Как превъртяхме прехода

И още няколко теми от новия брой на "Капитал"

   ©  Капитал
   ©  Капитал

Някои читатели на "Капитал", особено тези, които го следят още от първите му години, помнят времето, когато политиката развихряше страсти. Често доста първични. В първите години на демокрацията дори децата в училище най-открито се питаха "ти от БСП или от СДС си". И бяха готови да влязат в схватка по темата подобно на родителите си.

Великото народно събрание изобилстваше от кавги, които от дистанцията на времето изглеждат водевилно. Но въпреки големия залог не се стигаше до същински бой (макар и в архивите и стенограмите да стои репликата на Елка Константинова "комунистите бият", изречена насред стълпотворение около трибуната).

Сега, над четвърт век по-късно, от онова СДС е останала жалка отломка. Маргинализирана от дългогодишното деление в дясното, под управлението на Божидар Лукарски (който като министър на икономиката в предишния кабинет "Борисов" беше зает основно да благоустройва с постове приближени партийни функционери) тя стигна до може би най-ниския си момент. Националният съвет на партията, на който трябваше да се решава съдбата на лидера й, заприлича на сбор на футболни хулигани - мутри в черно и бой между привърженици на двата лагера.

Тази сцена е жалка гледка донякъде заради безсмислието си, донякъде заради усещането, че политиката е мъртва. В държавата, където институциите съществуват, за да формализират решения, взети другаде, битката отдавна не е за идеи, а за пари. Надали някой се съмнява, че двата лагера в СДС, единият от които иска да е с патриотите, а другият - с новото обединение "Демократична България", са мотивирани от друго, освен от желанието за достъп до общата трапеза.

На този фон опитът на разпокъсани реформаторски сили да се обединят под името "Демократична България" стои анахронично и идеалистично. Борим се за идеи и политики, а не сме търговци на души, твърдят лидерите на ДСБ и "Да, България" Атанас Атанасов и Христо Иванов. Вижте интервюто им за "Капитал" тук.

В сектора вляво очевидно и БСП си отглеждат патриотична патерица за бъдещи избори.

Доскорошното лице на един автентичен граждански бунт - този на хората от столичния квартал "Младост", които въстанаха срещу ГЕРБ и избраха Десислава Иванчева, беше използвана брилянтно за назидание и за да затвърди усещането, че "всички са маскари". Тя беше арестувана в центъра на София и държана права с белезници на ръце на показ повече от 5 часа. Което ни върна към други назидателни акции от управлението на ГЕРБ, в които вече бившият прокурор Роман Василев крещеше на бивш министър във ВМА, докато го арестуваше - "на колене, защото ти си абсолютен престъпник". Бившият министър не се оказа престъпник на три инстанции. Не знаем дали случаят с Иванчева е такъв, но ако не е, то най-вероятно е арестувана, защото "Корупцията не е за всеки", т.е. не е от управляващите. Иначе няма как да си обясним хвалбата на специализираната прокуратура, че това е най-големият подкуп хванат от тях - 70 000 евро, при тези милиарди, които изтекоха през България.

А иначе, ако ви трябват свидетелства, че сме превъртели прехода и сме отново в миналото, в броя има доста. Например ТЕЦ-ове, зад които стоят местни олигархични интереси, получават държавен подарък за милиони.

А колкото до най-големия световен търговец на души, вижте темата на броя. Докато местните партии се опитват да ви оставят в миналото, някой друг вече е взел бъдещето ви. И той се намира в джоба ви.

В броя ще прочетете още, че акциите на компаниите, които произвеждат медицинска марихуана в САЩ, продължават да се качват.

А също така и че въпреки натрапчивото усещане за безнадежност българите са все по-щастливи, поне така твърди датчанинът Майк Викинг, директор на Института за изследване на щастието в Копенхаген тук.

Още от Капитал

Капитализмът беше суспендиран

Капитализмът беше суспендиран