С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 10 апр 2018, 14:07, 4704 прочитания

Мнения Daily - Орбан е най-голямото предизвикателство за ЕС сега

И още: Дебатът около Юлия Кръстева негласно започва да оправдава бившите спецслужби; Проучванията на общественото мнение станаха пропаганден инструмент

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Унгарският премиер е сред новите защитници на т.нар. демократура като Путин, Тръмп и Ердоган.

Още по темата

Мащабни протести в Унгария срещу избора на Виктор Орбан

Опозицията иска повторно преброяване на бюлетините и нов избирателен закон

15 апр 2018

Мнения Daily - Facebook създаде илюзията, че знаем всичко

И още: Защо е рано да говорим за трета световна; В БГ-туризма трудно виреят нежни души

12 апр 2018

Мнения Daily - Вторичната мегаломания на Третия Рим

И още: Подплашен народец се управлява лесно; Тумор ли е Орбан

11 апр 2018

Мнения Daily - При конфликт първо взривяват мостовете

И още: Кое е първото – лъжата или глупостта; Пожарът в Кемерово обърна настроенията в Русия

4 апр 2018

Мнения Daily - Суеверията на дигиталната епоха водят към ново Средновековие

И още: Изтегляне на САЩ от Сирия ще провокира нова война; У "Да, България" няма и помен от консервативно мислене

3 апр 2018
Нелиберална демокрация

Орбан е най-голямото предизвикателство за ЕС сега

От коментар на Фолкер Вагенер за "Дойче Веле"

Кое е общото между Ангела Меркел и Виктор Орбан? Само едно: и на двамата им предстои четвърти мандат във властта. В политическо отношение те не мелят заедно, а Орбан има едно сериозно предимство пред германската канцлерка: на него няма да му се налага да се съобразява с никакви коалиционни партньори. За това Меркел може само да му завижда.

Всъщност тя трябва да се страхува от него. Защото Орбанова Унгария е нещо като модел за отказ от либералния консенсус в Европа, установен след 1945 година. Неговата власт представлява демократично легитимирано еднопартийно управление - нещо средно между демокрация с дефекти и авторитарния стил на Путин и Ердоган. Орбан нарича това управление "нелиберална демокрация".



Орбанизмът съществува и извън пределите на 10-милионната държава. Управляващата в Полша партия "Право и справедливост" с всички сили подражава на унгарския си брат и политически близнак, Чехия и Словакия също не крият симпатиите си към унгарския модел за радикално преустройство на държавата. Четирите страни образуват Вишеградската група и образуват ядрото на съпротивата срещу Брюксел, когото те обвиняват в настойничество.

Вавилонското неразбирателство между някои от старите и нови страни-членки на общността, е възел, труден за разплитане. Изтокът не разбира мултикултурния дух на Запада, камо ли пък да го приема. Погледнато от камбанарията на Запада пък, "Фидес" на Орбан и "Право и справедливост" на Качински са дяснопопулистки партии, които се държат непослушно и неблагодарно спрямо ЕС, макар да извличат от него само изгоди.

Едно е ясно: с Орбан е свързано най-голямото предизвикателство за ЕС в най-новата му история, започнала с източното разширяване. Орбан е пионерът на еднопартийното управление в ЕС, а в по-глобален мащаб се нарежда до новите защитници на т.нар. демократурата (демокрация плюс диктатура) като Путин, Тръмп, Ердоган. Всички те са естествени врагове на онова, което в продължение на десетилетия винаги е споявало Европа: демокрацията, свободата на мненията и печата, правовата държавност.

Ако ЕС иска да реши вътрешната си криза, той трябва да се научи да разбира другите. Например това, че близкото минало на Източна Европа е коренно различно от това на Западна Европа. Склонността към авторитарно управление е много по-силно изразена в Полша, Унгария или Сърбия, където този управленски стил е познат от времената на социализма. Ако авторитаризмът там и днес отново е на мода, това е своего рода компенсация за наложения на тези държави идеологически отказ от национално-държавна идентичност до 1989 година.

Източноевропейските държави явно изпитват нуждата да наваксат онова национално развитие, което за изпуснали, преди да се почувстват готови да се претопят в европейското единство.

----------
На Първанов идеологически му отива да е агент на ДС, а на Кръстева – не.

Минало незабравимо

Дебатът около Юлия Кръстева негласно започва да оправдава бившите спецслужби

От коментар на бившия председател на СЕМ доц. Георги Лозанов


Фотограф: Анелия Николова

Преди Великден ДС в своя бурен задгробен живот постигна един вторичен ефект – помогна името на френската семиотичка, психоаналитичка и писателка от български произход Юлия Кръстева да стигне до широката аудитория. Преди да бъде огласена истината за връзките й с тайните служби на комунизма, тя беше известна само на хуманитарната интелигенция, която впрочем веднага се усъмни дали тази истина за Кръстева днес ни е нужна и доколко е истина.

Можеше ли обаче Комисията по досиетата да не обяви Юлия Кръстева за съпричастна към ДС? Едва ли. Първо, защото това щеше да е незаконно – комисията сама щеше да наруши закона (добър или лош), който е избрана да прилага, тъй като документите, изисквани от него за подобно решение, за Кръстева са налични. И второ, защото щеше да е несправедливо към стотиците други, обявени на базата на същите документи, та по някой път и на по-малко – без писмени следи за срещите им с офицери от ДС и за изложенията им пред тях.

Защо тогава точно това решение на комисията генерира бурен дебат (чуха се дори апели за закриването й), а не, както питат оттам, при обявяването примерно на Георги Първанов за агент Гоце? Просто на Първанов идеологически му отива да е такъв, а на Кръстева – не. Образът й, създаден от интелигенцията, без да е особено дисидентски, влиза в мъчително противоречие с представата за човек с агентурно минало. Води до ценностен колапс, какъвто повече или по-малко са предизвиквали и други "осветлени" учени и творци, но в случая става дума за фигура, интегрирана на високо интелектуално ниво в западната култура, от която се очаква да е историческа алтернатива на комунизма, негово спасително отрицание.

Освен това страда и критическото мислене въобще – то предполага очертаването на ясни граници, а ако и Кръстева е била сътрудник на ДС, те стават твърде обтекаеми и релативизмът им негласно започва да оправдава бившите тайни служби. Това е причината политическото "ляво" да е доволно от огласяването на Кръстева, а интелектуалното "дясно" да изпитва съпротива. Поне част от него. Другата обратно – пази устойчивостта на границите, като отказва оттук нататък да припознава Кръстева за лице на комунистическата алтернатива (за което помагат и маоиските залитания в младостта й).

Виновни ли са обаче комисията и законът за разминаванията между образите, които интелигенцията си създава, и архива на ДС? Не, разбира се. Вината, или по-точно дефицитът е преди всичко на закона и се състои в друго – в твърде бюрократичния начин за обявяване на "съпричастните", който се свежда до списъци с имена и бланкетно позоваване на няколко типа документи. Вярно, който се интересува, може да проучи в библиотеката на комисията много повече архивни единици, но първо това е специализирано занимание, което изисква време и компетентност. И второ, именно за тази цел е създадена комисията – орган от 9 души, който да гласува по съвест отделните случаи, нещо различно от нормативния автоматизъм при взимането на решения.

Благодарение на случая с Кръстева обаче стана ясно, че обществото изпитва и друг глад – за повече информация за осветлените лица. Дебатът показа, че вече общият негативен етикет ДС не е достатъчен, а трябва да има възможност за последваща го морална преценка, ако не по всеки персонален казус, то за личностите с влияние върху културата ни. Защото отношението ни към тях повече или по-малко има значение за собствената ни идентичност.

----------
Върви обработка на общественото мнение за промяна на геополитическата ориентация на страната.


Социология

Проучванията на общественото мнение станаха пропаганден инструмент

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил


Фотограф: Tobias Schwarz

Откакто социологията бе унищожена като свободна гражданска професия в услуга на обществото, откакто демоскопските проучвания бяха практически монополизирани около финансовия и организационен диктат на двама души, проучванията на общественото мнение придобиха изцяло ролята на пропаганден и манипулативен инструмент в полза на властта. В този случай - както на властта в София, така и на властта в Москва.

В ход е масирана обработка на общественото мнение в България с цел промяна на геополитическата ориентация на страната. Скандалът при посещението на руския патриарх у нас преди броени седмици открои доста релефно отрицателната позиция на мнозинството български граждани спрямо великодържавните опити за диктат.

Публикуването на "данните" по-долу (по повод реакцията на българското правителство по във връзка с аферата "Скрипал" - бел. ред.) е акт на арогантност, демонстрация на чувство за безнаказаност. Ако мине - мине. Българските граждани под 40 години не помнят какво значи да те управляват от Москва. Моето поколение обаче помни. И не бива да мълчи. Тези цифри нямат нищо общо с действителността.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Разбира се, че харесваме Орбан. Той е като нас 2 Разбира се, че харесваме Орбан. Той е като нас

Позицията на правителството за санкциите срещу Унгария

21 сеп 2018, 3988 прочитания

Дългата скамейка на ГЕРБ и лошият "Капитал" 4 Дългата скамейка на ГЕРБ и лошият "Капитал"

Или кой скрои шапка на Александър Манолев, за да не стане той министър на транспорта?

20 сеп 2018, 8305 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Редакционни коментари" Затваряне
Защо нищо в затворите няма да бъде поправено

Беззъбата власт

Как работи "мекият фашизъм" на Орбан

Унгария е предупреждение за това какво може да се случи, когато безскрупулен популист е оставен да управлява безконтролно

Вкусът се възпитава

Баровете и специализирани магазинчета за крафт бира, се множат и вече излизат и извън София, но проблем пред развитието са по-високата цена и консервативните потребители

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

10 Corso Como в Ню Йорк

Концептуалният милански магазин на Карла Соцани вече стъпи и в Америка

Кино: "Аз съм ти, Адриана"

Артистична елегия за две силни жени в две български епохи

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: И Каракачанов в битка срещу поскъпването на хляба, Франция сваля данъци от 2019 г

Емисия

DAILY @7PM // 25.09.2018 Прочетете