Министерство на околната вреда

Ако има административен ад, то някъде в последните му кръгове сигурно седи табелка с надпис "МОСВ". Представете си ситуация, в която притежавате земя някъде. Тя се оказва първо урбанизирана територия, после парк, после е реституирана в средата на урбанизирана територия, но все още парк. Прекарвате 14 години в опити да получите право да строите на нея. Когато съдът на две инстанции казва, че можете, министърът на околната среда най-накрая издава заповед за това. И няколко дни по-късно я оттегля, без да каже нито какво следва, нито какво ще направи (вижте текста за казуса в този линк).

Оставете всички други съображения - от чисто прагматична гледна точка това е една пета от живота на средностатистическия българин, прекарана в битка с МОСВ. Една бюрокрация не би трябвало да функционира така.

Това е същото министерство, което не може години наред да се оправи с дефектната концесия на Банско и което трябва да въведе защитените зони от "Натура" на десетки места в страната, но го е страх да го направи вече десетилетие.

Проблемът е ясен - там, където има силни интереси или взривоопасни ситуации, МОСВ не смее да прави много. Затова пък там, където няма, то може да компенсира. Оттеглянето на заповедта на Нено Димов тази седмица за изваждането на 10 дка от парк Витоша, е показателно. Димов е задължен от съдебно решение, но побърза да угоди на еколозите, защото в случая е безопасно - най-много министерството да получи още един съдебен процес, който да продължи години. Тогава и Димов няма да е там, и ситуацията ще е друга.