С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 2 мар 2018, 14:43, 11482 прочитания

Два важни извода от скандала с CEZ

И още няколко теми от новия брой на "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Влезли в един бар собственикът на "Юлен" Георгиус Георгиу, 26-годишният приватизатор на "Кремиковци" Лъчезар Варнаджиев и кандидатката да купи ЧЕЗ Гинка Върбакова Така може да започва някой виц за подставените лица в българския бизнес през последните години. Разликата в случая с ЧЕЗ е, че (както ще видите в темата на броя) станалата за една нощ популярна Гинка Върбакова, изглежда, не е подставено лице на някой политик/схемаджия, а най-много да скрива зад себе си мъжа си, който се опитва да скочи в голямата игра и след серия от случайности успява да стигне до финала на сделката за ЧЕЗ.

Инфографика

Корицата на новия брой на "Капитал"

Увеличаване


Превърналата се в нарицателно "Гинка" може и да не е подставено лице, но реакцията към нея показа изненадващо голямо недоверие към властта. Димната завесна от контролирани медии очевидно не е достатъчна, за да намали усещането, че успехът в България е възможен не с упорита работа, а най-вече през схеми с властта. И че властта се занимава не с упорита работа в интерес на хората, а със схеми в свой личен интерес. От това има и съвсем конкретни изводи и за качеството на държавното управление. Гинка Върбакова стигна до финала на сделката за CEZ, защото никой друг сериозен не участваше в състезанието. В годините след приватизацията на ЕРП властта направи много, за да отблъсне нормалните компании от този бизнес в България. Липсите на реформи спряха прогреса и увеличаването на доходите е много по-слабо от възможното и очакваното. Така сметките за ток са съществен дял от разходите на много семейства и политиката на държавата беше да натиска цените възможно най-силно надолу. Това се съчета със силен регулаторен натиск - ограничения и глоби. Освен него имаше и настойчиви опити за политически контрол на разходите (като например избор на фирми изпълнители). Това изгони както сегашните инвеститори в електроразпределението, така и бъдещите - направи възможно Гинка Върбакова да стигне до финала за CEZ. В тази ситуация решението на държавата да стане съдружник на дамата и практически да национализира приватизараната преди години компания изглежда абсурден, но логичен ход. Да, това вероятно ще доведе до изкупуването и на другите ЕРП. Да, държавните компании ще бъдат управлявани лошо. Да, от тях ще се краде и то много. Да, това ще затвърди резервите на инвеститорите към България. Държавата и без това зарази с прекалено много политика бизнеса с доставка на ток и сега официалното й влизане в него би го извадило изцяло от пазарната икономика.

Лекотата, с която масово Гинка Върбакова беше приета за подставено лице, показва и силното недоволство на много хора към нещо, което се случваше много пъти през последните десетилетия. Преходът (и това е определение на доц. Георги Лозанов) често приличаше на гигантски и продължителен карнавал, в който много хора по няколко пъти си сменяха маските. Вижте например трансформацията, която претърпя Бойко Борисов - в кариерата му от състезател по карате, който събира дългове, до премиер, той сменя доста радикално ролите си. Това в някои случаи е нормално, в други е прекалено, но ефектът от карнавала е, че за много от хората, които не успяха по никакъв начин да влязат в друга роля, той е уморителен и неприемлив. В доста моменти прилича на неубедителна имитация - прозрачни маски, зад които е лесно да се види кой се крие. Зад маската на депутата Пеевски прозира "бизнесменът" Пеевски, сянката на Кремъл лесно се вижда зад Волен Сидеров. Примерите са десетки и всеки от тях поотделно дразни, в комбинация още повече, а когато на сцената тръгне да излиза нов неубедителен актьор, това се превръща в скандал. В този капан попадна и Гинка Върбакова - впечатлението, че тя е поредният параван на някой, който няма убедителна легенда да се появи директно, качи сделката за ЧЕЗ до нивото на публичен и политически скандал. Накратко хората не обичат да се чувстват като идиоти, а посредствените постановки ги поставят точно в ролята на малоумна публика, която няма да види нещо много очевидно.


Сюжетът за ЧЕЗ не е единственият случай на маскиране в този брой на "Капитал". Зад фаворита да оглави комисията за борба с корупцията лесно може да се види организираното статукво - амалгамата от интереси в политиката, съдебната система и икономиката (вижте тук).

Смяната на различни маски, разбира се, не е синдром само на прехода. В броя е разказана историята на Атанас Тилев, минал през прехода с маската на бизнесмен, а преди него - служител на българското разузнаване, а твърде вероятно и на съветското.

Разбира се, маските невинаги са лоши. Добър пример за това дава историята за френския художник Жулиен дьо Казабианка, който наскоро нарисува една от външните стени на зала "България" и така я превърна в ново популярно място в София.



Неговата рисунка обаче е по-скоро приятно изключение. Компанията на Георгиус, Лъчезар и пр. в бара по всичко личи ще става по-голяма, преди да изчезне. И при тях ще идват подобните им, а не нормалните инвеститори. В тази ситуация те предпочитат или барове в други държави, или си седят вкъщи.

Проблемът, разбира се, не са Гинка и Георгиус, а политиците и институциите, които позволяват този странен маскарад да съществува. За щастие карнавалната икономика е само част от цялата, но продължава да я има. И е забавна само за тези зад маските.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чакайте малко, превземаме държавата 2 Чакайте малко, превземаме държавата

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

7 дек 2018, 6082 прочитания

Как държавата субсидира мръсния въздух 11 Как държавата субсидира мръсния въздух

Замърсяването и решението

7 дек 2018, 5370 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Редакционни коментари" Затваряне
Правосъдие в мрака

Обществената реакция на убийството в Пловдив и "мерките" на властта

Прах във въздуха, прах в очите

Нито отчитането на замърсяването на въздуха в София, нито мерките за по-чисто битово отопление са ефективни на този етап

Как България не победи Макрон

Въпреки съпротивата на София, ЕС ще приеме въведе ограничения за товарния пътен транспорт

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Глас от новия свят

Писателката Тайе Селаси за сложната африканска идентичност и борбата със собствените страхове

Цепи мрака

Нови технологии, ресторант на тъмно, тактилни разходки и други инициативи, които разкриват света на незрящите

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 08.12.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Brexit няма да се реши утре; КАТ с пореден срив на системата

Емисия

DAILY @7PM // 10.12.2018 Прочетете
Капитал
СЪДЪРЖАНИЕ
  • К1Средата
  • К2Бизнесът
  • К3Моят Капитал
ПРОДУКТИ
МОБИЛНИ ПРИЛОЖЕНИЯ