Два важни извода от скандала с CEZ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Два важни извода от скандала с CEZ

Shutterstock

Два важни извода от скандала с CEZ

И още няколко теми от новия брой на "Капитал"

12467 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Влезли в един бар собственикът на "Юлен" Георгиус Георгиу, 26-годишният приватизатор на "Кремиковци" Лъчезар Варнаджиев и кандидатката да купи ЧЕЗ Гинка Върбакова Така може да започва някой виц за подставените лица в българския бизнес през последните години. Разликата в случая с ЧЕЗ е, че (както ще видите в темата на броя) станалата за една нощ популярна Гинка Върбакова, изглежда, не е подставено лице на някой политик/схемаджия, а най-много да скрива зад себе си мъжа си, който се опитва да скочи в голямата игра и след серия от случайности успява да стигне до финала на сделката за ЧЕЗ.

Корицата на новия брой на "Капитал"
Автор: Капитал

Превърналата се в нарицателно "Гинка" може и да не е подставено лице, но реакцията към нея показа изненадващо голямо недоверие към властта. Димната завесна от контролирани медии очевидно не е достатъчна, за да намали усещането, че успехът в България е възможен не с упорита работа, а най-вече през схеми с властта. И че властта се занимава не с упорита работа в интерес на хората, а със схеми в свой личен интерес. От това има и съвсем конкретни изводи и за качеството на държавното управление. Гинка Върбакова стигна до финала на сделката за CEZ, защото никой друг сериозен не участваше в състезанието. В годините след приватизацията на ЕРП властта направи много, за да отблъсне нормалните компании от този бизнес в България. Липсите на реформи спряха прогреса и увеличаването на доходите е много по-слабо от възможното и очакваното. Така сметките за ток са съществен дял от разходите на много семейства и политиката на държавата беше да натиска цените възможно най-силно надолу. Това се съчета със силен регулаторен натиск - ограничения и глоби. Освен него имаше и настойчиви опити за политически контрол на разходите (като например избор на фирми изпълнители). Това изгони както сегашните инвеститори в електроразпределението, така и бъдещите - направи възможно Гинка Върбакова да стигне до финала за CEZ. В тази ситуация решението на държавата да стане съдружник на дамата и практически да национализира приватизараната преди години компания изглежда абсурден, но логичен ход. Да, това вероятно ще доведе до изкупуването и на другите ЕРП. Да, държавните компании ще бъдат управлявани лошо. Да, от тях ще се краде и то много. Да, това ще затвърди резервите на инвеститорите към България. Държавата и без това зарази с прекалено много политика бизнеса с доставка на ток и сега официалното й влизане в него би го извадило изцяло от пазарната икономика.

Лекотата, с която масово Гинка Върбакова беше приета за подставено лице, показва и силното недоволство на много хора към нещо, което се случваше много пъти през последните десетилетия. Преходът (и това е определение на доц. Георги Лозанов) често приличаше на гигантски и продължителен карнавал, в който много хора по няколко пъти си сменяха маските. Вижте например трансформацията, която претърпя Бойко Борисов - в кариерата му от състезател по карате, който събира дългове, до премиер, той сменя доста радикално ролите си. Това в някои случаи е нормално, в други е прекалено, но ефектът от карнавала е, че за много от хората, които не успяха по никакъв начин да влязат в друга роля, той е уморителен и неприемлив. В доста моменти прилича на неубедителна имитация - прозрачни маски, зад които е лесно да се види кой се крие. Зад маската на депутата Пеевски прозира "бизнесменът" Пеевски, сянката на Кремъл лесно се вижда зад Волен Сидеров. Примерите са десетки и всеки от тях поотделно дразни, в комбинация още повече, а когато на сцената тръгне да излиза нов неубедителен актьор, това се превръща в скандал. В този капан попадна и Гинка Върбакова - впечатлението, че тя е поредният параван на някой, който няма убедителна легенда да се появи директно, качи сделката за ЧЕЗ до нивото на публичен и политически скандал. Накратко хората не обичат да се чувстват като идиоти, а посредствените постановки ги поставят точно в ролята на малоумна публика, която няма да види нещо много очевидно.

Сюжетът за ЧЕЗ не е единственият случай на маскиране в този брой на "Капитал". Зад фаворита да оглави комисията за борба с корупцията лесно може да се види организираното статукво - амалгамата от интереси в политиката, съдебната система и икономиката (вижте тук).

