Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
6 10 апр 2018, 14:07, 3081 прочитания

Мнения Daily - Орбан е най-голямото предизвикателство за ЕС сега

И още: Дебатът около Юлия Кръстева негласно започва да оправдава бившите спецслужби; Проучванията на общественото мнение станаха пропаганден инструмент

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Унгарският премиер е сред новите защитници на т.нар. демократура като Путин, Тръмп и Ердоган.

Още по темата

Мащабни протести в Унгария срещу избора на Виктор Орбан

Опозицията иска повторно преброяване на бюлетините и нов избирателен закон

15 апр 2018

Мнения Daily - Facebook създаде илюзията, че знаем всичко

И още: Защо е рано да говорим за трета световна; В БГ-туризма трудно виреят нежни души

12 апр 2018

Мнения Daily - Вторичната мегаломания на Третия Рим

И още: Подплашен народец се управлява лесно; Тумор ли е Орбан

11 апр 2018

Мнения Daily - При конфликт първо взривяват мостовете

И още: Кое е първото – лъжата или глупостта; Пожарът в Кемерово обърна настроенията в Русия

4 апр 2018

Мнения Daily - Суеверията на дигиталната епоха водят към ново Средновековие

И още: Изтегляне на САЩ от Сирия ще провокира нова война; У "Да, България" няма и помен от консервативно мислене

3 апр 2018
Нелиберална демокрация

Орбан е най-голямото предизвикателство за ЕС сега

От коментар на Фолкер Вагенер за "Дойче Веле"

Кое е общото между Ангела Меркел и Виктор Орбан? Само едно: и на двамата им предстои четвърти мандат във властта. В политическо отношение те не мелят заедно, а Орбан има едно сериозно предимство пред германската канцлерка: на него няма да му се налага да се съобразява с никакви коалиционни партньори. За това Меркел може само да му завижда.

Всъщност тя трябва да се страхува от него. Защото Орбанова Унгария е нещо като модел за отказ от либералния консенсус в Европа, установен след 1945 година. Неговата власт представлява демократично легитимирано еднопартийно управление - нещо средно между демокрация с дефекти и авторитарния стил на Путин и Ердоган. Орбан нарича това управление "нелиберална демокрация".



Орбанизмът съществува и извън пределите на 10-милионната държава. Управляващата в Полша партия "Право и справедливост" с всички сили подражава на унгарския си брат и политически близнак, Чехия и Словакия също не крият симпатиите си към унгарския модел за радикално преустройство на държавата. Четирите страни образуват Вишеградската група и образуват ядрото на съпротивата срещу Брюксел, когото те обвиняват в настойничество.

Вавилонското неразбирателство между някои от старите и нови страни-членки на общността, е възел, труден за разплитане. Изтокът не разбира мултикултурния дух на Запада, камо ли пък да го приема. Погледнато от камбанарията на Запада пък, "Фидес" на Орбан и "Право и справедливост" на Качински са дяснопопулистки партии, които се държат непослушно и неблагодарно спрямо ЕС, макар да извличат от него само изгоди.

Едно е ясно: с Орбан е свързано най-голямото предизвикателство за ЕС в най-новата му история, започнала с източното разширяване. Орбан е пионерът на еднопартийното управление в ЕС, а в по-глобален мащаб се нарежда до новите защитници на т.нар. демократурата (демокрация плюс диктатура) като Путин, Тръмп, Ердоган. Всички те са естествени врагове на онова, което в продължение на десетилетия винаги е споявало Европа: демокрацията, свободата на мненията и печата, правовата държавност.

Ако ЕС иска да реши вътрешната си криза, той трябва да се научи да разбира другите. Например това, че близкото минало на Източна Европа е коренно различно от това на Западна Европа. Склонността към авторитарно управление е много по-силно изразена в Полша, Унгария или Сърбия, където този управленски стил е познат от времената на социализма. Ако авторитаризмът там и днес отново е на мода, това е своего рода компенсация за наложения на тези държави идеологически отказ от национално-държавна идентичност до 1989 година.

Източноевропейските държави явно изпитват нуждата да наваксат онова национално развитие, което за изпуснали, преди да се почувстват готови да се претопят в европейското единство.

----------
На Първанов идеологически му отива да е агент на ДС, а на Кръстева – не.

Минало незабравимо

Дебатът около Юлия Кръстева негласно започва да оправдава бившите спецслужби

От коментар на бившия председател на СЕМ доц. Георги Лозанов


Фотограф: Анелия Николова

Преди Великден ДС в своя бурен задгробен живот постигна един вторичен ефект – помогна името на френската семиотичка, психоаналитичка и писателка от български произход Юлия Кръстева да стигне до широката аудитория. Преди да бъде огласена истината за връзките й с тайните служби на комунизма, тя беше известна само на хуманитарната интелигенция, която впрочем веднага се усъмни дали тази истина за Кръстева днес ни е нужна и доколко е истина.

