Всяка година по едно и също време България се бори с едно и също бедствие - наводненията. Картината е еднаква: наводнени села и градове, прелели язовири и реки. Развълнувани репортери с микрофони от тъмни улици, разтревожени хора от някое министерство или кметство. Обещания за "спешни мерки", срещи с премиера, бързо отпуснати пари.
Който не се учи от грешките си, казват, е обречен да ги повтаря. А България особено упорито не се учи точно от грешките с водните си ресурси. Към момента в страната има над 150 язовира без ясна собственост. За да добиете представа колко абсурден е този проблем - два от тях се намират до София и двата представляват опасност. И това е само част от абсурда.
Има структура, която отговаря за надзора на язовирите - Агенцията по метрологичен и технически надзор, но тя може само да предписва решения и няма никаква сила да ги налага, нито е задължена да прави проверка дали те се спазват. Подобно на много други неща, водната инфраструктура е оставена тихо да се срива.
Сега решението което се предлага, е не една, а няколко нови държавни структури. Това е абсурдно и излишно. Язовирите страдат от разкъсана собственост, липса на контрол и липса на пари в основните им собственици - общините. Всеки от тези проблеми може да бъде решен без създаването на още администрация.
Първият изисква разпределяне на 150 водоема, което надали е проблем при толкова много структури.
Вторият - даване на правомощия на контролните органи и изискване от тях да са ефективни и строги.
А третият е свързан с отпускането на повече финанси на преките засегнати - общините, но не кризисно, а на принципна и ясна база. Изследване от 2015 г. показа, че раздаваните "на калпак" след бедствие пари увеличават корупцията в общините, а не способността им да се справят с бъдещи кризи - те са много по-трудно проследими от целевото финансиране. Но пък са много по-ефектни по телевизията.
Всяка година по едно и също време България се бори с едно и също бедствие - наводненията. Картината е еднаква: наводнени села и градове, прелели язовири и реки. Развълнувани репортери с микрофони от тъмни улици, разтревожени хора от някое министерство или кметство. Обещания за "спешни мерки", срещи с премиера, бързо отпуснати пари.
Който не се учи от грешките си, казват, е обречен да ги повтаря. А България особено упорито не се учи точно от грешките с водните си ресурси. Към момента в страната има над 150 язовира без ясна собственост. За да добиете представа колко абсурден е този проблем - два от тях се намират до София и двата представляват опасност. И това е само част от абсурда.
0 коментара