С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 2 мар 2018, 14:43, 11491 прочитания

Два важни извода от скандала с CEZ

И още няколко теми от новия брой на "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Влезли в един бар собственикът на "Юлен" Георгиус Георгиу, 26-годишният приватизатор на "Кремиковци" Лъчезар Варнаджиев и кандидатката да купи ЧЕЗ Гинка Върбакова Така може да започва някой виц за подставените лица в българския бизнес през последните години. Разликата в случая с ЧЕЗ е, че (както ще видите в темата на броя) станалата за една нощ популярна Гинка Върбакова, изглежда, не е подставено лице на някой политик/схемаджия, а най-много да скрива зад себе си мъжа си, който се опитва да скочи в голямата игра и след серия от случайности успява да стигне до финала на сделката за ЧЕЗ.

Инфографика

Корицата на новия брой на "Капитал"

Увеличаване


Превърналата се в нарицателно "Гинка" може и да не е подставено лице, но реакцията към нея показа изненадващо голямо недоверие към властта. Димната завесна от контролирани медии очевидно не е достатъчна, за да намали усещането, че успехът в България е възможен не с упорита работа, а най-вече през схеми с властта. И че властта се занимава не с упорита работа в интерес на хората, а със схеми в свой личен интерес. От това има и съвсем конкретни изводи и за качеството на държавното управление. Гинка Върбакова стигна до финала на сделката за CEZ, защото никой друг сериозен не участваше в състезанието. В годините след приватизацията на ЕРП властта направи много, за да отблъсне нормалните компании от този бизнес в България. Липсите на реформи спряха прогреса и увеличаването на доходите е много по-слабо от възможното и очакваното. Така сметките за ток са съществен дял от разходите на много семейства и политиката на държавата беше да натиска цените възможно най-силно надолу. Това се съчета със силен регулаторен натиск - ограничения и глоби. Освен него имаше и настойчиви опити за политически контрол на разходите (като например избор на фирми изпълнители). Това изгони както сегашните инвеститори в електроразпределението, така и бъдещите - направи възможно Гинка Върбакова да стигне до финала за CEZ. В тази ситуация решението на държавата да стане съдружник на дамата и практически да национализира приватизараната преди години компания изглежда абсурден, но логичен ход. Да, това вероятно ще доведе до изкупуването и на другите ЕРП. Да, държавните компании ще бъдат управлявани лошо. Да, от тях ще се краде и то много. Да, това ще затвърди резервите на инвеститорите към България. Държавата и без това зарази с прекалено много политика бизнеса с доставка на ток и сега официалното й влизане в него би го извадило изцяло от пазарната икономика.

Лекотата, с която масово Гинка Върбакова беше приета за подставено лице, показва и силното недоволство на много хора към нещо, което се случваше много пъти през последните десетилетия. Преходът (и това е определение на доц. Георги Лозанов) често приличаше на гигантски и продължителен карнавал, в който много хора по няколко пъти си сменяха маските. Вижте например трансформацията, която претърпя Бойко Борисов - в кариерата му от състезател по карате, който събира дългове, до премиер, той сменя доста радикално ролите си. Това в някои случаи е нормално, в други е прекалено, но ефектът от карнавала е, че за много от хората, които не успяха по никакъв начин да влязат в друга роля, той е уморителен и неприемлив. В доста моменти прилича на неубедителна имитация - прозрачни маски, зад които е лесно да се види кой се крие. Зад маската на депутата Пеевски прозира "бизнесменът" Пеевски, сянката на Кремъл лесно се вижда зад Волен Сидеров. Примерите са десетки и всеки от тях поотделно дразни, в комбинация още повече, а когато на сцената тръгне да излиза нов неубедителен актьор, това се превръща в скандал. В този капан попадна и Гинка Върбакова - впечатлението, че тя е поредният параван на някой, който няма убедителна легенда да се появи директно, качи сделката за ЧЕЗ до нивото на публичен и политически скандал. Накратко хората не обичат да се чувстват като идиоти, а посредствените постановки ги поставят точно в ролята на малоумна публика, която няма да види нещо много очевидно.


Сюжетът за ЧЕЗ не е единственият случай на маскиране в този брой на "Капитал". Зад фаворита да оглави комисията за борба с корупцията лесно може да се види организираното статукво - амалгамата от интереси в политиката, съдебната система и икономиката (вижте тук).

Смяната на различни маски, разбира се, не е синдром само на прехода. В броя е разказана историята на Атанас Тилев, минал през прехода с маската на бизнесмен, а преди него - служител на българското разузнаване, а твърде вероятно и на съветското.

Разбира се, маските невинаги са лоши. Добър пример за това дава историята за френския художник Жулиен дьо Казабианка, който наскоро нарисува една от външните стени на зала "България" и така я превърна в ново популярно място в София.



Неговата рисунка обаче е по-скоро приятно изключение. Компанията на Георгиус, Лъчезар и пр. в бара по всичко личи ще става по-голяма, преди да изчезне. И при тях ще идват подобните им, а не нормалните инвеститори. В тази ситуация те предпочитат или барове в други държави, или си седят вкъщи.

Проблемът, разбира се, не са Гинка и Георгиус, а политиците и институциите, които позволяват този странен маскарад да съществува. За щастие карнавалната икономика е само част от цялата, но продължава да я има. И е забавна само за тези зад маските.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чакайте малко, превземаме държавата 5 Чакайте малко, превземаме държавата

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

7 дек 2018, 7687 прочитания

Как държавата субсидира мръсния въздух 12 Как държавата субсидира мръсния въздух

Замърсяването и решението

7 дек 2018, 6273 прочитания

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Редакционни коментари" Затваряне
Правосъдие в мрака

Обществената реакция на убийството в Пловдив и "мерките" на властта

Всяко движение на всеки гражданин

Китай планира противоречива система за "социален кредит", която съди всеки жител според поведението

По заповед на главния

Сотир Цацаров превърна командироването в основно средство за контрол над прокурорите

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Глас от новия свят

Писателката Тайе Селаси за сложната африканска идентичност и борбата със собствените страхове

Диалози на гениалността

Една изложба в два музея изследва културната приемственост и метафизичната връзка между Бунюел и Гоя

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 08.12.2018 Прочетете
Капитал PRO, Нов застрахователен проблем по "Зелена карта", инфлацията леко се понижава заради горивата

Емисия

DAILY @7AM // 13.12.2018 Прочетете