С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
18 3 май 2018, 17:42, 8980 прочитания

Мнения Daily - Защо социалистите мразят "телефонистите"

И още: Истинското пазарно битие на културата предстои; Няма демокрация без медийна свобода

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Нарочването на аутсорсинга има своето идеологическо обяснение.

Още по темата

Мнения Daily - Искаме ли децата ни да мрат като мухи по фронтовете

И още: България води пред Унгария по съдебно преследване на медии; Няма демокрация без върховенство на закона

9 май 2018

Мнения Daily - Путин не е сравним с десните опоненти на левичаря Уотърс

И още: Патриотите са новият "Отечествен фронт"; Защо Марешки симулира излизане от НАТО

8 май 2018

Мнения Daily - Каква е разликата между лотариите и телефонните измамници

И още: Кашата между публично и лично е белег на българската политика; Европейските ценности не са "концерт по желание"

2 май 2018

Мнения Daily - Опозиция в България няма

И още: Коалицията "Не на еврото" става все по-шумна; Поданикът възприема държавата като заплаха

1 май 2018
Умри, но свръзка дай

Защо социалистите мразят "телефонистите"

От коментар на Иван Бедров за "Дойче Веле"

"Не искам да съм телефонист" - това гласеше един от официалните лозунги на Първомайското шествие на БСП "срещу корупцията, мизерията и бедността". С него социалистите успяха да обидят наведнъж десетки хиляди млади българи, работещи в сектора на т.нар. изнесени услуги. Този плакат със сигурност не е бил донесен от някой случаен участник в шествието. Видът му издава, че е бил произведен от организаторите.

Защо всъщност социалистите не искат да са телефонисти? Въпросът лесно получава отговор - архивът разкрива, че в последните месеци младежката организация на БСП редовно говори как младите българи нямат избор освен да са "сервитьорки или служители в колцентрове". Тази опорна точка присъства не само в изказванията, а бе материализирана в комплект лозунги - единият е този с "телефониста", а другият гласи: "НЕ на модерното робство". Очевидното послание е, че за БСП работата като стругар е уважавана, а работата в колцентър не е уважавана, тя е модерно робство и партията е решила да се бори срещу него.



Колцентровете са значителна част от бурно развиващата се в България аутсорсинг индустрия, наричана още сектор на изнесените услуги. По данни на Българската аутсорсинг асоциация, в този бранш работят над 50 000 души, а още 20 000 ще бъдат наети до две години. Годишният оборот в сектора доближава 4 млрд. лева и скоро ще достигне 4% от БВП. Всеки четири от пет човека в аутсорсинг индустрията са с висше образование, 80% от работещите са в София. Заплатите в този бранш са в пъти над средното заплащане за страната. Защо БСП гледа на тази част от икономиката и на работещите в нея като на "модерни роби"?

Да, бумът на колцентровете не е типичен за една богата икономика, защото основният фактор е по-ниско платената и сравнително добре образована работна ръка. Индустрията обаче се развива: докато в началото познанията по чужд език са единственото изискване за наемане на работа, постепенно все повече се търсят и други умения - за новите центрове по управление на човешки ресурси, финансов и счетоводен аутсорсинг. Колцентровете са работно място за десетки хиляди млади и образовани българи, които без този избор вероятно щяха да са заминали в чужбина или да търкат талончета с парите на родителите си. Младежката безработица в България е сред най-ниските в ЕС.

Нарочването именно на аутсорсинга като враг обаче има своето идеологическо обяснение. Тук става въпрос за много на брой независими и предимно западни компании, а не за руски енергиен монополист, който иска да строи в България. Става дума за образовани и мобилни служители, които сами избират какво да работят и лесно могат да намерят нова работа, а не за зависимите миньори в Бобов дол, получаващи заплати близки до минималната и принуждавани да гласуват за някоя от големите партии, включително и БСП. Става дума и за сравнително високи доходи - това не са бедните цигански махали, пазарувани на едро по изборите.

