Капитал
Данъчната система е безнадеждно остаряла. Това може да не ви изглежда така, когато си плащате годишния данък, но от позицията на онези, които трябва да измислят как да облагат новите технологични гиганти, е повече от очевидно. Да таксуваш компании като Amazon, чиято бизнес дейност е разхвърляна по света, е занимание, което отнема безброй безсънни нощи дори на американските регулатори. Тази седмица във Вашингтон те попиваха идеите на европейския комисар по конкуренцията Маргрете Вестагер, която наскоро наложи глоба на Google от 2.7 млрд. долара.
Най-новата идея в Европа е да се таксуват приходите, не печалбата на тези компании. От една страна, напълно ясно е, че такъв данък е избирателен и наказателен. Подобно на банките, технологичните компании просто ще опитат да прехвърлят голяма част от натиска върху европейските си клиенти, които ще плащат по-високи цени за неща като реклама.
От друга, очевидно е, че сегашната ситуация ощетява големите държави в съюза, чиито потребители са пазар за Google, Facebook и Apple, но от това не произлиза особено много за финансите на съответните държави. Рано или късно те ще направят нещо, за да се опитат да коригират това.
По-интересно е нашето място в тази глобална битка. България подкрепи искането безрезервно, което беше изненада. Малките държави в ЕС винаги са се опитвали да "крадат" бизнес от големите с по-изгодни данъчни системи и други предимства. Софийското финансово министерство няма да получи кой знае каква сума от такъв данък, а и той би бил евентуална стъпка към хармонизиране на данъчните основи в съюза - досега забранена тема за България. Такова бързо съгласие, без очевидна полза, води към мисълта, че сме дали гласа си, за да спечелим нещо друго. Например влизане в чакалнята на еврозоната. Ако това е така, то тази сделка е сравнително безобидна - ние имаме ниски данъци, но заради многото си други проблеми така и не сме привлекли някой технологичен гигант. Но след германските избори ни чакат може би други сделки.