Можеше ли обаче Комисията по досиетата да не обяви Юлия Кръстева за съпричастна към ДС? Едва ли. Първо, защото това щеше да е незаконно – комисията сама щеше да наруши закона (добър или лош), който е избрана да прилага, тъй като документите, изисквани от него за подобно решение, за Кръстева са налични. И второ, защото щеше да е несправедливо към стотиците други, обявени на базата на същите документи, та по някой път и на по-малко – без писмени следи за срещите им с офицери от ДС и за изложенията им пред тях.

Защо тогава точно това решение на комисията генерира бурен дебат (чуха се дори апели за закриването й), а не, както питат оттам, при обявяването примерно на Георги Първанов за агент Гоце? Просто на Първанов идеологически му отива да е такъв, а на Кръстева – не. Образът й, създаден от интелигенцията, без да е особено дисидентски, влиза в мъчително противоречие с представата за човек с агентурно минало. Води до ценностен колапс, какъвто повече или по-малко са предизвиквали и други "осветлени" учени и творци, но в случая става дума за фигура, интегрирана на високо интелектуално ниво в западната култура, от която се очаква да е историческа алтернатива на комунизма, негово спасително отрицание.

Освен това страда и критическото мислене въобще – то предполага очертаването на ясни граници, а ако и Кръстева е била сътрудник на ДС, те стават твърде обтекаеми и релативизмът им негласно започва да оправдава бившите тайни служби. Това е причината политическото "ляво" да е доволно от огласяването на Кръстева, а интелектуалното "дясно" да изпитва съпротива. Поне част от него. Другата обратно – пази устойчивостта на границите, като отказва оттук нататък да припознава Кръстева за лице на комунистическата алтернатива (за което помагат и маоиските залитания в младостта й).

Виновни ли са обаче комисията и законът за разминаванията между образите, които интелигенцията си създава, и архива на ДС? Не, разбира се. Вината, или по-точно дефицитът е преди всичко на закона и се състои в друго – в твърде бюрократичния начин за обявяване на "съпричастните", който се свежда до списъци с имена и бланкетно позоваване на няколко типа документи. Вярно, който се интересува, може да проучи в библиотеката на комисията много повече архивни единици, но първо това е специализирано занимание, което изисква време и компетентност. И второ, именно за тази цел е създадена комисията – орган от 9 души, който да гласува по съвест отделните случаи, нещо различно от нормативния автоматизъм при взимането на решения.

Благодарение на случая с Кръстева обаче стана ясно, че обществото изпитва и друг глад – за повече информация за осветлените лица. Дебатът показа, че вече общият негативен етикет ДС не е достатъчен, а трябва да има възможност за последваща го морална преценка, ако не по всеки персонален казус, то за личностите с влияние върху културата ни. Защото отношението ни към тях повече или по-малко има значение за собствената ни идентичност.

----------
Върви обработка на общественото мнение за промяна на геополитическата ориентация на страната.


Социология

Проучванията на общественото мнение станаха пропаганден инструмент

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил


Фотограф: Tobias Schwarz

Откакто социологията бе унищожена като свободна гражданска професия в услуга на обществото, откакто демоскопските проучвания бяха практически монополизирани около финансовия и организационен диктат на двама души, проучванията на общественото мнение придобиха изцяло ролята на пропаганден и манипулативен инструмент в полза на властта. В този случай - както на властта в София, така и на властта в Москва.

В ход е масирана обработка на общественото мнение в България с цел промяна на геополитическата ориентация на страната. Скандалът при посещението на руския патриарх у нас преди броени седмици открои доста релефно отрицателната позиция на мнозинството български граждани спрямо великодържавните опити за диктат.

Публикуването на "данните" по-долу (по повод реакцията на българското правителство по във връзка с аферата "Скрипал" - бел. ред.) е акт на арогантност, демонстрация на чувство за безнаказаност. Ако мине - мине. Българските граждани под 40 години не помнят какво значи да те управляват от Москва. Моето поколение обаче помни. И не бива да мълчи. Тези цифри нямат нищо общо с действителността.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Как превъртяхме прехода 3 Как превъртяхме прехода

И още няколко теми от новия брой на "Капитал"

20 апр 2018, 4332 прочитания

Смущаващ довод за промяната на закона Смущаващ довод за промяната на закона

Предложението на Валери Симеонов за пушенето

20 апр 2018, 2740 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Редакционни коментари" Затваряне
Защо нищо в затворите няма да бъде поправено

Беззъбата власт

И БСП се оглежда за патриотичен партньор

Социалистите искат да наваксат разликата с ГЕРБ, но не през коалиция, а чрез общи действия с партии с шанс да влязат в парламента

Инфлацията скача, лихвите не

Трети пореден месец цените на стоки и услуги са нагоре. А това изяжда и без това падащата доходност на инвестициите

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

"Квадратът" на неудобните истини

Филмът на Рубен Йостлунд е смешна до плач сатира на политическата коректност

София импровизира

18 представления от утвърдени чуждестранни и български хореографи на новото издание на "Антистатик"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 16

Капитал

Брой 16 // 21.04.2018 Прочетете
Капитал PRO, Кредитите растат, нова инвестиция в компанията с бълагрски основател Leanplum, "Лидл" планира поне 7 нови магазина през 2018 г.

Емисия

DAILY @7AM // 26.04.2018 Прочетете