Смяната на различни маски, разбира се, не е синдром само на прехода. В броя е разказана историята на Атанас Тилев, минал през прехода с маската на бизнесмен, а преди него - служител на българското разузнаване, а твърде вероятно и на съветското.

Разбира се, маските невинаги са лоши. Добър пример за това дава историята за френския художник Жулиен дьо Казабианка, който наскоро нарисува една от външните стени на зала "България" и така я превърна в ново популярно място в София.

Неговата рисунка обаче е по-скоро приятно изключение. Компанията на Георгиус, Лъчезар и пр. в бара по всичко личи ще става по-голяма, преди да изчезне. И при тях ще идват подобните им, а не нормалните инвеститори. В тази ситуация те предпочитат или барове в други държави, или си седят вкъщи.

Проблемът, разбира се, не са Гинка и Георгиус, а политиците и институциите, които позволяват този странен маскарад да съществува. За щастие карнавалната икономика е само част от цялата, но продължава да я има. И е забавна само за тези зад маските.

Влезли в един бар собственикът на "Юлен" Георгиус Георгиу, 26-годишният приватизатор на "Кремиковци" Лъчезар Варнаджиев и кандидатката да купи ЧЕЗ Гинка Върбакова Така може да започва някой виц за подставените лица в българския бизнес през последните години. Разликата в случая с ЧЕЗ е, че (както ще видите в темата на броя) станалата за една нощ популярна Гинка Върбакова, изглежда, не е подставено лице на някой политик/схемаджия, а най-много да скрива зад себе си мъжа си, който се опитва да скочи в голямата игра и след серия от случайности успява да стигне до финала на сделката за ЧЕЗ.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    osho avatar :-|
    osho

    И? Какво от това? Щяло много да се краде, никой нямало да инвестира повече, поредното безобразие..!На българите изглежда не им пука, явно заслужават това, което се случва в държавата и да ги доят Славчо и Гинка.
    На фона на този скандал трябваше да падат правителства, да има протести, да се скандират въпроси, да излязат десните и да настояват за обяснения..

    Вместо това във форумите тук масово се твърди колко забавно било всичко, какъв невиждан цирк. Смешно ни е и нагъваме пуканки.
    Реформатори и алтернативни на властта пишат постове във Фейса, а хората са се качили по колите да пътуват по празниците.
    Заслужаваме да сме най-бедната държава, с най-скъп ток и горива в Европа, която все повече заприличва на кочина, в която никой не иска да стъпи.

  • 2
    yns06521800 avatar :-|
    yns06521800

    Капитал, излагате се ужасно.

  • 3
    nialgd avatar :-|
    nialgd

    Ма вие в капитал да не сте се нашмъркали с нещо?! Или сте си дружинка с гинка?

  • 4
    v_l avatar :-|
    v_l

    До коментар [#1] от "osho":

    Всъщност тока ни е най евтин в ЕС и тая схема редовия гражданин няма как да е проумее и да разбере, защо това е лошо за него. Точно обратното - управляващите с това го приспиват.

    Та стига с тия апели "защо не сте на улицата да протестирате"! Редовия гражданин е прост. Това важи не само у нас. Всеки малко по добър психолог и оратор може да го изкара да на улицата да протестира за каквато и да е глупост. Но демокрация не се гради с протести по улиците, а с умни и честни хора, които искат да управляват.
    Защо няма такива в политиката у нас е въпроса ? Или защо в политиката у нас влизат само такива, които имат планове да крадат и рушат, а не такива, които мислят да работят и градят ?

  • 5
    osho avatar :-|
    osho

    До коментар [#4] от "v_l":

    Нима? А умните и честни хора на кого трябва да разчитат, за да имат хъса и куража да се включат в политиката, ам?
    На лична енергия и ентусиазъм? Защо да го правят, ако имат зад себе си пасивна имитация на гражданско общество, което няма мнение по въпросите на собственото си управление и политическа среда или пък има, но предпочита да не го заявява открито.
    Въпросът, който задавате има много общо с реакциите или липсата им спрямо случващото се, както и с праговете на хората за това, кое е нормално и морално. Ако те са много ниски като цяло, вие кого очаквате да е начело на държавата?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Те виждат малко след носа си

Те виждат малко след носа си

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK