Министерство на околната вреда

Кръгла маса в МОСВ за проекторешенията за Пирин

Министерство на околната вреда

Гражданите и МОСВ

5883 прочитания

Кръгла маса в МОСВ за проекторешенията за Пирин

© Николай Дойчинов


Ако има административен ад, то някъде в последните му кръгове сигурно седи табелка с надпис "МОСВ". Представете си ситуация, в която притежавате земя някъде. Тя се оказва първо урбанизирана територия, после парк, после е реституирана в средата на урбанизирана територия, но все още парк. Прекарвате 14 години в опити да получите право да строите на нея. Когато съдът на две инстанции казва, че можете, министърът на околната среда най-накрая издава заповед за това. И няколко дни по-късно я оттегля, без да каже нито какво следва, нито какво ще направи (вижте текста за казуса в този линк).

Оставете всички други съображения - от чисто прагматична гледна точка това е една пета от живота на средностатистическия българин, прекарана в битка с МОСВ. Една бюрокрация не би трябвало да функционира така.

Това е същото министерство, което не може години наред да се оправи с дефектната концесия на Банско и което трябва да въведе защитените зони от "Натура" на десетки места в страната, но го е страх да го направи вече десетилетие.

Проблемът е ясен - там, където има силни интереси или взривоопасни ситуации, МОСВ не смее да прави много. Затова пък там, където няма, то може да компенсира. Оттеглянето на заповедта на Нено Димов тази седмица за изваждането на 10 дка от парк Витоша, е показателно. Димов е задължен от съдебно решение, но побърза да угоди на еколозите, защото в случая е безопасно - най-много министерството да получи още един съдебен процес, който да продължи години. Тогава и Димов няма да е там, и ситуацията ще е друга.

А всъщност проблемът и с угаждането, и с мотаенето е един и същ. Ако има ясни рамки, по които се случва даден процес, той е много лесно да бъде контролиран - и от гражданите, и от инвеститорите, и от всеки. И е изключено да бъде забавен 14 години. За да няма, значи така е по-удобно.

Ако има административен ад, то някъде в последните му кръгове сигурно седи табелка с надпис "МОСВ". Представете си ситуация, в която притежавате земя някъде. Тя се оказва първо урбанизирана територия, после парк, после е реституирана в средата на урбанизирана територия, но все още парк. Прекарвате 14 години в опити да получите право да строите на нея. Когато съдът на две инстанции казва, че можете, министърът на околната среда най-накрая издава заповед за това. И няколко дни по-късно я оттегля, без да каже нито какво следва, нито какво ще направи (вижте текста за казуса в този линк).

Оставете всички други съображения - от чисто прагматична гледна точка това е една пета от живота на средностатистическия българин, прекарана в битка с МОСВ. Една бюрокрация не би трябвало да функционира така.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    vaskoangelov avatar :-|
    vaskoangelov

    Когато е за "разрешаване" - става за дни;

    ако е за "забрана" - 1001 причини как *не може*.

    мъка мъка


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Звезди, скелети и зелен прах

Звезди, скелети и зелен прах