Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
11 апр 2018, 12:27, 3458 прочитания

Мнения Daily - Вторичната мегаломания на Третия Рим

И още: Подплашен народец се управлява лесно; Тумор ли е Орбан

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Икономическата изгода би била много по-добър атестат на Москва, отколкото агресията му.

Още по темата

Мнения Daily - Ромите превземат Северозапада

И още: Министерства пак поведоха война с българската природа; САЩ, Великобритания и Франция играят лошото ченге

16 апр 2018

Мнения Daily - Facebook създаде илюзията, че знаем всичко

И още: Защо е рано да говорим за трета световна; В БГ-туризма трудно виреят нежни души

12 апр 2018

Мнения Daily - Орбан е най-голямото предизвикателство за ЕС сега

И още: Дебатът около Юлия Кръстева негласно започва да оправдава бившите спецслужби; Проучванията на общественото мнение станаха пропаганден инструмент

10 апр 2018

Мнения Daily - При конфликт първо взривяват мостовете

И още: Кое е първото – лъжата или глупостта; Пожарът в Кемерово обърна настроенията в Русия

4 апр 2018
Говори Москва

Вторичната мегаломания на Третия Рим

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил

Всяка разпаднала се империя предизвиква силен и мъчителен постимперски синдром в обществото - метрополия. Особено силен е този синдром в континенталните империи, притежавали интегрална териториална протяжност (за разлика от морските - колониалните империи, в които метрополията и колониите са много по-отчетливо разграничими както териториално, така и като култура и идентичност). Разпадът на Руската империя (в нейния модус на Съветски съюз) поражда още по-дълбок и драматичен постимперски синдром.

На мястото на руската империя днес възникват и през многобройни премеждия се утвърждават новите постсъветски нации. Агресивността на Москва само укрепва тяхната идентичност и държавно спонсориран национализъм. Този процес не може да бъде спрян - той се развива като част от неумолимото настъпление на модерността. В определен момент връх над постимперския махмурлук ще вземе и един по-рационален руски национализъм.



Възраждането на имперската идеологическа легитимност няма общо с реалните шансове за възраждане на имперското битие. И Путин, и Ердоган рано или късно ще разберат това с голяма доза горчивина. Възраждането на имперската носталгия и на традиционализма обаче дават мощен тласък на имперските политически мечтания. Дугин и неоевразийството, "Архипелагът Русия" и Цимбурски, нечестивият синтез на болшевизъм и квази-православие ... списъкът на квази-идеологиите на възраждащия се руски империализъм може да бъде продължен.

В тази вакханалия на имперската носталгия трудно може да си пробие път аргумент, свързан с реална и прагматична цел за развитието на Русия като мощна, богата, удовлетворена от своята 1/7 част от световната суша държава и общество. Публичното пространство е възпалено от гняв и непоносимост към "хегемона" Америка, към "смешния" военнополитически слабак ЕС, който се опитва да експанзира икономически, към "предателите" - доскорощни "крепостни" нации на Москва от Източна и Южна Европа.

Накъде отива всичко това? Ще преживеем ли втория акт на постимперската руска драма в същите измерения, в които преживяхме втория акт на предаденото германско величие - Хитлер дойде на власт върху гневното изригване на "предадената" в Първата световна война Германия? Или все пак имаме шанс за поумняване в Москва и ориентация към мирна културна и икономическа експанзия в постсъветското пространство?

Вместо да ходят с танкове в Грузия и Донбас, великоруските империалисти биха могли да си спомнят, че руският език е "лингва франка" за всички тези народи, които днес Москва се опитва отново да завладее с кръв и унижение. Руските богатства могат да бъдат в основата както на успешната модернизация на Русия, така и на сътрудничеството й с този ареал на бившия Съветски съюз и бивша Източна Европа, където икономическата изгода би била много по-добър атестат на Големия брат, отколкото агресията му, наглостта му и пренебрежението му към всички, които не са толкова велики колкото него.

За съжаление, двата варианта не се изключват един друг. Може би ще трябва да преминем през изпитанието на тази вторична постимперска мания за величие на Третия Рим, преди арогантните имперски мечтатели в Кремъл да си седнат на задника и да разберат, че единствено изгоден им е вторият вариант. Ако той все още е наличен като възможност.

--------------
Уплашеното стадо може и да сгази овчарите.


Без паника

Подплашен народец се управлява лесно

От коментар на проф. Николай Слатински в неговия фейсбук-профил


Фотограф: Надежда Чипева

Когато премиерът на една страна системно и непрекъснато:

- вещае страховити сценарии пред човечеството;
- намеква за катастрофични развития на процесите в геополитиката;
- говори с прекомерно разтревожен песимизъм за лошите дни, очакващи света, континента и региона;
- прогнозира конфликти с висока интензивност между великите сили;
- интересува се с показна загриженост за бомбоубежищата;
- и се безпокои за пълчищата бежанци, които всеки момент могат да ни залеят...

То е въпрос на време доверчивият ни народец, чието мнение се формира от телевизиите, а позициите му се определят от подкупните социологически агенции, да се подплаши не на шега. И народецът ни е вече подплашен, страхува се от всичко, а най-много се страхува от собствения си страх.

Твърде лесно и безкрайно леко се управлява един подплашен народец. Той навежда главици и върви покорно, желаещ само едно - някой да го обгрижва и напътства, да го пази и му спестява бремето да мисли.

Само че ако се пренавият със страхотии пружините на покорното и послушно, стресирано и уплашено стадо, то може де се юрне със страшна скорост във всички посоки едновременно и да стъпче както тучните си пасбища, така и опазващите го овчарски кучета, а защо не - и своите овчари, особено ако те станат някой ден лъжливи овчарчета, викащи през ден: Въъъълк!

----------
Сравняването на опонентите с болести е тоталитарна лексика.

Източни пиеси

Тумор ли е Орбан

От коментар на Райнхард Везер за Франкфуртер Алгемайне Цайтунг. Преводът е на "Дойче Веле".


Фотограф: Bernadett Szabo

След победата на Орбан в Унгария, Жан Аселборн заговори за "тумор на ценностите", който трябвало да бъде "неутрализиран". Дали люксембургският външен министър се е замислил поне за секунда от чий политически речник произлиза сравняването на политически опоненти, врагове или на когото и да било с болести?

Това посягане към вербалната лексика на тоталитаризма е скандално и всъщност е причина за подаване на оставка. Най-малкото би трябвало да бъде поискано извинение от Будапеща.

За съжаление Жан Аселборн олицетворява лекомисления и краен начин, по който много от европейците реагират на непрекъснатия успех на Орбан, продължаващ вече осем години. А това поведение усложнява значително намирането на разумен отговор на предизвикателството, наречено Унгария, и произтичащите от "нелибералната демокрация" на унгарския популист опасности за ЕС.

В нескопосаната формулировка на Аселборн има и зрънце истина: многото малки и по-големи нарушения на Орбан срещу правните и демократични принципи оказват въздействие и извън Унгария. Нарушенията му и тяхното идеологическо разкрасяване нанасят вреди на европейския фундамент в едната половина на континента.

Средна и Източна Европа са излъчвали популистки правителства още преди ерата на Орбан. Но унгарецът е примерът, който ги окуражава да поемат конфронтационен курс срещу ЕС. Точно това се има предвид, когато в Полша окачествяват най-новата победа на Виктор Орбан като знак за "еманципацията" на Средна и Източна Европа.

И всички ние трябва да вземем насериозно това изявление. За успеха на популистките сили на Изток и на Запад има много причини. Някои са глобални, а други са обосновани на местна почва. Факторът, който обединява бившите социалистически страни, е чувството на техните граждани, че богатите западняци все още гледат на тях отвисоко.

А онези, които говорят и действат като Жан Аселборн, само подсилват това чувство. И помагат на авторитарните националпопулисти в Полша и Унгария, както и на корумпираните посткомунисти в Румъния.

По-добре би било да бъде направен опит да се разбере онова, което са преживели източноевропейските страни. И въз основа на това да се привеждат аргументи срещу авторитарното изкушение.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily – Потискащата медийна реалност в България Мнения Daily – Потискащата медийна реалност в България

И още: Влиза ли България пак в орбитата на Русия? Как арменците удариха политическия модел на Путин

25 апр 2018, 878 прочитания

Мнения Daily - Да не плачете, когато утре дойдат да ви вземат къщата 21 Мнения Daily - Да не плачете, когато утре дойдат да ви вземат къщата

И още: Президентът се държи така, все едно не сме в ЕС и НАТО; На бой с "дeпутатските кюфтета"

24 апр 2018, 5348 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Затворите не са само изолация и сигурност

Ако системата за изпълнение на наказанията не стане приоритет на държавата, тя ще продължи да генерира проблеми

Крахът на експеримента "Младост"

Политическият експеримент на Десислава Иванчева достигна очакван провал в неочакван мащаб

Първият инвеститор в "Адам" и "Ева", които принтират 3D тъкани

Учещите медицина Спас Керимов и Ваньо Везиров създават "Принтиво", която разработва биомастило и 3D биопринтер

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Книга: Жак Превер – "Приказки за непослушни деца"

Илюстрациите са тези от оригиналното издание и са на перуанско-аржентинската художничка Елса Енрикес

София импровизира

18 представления от утвърдени чуждестранни и български хореографи на новото издание на "Антистатик"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 16

Капитал

Брой 16 // 21.04.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: България с най-несвободните медии на Балканите, филмовата "Ню имидж" купува 50% от вестниците на Пеевски

Емисия

DAILY @7PM // 25.04.2018 Прочетете