От какъв ъгъл България изглежда добре

Погледната от определен ъгъл, България всъщност изглежда добре и тази седмица има няколко доказателства за това. Кредитирането расте, тоест има повече проекти и възможности за финансирането им. Растат и инвестициите в дигитална реклама, което е косвено доказателство за по-голяма конкуренция и засилена активност на българския бизнес. Има компании като американската "Амилум", които разширяват присъствието си в България, в случая с внушителна инвестиция от 200 млн. лева за ново производство. Накратко, икономиката върви добре.

Това обаче не е пълната картина. България изглежда добре, защото и европейската икономика е във възход, и то само ако си затворим едното око и сравняваме с предишни години. Ако за момент обаче сменим перспективата и сравняваме с това, което можеше да бъде, картината вече не изглежда толкова бляскаво. Това, което спира България да разгърне пълния си потенциал, е политиката и държавното управление. И тази седмица, уви, има доказателства и в тази посока.

Няколко дни след като международната организация "Репортери без граници" публикува годишната си класация за свободата на медиите, в която България отново е на едно от последните места в Европа, "Капитал" потърси мнения от политиците и регулаторите, които биха могли да помогнат за решаването на този проблем. Нито един от тях няма каквато и да било идея в тази посока и повечето смятат, че за сегашната ситуация са виновни самите журналисти. Този цинизъм (върхът в който е, че Пеевски внася законопроект за медийна прозрачност) е разбираем. Проблемът за свободата на медиите е връзката между властта и интересите за източване на публични средства. Тази истинска управляваща коалиция има изгода от все повече контролирано медийно съдържание и заглушаване на независимата журналистика. Проблемът с медиите е само следствие на доста по-голямата драма с корупцията. Тя от своя страна е възможна заради дефицита на независимо правосъдие. Сегашната власт не може да направи нищо за медиите, точно както не може и за корупцията, нито за съдебната система - това би било самоубийствен политически ход.

Неуспехът в тези области обяснява и защо приемането на България в чакалнята на еврозоната е толкова трудно. Всъщност фактът, че за това все пак има някакви шансове, е истинско чудо. От напредъка към еврозоната ще спечелят всички и сега има много кратък политически прозорец, в който има някакъв шанс това да се случи. Той ще изтече до края на българското председателство, но според финансовия министър Владислав Горанов България ще подаде дотогава молба за приемане в ERM-2 - преддверието на еврозоната. Влизането там би имало много по-големи ефекти от чисто финансовите. Ако се случи, то ще е следствие на много голям компромис, но в крайна сметка такъв беше и приемането на България в ЕС преди 11 години. Стремежът към еврозоната ще даде по-голям стимул за реформи, от които продължава да има нужда, въпреки че през последните години за тях дори вече не се говори.

Друг възможен отговор на въпроса от заглавието - кога България изглежда добре, е, че това се случва, когато гледаме отсега към бъдещето. За политиците настоящето е времето да говорят колко много неща ще направят догодина. Това е проблем навсякъде, но проблемът е, че тук "догодина" никога не идва. И този застой продължава вече десет години Толкова дълго, че бизнесът вече се научи да се оправя въпреки държавата и политиката.