Няма нищо по-логично от това БСП да посочи класовия враг в лицето на "телефонистите". С подобно политическо "потупване" преди години се закичи и ИТ секторът (IT). Независимите бизнеси не са обичани от политиците и това е добра новина.

---------
С увеличените си заплати полицаите най-накрая ще имат пари за театър и опера.

Културна дискусия

Истинското пазарно битие на културата предстои

От коментар на проф. Александър Кьосев в неговия фейсбук-профил


Фотограф: Юлия Лазарова

Преди няколко месеца полицаите стачкуваха заради ниските си заплати и премиерът лично са ангажира да увеличи парите им за възнаграждение със скромната сума от 100 млн. Преди няколко дена музикантите от БНР стачкуваха заради далеч по-ниските си заплати (минималната заплата за един оркестрант с висше образование в радиото е 570 лв). Сумата, изчислена като увеличение от синдикатите и поискана с протести под прозорците на Министерски съвет, беше около 1 млн. лева. Отговорът на правителството беше, че бюджетът е закон и не може да се мени хей така; вместо това музикантите получиха обещание да ги обособят от радиото в самостоятелен институт и да минат на делегиран бюджет.

Обичайният аргумент, с който се предложи откъсването на три оркестъра и два хора от шапката на радиото, беше, че тази свърхразрастност на културни тела, синекури и интелигентни хрантутници е наследство от соца, затова и цялата тази работа трябва най-накрая да се прекрати и да мине на здравословен "пазарен" принцип. Тоест даваш им там едни пари, да се самоуправляват и доиздържат в пазарни условия, сами с радиото или с други договори да сключват, за концерти, за записи, за каквото искат. И повече не се занимаваш с тях, да оцеляват.

Цялата тази работа е само пример на провала на културните политики, с който се характеризира ерата на Вежди Рашидов и неговите следовници. Тя ще бъде запомнена с "пазарната" комерсиализация на театри и ликвидацията на оркестри в страната (от 35 на 15), но за сметка на това – с обсипването на древна България с гробове на вампири, таласъми и русалки, с бутафорни крепости ("реставрирани" с европейски пари), които никой не посещава (то няма и добри пътища до тях). С катастрофално остаряла музейна политика. С лошо изпълнена консервация на руините в Ларгото на София, с грандомански изложби в Париж и български "Лувъри" за сметка на недофинансиране на библиотеки и читалища, за сметка на пълно отсъствие на политика в областта на книгата, четенето и книгоиздаването.

Нещата продължават при наследника на Вежди, министъра на културата Боил Банов. Културната програма на председателството започна със скандали и съмнения за корупционни схеми около ремонта на НДК, продължи със смътен конкурс за представящи България културни проекти, обявен за невъзможно къс срок. Избраните проекти предизвикаха нов скандал, защото представяха българската култура по начин, който породи насмешки сред експертите в културния сектор (една журналистка ги нарече "Сапунени мехури, хляб и рози").

Наскоро министър Банов обяви последното си намерение и то очаквано е в областта, която най-много възбужда българските култур-администратори - строителство, инвестиции и културно наследство. Трябва да се преразгледа статутът на "паметници на културата" с временен, неясен статут "за сведение", които чакат да бъдат определени паметници ли са или не от няколко десетилетия. Обектите, които ще бъдат преразгледани, са цифром и словом 25 хиляди! Мажем само да се досещаме за далаверата, която дебне зад тази цифра.

Но надеждата ни за българската култура е другаде. След като на полицаите им увеличиха заплатите (а те, знаете, заедно с охранителите са много, твърде много), те най-накрая ще имат пари за театър и опера - със сигурност ще напълнят залите, ще спасят положението. А библиотеките от своя страна вече купуват поне по стотина бройки от най-новото издание на "Винету", правят оборот. Така че нищо не е загубено, истинското пазарно битие на българската култура предстои.

--------
Налага да се предприеме много повече от обикновените необвързващи обещания.


Свободно слово

Няма демокрация без медийна свобода

От коментар на генералния директор на "Дойче Веле" Петер Лимбург


Фотограф: Анелия Николова

3-ти май е ден на медийна свобода. Нека поне веднъж в годината да отдадем дължимото на това човешко право. През останалите 364 дни от годината светът доста по-слабо се интересува от проблема. Ето само няколко примера:

Демократични политици от цяла Европа се надпреварват да правят реверанси към Китай. А че в тази страна не съществува медийна свобода и че независими новинарски източници като Дойче Веле и други международни медии са изцяло блокирани – това се споменава в най-добрия случай само мимоходом. И представителите на бизнеса също виждат в Китай единствено големите икономически възможности, но не и нарушаването на човешките права. А по този начин бизнесът доброволно се оставя в ръцете на властническия произвол в тази страна.

Изненадващо голям брой германски и европейски политици пледират да проявяваме истинско разбиране към руския президент Владимир Путин. Най-после да вземем на сериозно неговите страхове от НАТО и ЕС. Затова пък страховете на журналистите в Русия се оказват досадна пречка, за която трябва да забравим – страховете им от произвола на властта, от физическото насилие и от убийствата.

В Иран също блокират Дойче Веле и много други международни медии и систематично тормозят техните кореспонденти. Почти никой вече не говори за онези 23-ма журналисти, които лежат в зловещите затвори на Революционната гвардия. Напротив, има политици, които мечтаят за сближаване с Иран. Тъкмо с този режим, който иска да унищожи Израел, който дестабилизира целия Близък изток и непрекъснато изнася тероризъм.

Всички хвалят саудитския престолонаследник, който разреши на жените да шофират и отвори кината. В същото време блогърът Раиф Бадауи лежи в саудитски затвор, само защото отстояваше основното си право на свобода на словото.

През тази година Мексико е страна-партньор на големия Хановерски панаир. Никъде другаде по света не е толкова опасно да си журналист, колкото в Мексико – включително и поради това, че държавата не може да контролира наркокартелите. През миналата година там бяха убити 11 журналисти – повече убити колеги имаше единствено в Сирия.

Изброяването може да продължи още дълго. И неизбежно стига до членката на НАТО Турция и държави от ЕС като Полша и Унгария. Списъкът е тъжен. И налага да се предприеме много повече от обикновените необвързващи обещания. Диктатори, автократи и популисти по цял свят заплашват демокрацията. Тя може да оцелее единствено, ако демократите твърдо я защитават.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Арабският свят има своята версия на "Желязната завеса" 5 Мнения Daily - Арабският свят има своята версия на "Желязната завеса"

Последният коментар на саудитския журналист Джамал Хашоги за "Вашингтон пост"

18 окт 2018, 1647 прочитания

Мнения Daily - Волен е професор в играта на полезни идиоти 3 Мнения Daily - Волен е професор в играта на полезни идиоти

И още: Патриотизмът на гладно не е траен; Който може да "спира" фирми, явно може и да ги "пуска"

17 окт 2018, 3079 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Блокчейн срещу диктатори

Как да се използва технологията зависи единствено от креативността на активистите

Центърът на София – в какво се превръщат мечтите

Конкурсът за нов облик на центъра от 2015 г. беше съпроводен със скандали и преработван във времето

Кои са горещите ICO на есента

Няколко интересни проекта, които ще се опитат да съберат десетки милиони чрез блокчейн технологията

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кино: "Роди се звезда"

Мелодиите на сърцето в талантлива версия на холивудската приказка

Бягай, Затопек, бягай

Писателят Ян Новак за графичния си роман, посветен на рекордьора бегач Емил Затопек

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 41

Капитал

Брой 41 // 13.10.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Пак напрежение за ремонтите в София, как убийството на Хашоги ще се отрази на петрола

Емисия

DAILY @7PM // 18.10.2018 Прочетете