Мнения Daily - Новото робство
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Новото робство

Мнения Daily - Новото робство

И още: Възкръсва ли диктатурата на селяндура; Еврото ще ни прати в А-отбора на ЕС

7528 прочитания

© Анелия Николова


След като у нас няма свобода на словото и върховенство на закона, има ли изобщо демокрация?

Не знам, не чух, не видях...

Новото робство

От коментар на Любен Обретенов за "Клуб Z"

Преди няколко дни "Репортери без граници" обявиха поредния срив за България по отношение на свободата на словото. В доклада им този път поименно бе споменат Делян Пеевски като отговорен за ситуацията, при която сме по-назад дори от страните от Западните Балкани, които иначе тепърва ще се европеизират с нашата безценна помощ.

Докладът предизвика бурни реакции от страна на ДПС. Основната опорна точка бе въпрос към журналистите - чувствате ли се несвободни, цензурират ли ви? Този въпрос, разбира се, бе зададен в телевизионни студиа, в които е ясно, че по една или друга причина отговор не може да бъде получен. След като уважаемите господа от ДПС искат да знаят отговора ето го: Медиите са под турско робство.

Медиите са под "турско робство" не защото ДПС е партия, чиито актив и избиратели са предимно турци. Всъщност Пеевски не принадлежи към този етнос, така че не става дума за етнически етикет. Ситуацията в медийната среда напомня "турското робство" точно заради разминаването между хартията и реалността. На хартия у нас има много медии, върху които цензура не се упражнява. В реалността обаче 2/3 от медиите са "кафяви" - или са собственост на Пеевски, или той има огромно влияние върху тях, ако се съди по редакционната им политика.

Самият Пеевски вероятно също осъзнава конфузното положение, след като преди дни бе обявено, че продава част от медиите си.

До преди 10-15 години медиите съществуваха в среда, много близка до пазарната. Между тях имаше реална конкуренция, всички те гонеха новини, търсеха греховете на властта. Всичко това вече е в миналото. Подобни новини вече могат да бъдат видяни само и единствено в онези медии, в които се знае, че Пеевски няма влияние. За тези медии това с основание е повод за гордост. Като цяло обаче тази ситуация е доста неприятна, защото медийният бизнес, доколкото въобще има такъв, у нас е съсипан. Има изключително много медии, в които може да се прочете за гафове на властта, само и единствено ако става въпрос за отстрелване на една или друга по-дребна риба.

"Турското робство" над медиите не е само заслуга на ДПС. Защото от него с голяма охота се възползват всички парламентарни партии, независимо дали са управляващи или опозиция. Всички парламентаристи, без изключение, са изключително добре разположени към Пеевските медии. Защото знаят, че там няма от какво да се притесняват. И съответно всички парламентаристи всячески се опитват да избегнат контакт с останалите медии, чиято цел е да ги поставят в неудобната ситуация да отговарят на истински важните въпроси, а не да коментират измислени скандали, имитиращи напрежение между властта и опозицията.

"Турското робство" над медиите е потискане на свободата на словото. "Турското робство" над съдебната система (и такова има, защото всички действия на съдебната власт са лесно прогнозируеми, ако е засегнат един или друг интерес на Пеевски) е отказ от върховенство на закона. Въпросът е: след като у нас няма свобода на словото и върховенство на закона, има ли изобщо демокрация?

----------

Като слушам видния европейски либерал ван Баален, у мен не се надига оптимизъм.

Граждански контрол

Възкръсва ли диктатурата на селяндура

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил

Фотограф: Георги Кожухаров

Да не кажа единствената, но във всеки случай основната преграда пред възстановяването на селяндурска диктатура (друга не е възможна) в България след свалянето на правешкия цар през 1989 г. е натискът, който Европа и Америка упражняват върху българските власт, имащи да спазват поне за приличие правилата на демократичната политическа игра. Те включват, между другото, и независимост на медиите. Днес повече от очевидно този натиск е спаднал под санитарния минимум. Прес група "Мама и гамен" притежават медиите, а водещи фигури от управляващата коалиция хвалят режима на Путин от ... Крим. Решетников се разхожда в Русе и прави исторически комплименти на малките рошави "братушки".

