Защо има толкова много скандали

Илюстрация Увеличаване Автор: Капитал Смаляване

"Опасният нов свят" - заглавието от корицата в този брой на "Капитал", е игра с книгата на Олдъс Хъксли "Прекрасният нов свят". През 30-те години на XX век той пише една от най-известните антиутопии, в която разказва за свят без войни, болести и насилие, в който обаче хората живеят и без никакво истинско щастие.

Светът днес, разбира се, е различен. След доста дълъг период, в който нямаше опасност от големи войни, сега много от важните държави започват нова, както гласеше клишето от комунистическата пропаганда - "надпревара във въоръжаването". Северна Корея вече вероятно има ракети с ядрени бойни глави, способни да запалят конфликт далеч извън азиатския полуостров. Близко до подобна технология е Иран. Владимир Путин миналата седмица обяви тържествено, че Русия е изработила и успешно тествала ракети с ядрен двигател, които могат да заобиколят противоракетния щит на НАТО. Освен тях Москва се гордее и с нови ядрени торпеда, които (според Путин) могат също толкова успешно да преодолеят всякаква отбрана, за да унищожат крайбрежни градове.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Инфографика Корицата на новия брой на "Капитал" Увеличаване Корицата на новия брой на "Капитал" Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Всичко това не означава, че мащабната война е неизбежна. Дрънкането на оръжия обаче показва, че светът днес започва да става по-опасно място. (Вижте темата тук и тук.)

Избрахме тази тема за корицата на "Капитал", защото за всички е важно да не губим поглед от голямата картина - тези, които го правят, винаги рискуват да се оплетат в дребнотемия и да загубят вярната посока.

От всекидневните скандали често има само един ефект - отвличат вниманието именно от голямата картина. В България те обикновени продължават по няколко дни и практически не променят нищо. Драмите с Истанбулската конвенция отзвучаха бързо и тази седмица Бойко Борисов изтегли самия документ от парламента. Не се промени нищо. После дойде скандалът с Гинка Върбакова от ЧЕЗ. Той все още е в развитие (вижте всичко за него тук), но е възможно и от него да няма особено големи последствия. Дори и да се стигне до сделка за българските активи на компанията, идеята държавата да стане собственик на ЕРП-то вече не изглежда толкова вероятна, колкото миналата седмица. Междувременно огънят в историята за Гинка Върбакова поугасна, защото се разгоря на друго място - в сюжета за пловдивския лекар, застрелял друг човек близо до къщата си (вижте коментар по темата тук). Там впоследствие също се оказа, че поводите за недоволство не са основателни и всъщност цялата енергия отиде нахалост.



Между трите всекидневни скандала обаче има и нещо общо. Всички те показват много сериозно напрежение, което се натрупва по разломите между хората и в някакъв момент може да предизвика сериозен трус. Подобно напрежение носи със себе си потенциала на масови протести и/или голяма политическа трансформация. Последните десетилетия в България показват обаче, че истинското обществено сътресение се случва обикновено когато към поляризацията се прибавят и проблеми в икономиката. Хората през 1997 г. излязоха по улиците повече заради хиперинфлацията и банковите фалити, отколкото да се борят за десни либерални ценности. Същото се случи и през 2013 г. със сметките за ток - те бяха поводът недоволството да избухне на едно място.

Сега по всичко личи такъв повод поне скоро няма да има. Освен очевидните доказателства, че икономиката върви нагоре, тази седмица Европейската комисия обяви, че България излиза от рисковата група на страните с прекомерни макроикономически дисбаланси. (Вижте повече тук.)

При положение че от икономиката едва ли дойде повод общественото недоволство да изригне през едно място, то вероятно всекидневните скандали ще продължат периодично да изкачат и да отместват вниманието от голямата картина.

Интересно обяснение за тях има в интервюто на израелския историк и писател Ювал Харари - авторът на "Сапиенс". Хората днес, казва той, не обичат радикалните промени, искат повече стабилност, разочаровани са от настоящето и като цяло не са толкова щастливи. Неговите обяснения за света показват, че проблемите тук поне са модерни. Иначе за положителна глътка модерност - вижте темите за електромобилите тук.