"Тука всички парле ву франсе"

Политиката е лицемерно занимание. Дори когато твърдиш, че защитаваш правата на своите избиратели (а най-често именно тогава), често ползваш това за претекст, под който да прокараш много други интереси. Да вземем Еманюел Макрон.

Под претекста, че защитава правата на французите, Макрон иска да ограничи правото на други граждани на ЕС да работят в различни от техните държави от съюза. Това е популизъм в най-чист вид. Проблемите на френския трудов пазар са огромни и предшестват влизането на новите страни членки в съюза. Те са свързани с може би най-сложното трудово законодателство в света и Макрон тепърва ще трябва да се справя с това. Заради което е решил да използва евтината дъвка, че виновни за влошаването на пазара са източноевропейците, а когато представи на избирателите си тази победа в ЕС, ще се опита да прокара отдолу реформи.

Под претекста, че идеите на Макрон не я засягат толкова много, България ще се съгласи с него. В замяна ще получи подкрепа от германците за еврозоната и от французите за Шенген. Така, вместо да напредне към ядрото на ЕС чрез разчистването на гнилите ябълки в собствения си двор, правителството на Борисов ще предаде правата на част от гражданите и бизнеса си, за да покаже, че е добре прието в Европа. И чакалнята на еврото, и Шенген ще са позитиви за България. Но сделката е лицемерна и за двете страни.

Никъде тук не става дума за решаване на основните проблеми, които досега задържат страната по пътя към това ядро - проядената от корупция система и превзетите институции. Никъде не става дума и защо стандартът на живот тук продължава да е толкова по-нисък: отново заради същите проблеми, както и заради факта, че еврофондовете не изпълняват функцията си да изравняват полето, тъй като се използват политически.

А зад гърба на тази сделка ще се сключат и няколко военни, за да се разшири кръгът на доволните. Така кабинетът "Борисов" ще има малко безсънни нощи, за да балансира интересите на Париж, Берлин и Вашингтон, за да не остави някого капо.

И накрая ще се потупа в гърдите, за да покаже, че е важен и ценен партньор, който е "оправил България". Което ще е вярно, колкото е вярно, че забраната за командировани работници ще оправи френската икономика. Или пък че "тука всички парле ву франсе", както обясни на Макрон при посрещането му във Варна.