Чудиш се да повърнеш ли или да напсуваш близките роднини на властта. Можеш да направиш и двете, но не забравяй! При нас нещата още не са напълно изяснени, не са приключили. Дали вървим към суверенна демокрация от типа "Путин" или към "анти-терористична" демокрация от типа "Ердоган"? Или все още има шанс някой в Брюксел и във Вашингтон да каже - "Я, чакай малко, накъде мислиш че отиваш?"

Като го слушам видния европейски либерал ван Баален, у мен не се надига нито грам оптимизъм. Е-ех, ван Бален, ван Баален, имало е и по-добри времена за либерализма в Европа... За 5-6 депутатски места в Европарламента сте готови до живот да хвалите една от най-криминалните организации на територията на ЕС. Ашколсун кьопоолар!

--------

Българите се страхуват от еврозоната, защото са ограбвани чрез парични реформи.

Единна валута

Еврото ще ни прати в А-отбора на ЕС

От коментар на проф. Ивайло Дичев за "Дойче Веле"

Фотограф: Юлия Лазарова

Г-н Борисов има златна възможност да остане в историята, ако в неговия мандат влезем в еврозоната. Каквото и да мислим за управлението на царя, няма как да забравим, че тъкмо при него с отачян щурм се вмъкнахме в Европейския съюз.

Най-радващо е обстоятелството, че наред с ГЕРБ и ДПС левицата също подкрепя отдавна чаканата стъпка към еврото. Важна роля изигра може би посредничеството на европейски социалисти - Станишев специално доведе еврокомисаря по финансите Московиси, който е бивш социалистически министър. Позитивната хипотеза звучи така: темата е толкова важна, че управляващите са се отказали от медийно политиканстване, а националпопулистите се занимават с тютюнопушене и прослава на Крим.

И въпреки всичко социологически сондажи редовно показват, че българските граждани се боят от еврото. Миналата година Алфа рисърч отчете 45% "против" и 32% "за". Страхът от повишаването на цените не ми се струва достатъчен като обяснение - последните страни, които се присъединиха към общата валута, отбелязаха незначителна инфлация. Пък и ако някой използва размътването на водата, за да закръгли цените на продуктите си нагоре, това нали също е част от българската икономика?

Страхът, според мен, идва от друго. На няколко пъти българското население беше ограбвано от комунистическия режим с парични реформи - през 1947, 1952, 1962. Парите се обменят по сложни схеми, трябва да доказваш дали са от трудови доходи, има лимити, над които курсът е по-лош или пък плащаш данъци. Целта е да се оберат парите от населението.

Но днес държавата не определя цените и ако нещо поскъпне два и половина пъти, просто ще ида да купя от друг, нали така? Явно не е помогнала деноминацията на Костов от 1999, при която имаше само математическо опростяване, без грабеж. Трупаното десетилетия недоверие се предава от поколение на поколение.

Ползата от еврото не е само финансова - евтини кредити, стабилност и огромно улесняване на туризма. Най-важното е, че ще се озовем в А-отбора на ЕС. Пак ще следваме същата финансова дисциплина, която си наложихме преди 20 години, но ще имаме думата да решаваме накъде да върви европейската икономика.

Предполагаемата загуба на суверенитет, която някои окайват, всъщност е точно обратното - заемане на много по-сериозна позиция на международната сцена. Откакто са възникнали, националните държави функционират в тази система: търгуват, воюват, поддържат дипломатически отношения. Този обмен предполага споделени средства. Вярно, че е малко обидно, дето си говорим на английски на международни форуми, но така се разбираме. И когато каталунец реши да утвърди собствената си идентичност като говори на езика си, ние просто не го разбираме, а той си остава с едната гордост.

След като у нас няма свобода на словото и върховенство на закона, има ли изобщо демокрация?

Не знам, не чух, не видях...


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK