Ленин, или по-точно ленинизмът, умря през януари тази година в Давос. Тогава на високопрофилния форум в швейцарския курорт китайският президент Си Дзинпин яростно защити свободната търговия и отворените пазари. Това, както припомни бившият шведски външен министър Карл Билд, се случи недалеч от швейцарския град, където преди 100 години Ленин планира световната си революция срещу капитализма и свободната търговия. Век по-късно политическите полюси са се обърнали. Китайските комунисти вече искат глобализация и свободна търговия, а американският президент обратното - затваряне на САЩ, за да защити работниците в страната.
Причината и за двете промени са революциите в индустрията за съответния период. В началото на ХХ век първата и втората индустриална революция - механизацията и електрификацията, създават прослойка от квалифицирано и (сравнително по-богато) градско население. Появява се работническата класа с всички произтичащи от това политически последствия.
Като превъртим сто години напред, глобализацията и третата индустриална революция създадоха класа от недоволни, която иска да върне махалото в обратната посока, за да запази стария си начин на живот. Това доведе до Брекзит, Тръмп и вълната от други популисти по света. Тяхната мисия, разбира се, няма да успее - животът не може да се превърта назад. Нещо повече - вместо реставрация на миналото идва още една шокова промяна, която някои наричат четвърта индустриална революция. Навлизането на нови технологии в производството (като например, но далеч не само роботизацията и 3D принтерите) вероятно ще смени тотално индустриалния, социалния и политическия пейзаж през следващите години. "Никога не е имало времена, които дават толкова големи обещания, но и носят огромни рискове", предупреждава основателят на форума в Давос Клаус Шваб.
Сериозната промяна, която предстои, е и причината темата на броя в този "Капитал" да е за 4-тата индустриална революция. Фокусът в текстовете е повече върху положителните промени и какво ще се случва с различни бизнеси. Целият процес е много сложен, за да се опише на няколко страници, но темата може да се обобщи така: "Време е всички да се замислят какво ще се случва и как да се адаптират към новия свят." Както припомня Нобеловият лауреат по икономика за 2013 г. Роберт Шилер, не може да си направиш застраховка срещу пожар, след като къщата ти изгори. "Не може да чакаме, докато се случат огромните промени, за да започнем да се подготвяме за 4-тата индустриална революция", казва той.
В България дългосрочното планиране никога не е било сила на политиците, но пък бизнесът през последните години показа удивителна адаптивност към променящия се свят. Докато политиката и държавното управление обраснаха с лепкави мрежи от роднини и приятели (вижте примера за Хасково и обяснение на скандала с Делян Добрев), компаниите се опитаха да прескочат корупцията и все повече обръщаха поглед към външните пазари.
Така през последните години се получи, че бизнесът най-често произвежда добрите новини в България (вижте историята за нов завод за авиочасти край Пловдив), докато държавата ражда лоши, като например тази за опитите да се закрие Комисията по досиетата.
Ролята на политиката през идващите години обаче ще е голяма. Без умни и добре премерени действия на държавата ползите за България от промените ще бъдат много по-малки, а загубите - много по-сериозни. Новото време ще иска нови лидери и който не успее да ги излъчи, ще остане в голямата група на губещите.
| Капитал #беззарядно Седмичният вестник Капитал е версия 3.0 - с нов компактен формат, дизайн и осъвременено съдържание и вече излиза още в петък. Може да го намерите в търговската мрежа на централните сергии за печатни издания, веригите Inmedio, Relay, One minute, Lafka, бензиностанции OMV, Shell, Lukoil, "Еко", "Петрол", "Ромпетрол", магазини "Фантастико", "Билла", "Кауфланд". |
Ленин, или по-точно ленинизмът, умря през януари тази година в Давос. Тогава на високопрофилния форум в швейцарския курорт китайският президент Си Дзинпин яростно защити свободната търговия и отворените пазари. Това, както припомни бившият шведски външен министър Карл Билд, се случи недалеч от швейцарския град, където преди 100 години Ленин планира световната си революция срещу капитализма и свободната търговия. Век по-късно политическите полюси са се обърнали. Китайските комунисти вече искат глобализация и свободна търговия, а американският президент обратното - затваряне на САЩ, за да защити работниците в страната.
Причината и за двете промени са революциите в индустрията за съответния период. В началото на ХХ век първата и втората индустриална революция - механизацията и електрификацията, създават прослойка от квалифицирано и (сравнително по-богато) градско население. Появява се работническата класа с всички произтичащи от това политически последствия.
5 коментара
Е как в Лапка? Резил.
идейте на Ленин подхождат и на глобализацията.технологийте и климатичните промени ще ликвидират капитализма и 2050 г ще дойде нов посткапиталистически строй https://www.youtube.com/watch?v=aLLixUhsKCY
Да напълно съм съгласен със статията че САЩ са новият съветски съюз и стожер на комунизма
Тръмп обърка Света и най-вероятно САЩ ще плати сметката...
До коментар [#2] от "venziko":
Всъщност множествено число се образува без Й - идеите, технологиите. Думи с Й са "кой", "някой", "герой" - всичките са в единствено число. М множествено става така: "кои", "някои", "герои". Просто да уточня.