са държавни.

Това обаче по никакъв начин не гарантира, че крехкият баланс ще бъде удържан въпреки обещанията на икономическия министър, че няма опасност за лиценза на "Дунарит". Дори и в части от държавния апарат да има здрав разум, апетитите да се открадне чужд печеливш бизнес често го надхвърлят многократно. Това ни учи и опитът.

Ако има сектор, в който връзките между играчите са по-силни от тези във ВПК, то това е банковият, където всеки трус лесно прераства в паника на вложителите. Въпреки това през 2014 г. Пеевски без особена съпротива проведе абсолютно същата операция срещу срещу доскорошния си партньор Цветан Василев и неговата КТБ. Както последният твърди - с цел да му открадне компании. Сред тях е и "Дуанрит".

Военно-промишлен комплекс. Звучи като реликва от социализма, но терминът е доста точен. Оръжейните фирми наистина са донякъде конкуренти, но доста повече - партньори, които, за да са успешни на международните пазари, трябва да действат в добър синхрон. Затова и ако премахнеш някой ключов играч, целият бранш се задъхва.

Това е може би и основният коз на "Емко" и "Дунарит" срещу очевидно оркестрираната от депутата Делян Пеевски рейдърска атака срещу тях. Политикът ползва вече до болка познатите си прийоми. Започва се с медийни залпове, впоследствие се включват данъчни и всякакви проверки, за да се стигне накрая до прокурорска акция и повдигане на обвинения.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


2 коментара
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Това да нападаш производител на оръжия е доста...смела постъпка. Какво става, ако и той реши да не играе по правилата?

    Като поставите някой в ъгъла, той почва да предприема крайни действия.

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    Оръжейниците у нас се делят на две групи - производители на оръжие и на боеприпаси. ВМЗ е държавен и то под министерство на икономиката, което пък е в квотата на Атака, т.е. на Д.П(.С)еевски. Същото ще се случи и с Дунарит, за което има заявка (вече няма да продаваме, ще оздравяваме)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Тука няма, там има

Тука няма, там има

Искаме още от същото

Искаме още от същото