Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
5 9 май 2018, 13:32, 2603 прочитания

Мнения Daily - Искаме ли децата ни да мрат като мухи по фронтовете

И още: България води пред Унгария по съдебно преследване на медии; Няма демокрация без върховенство на закона

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Когато разшифроваме посланията на популистите, под черта остава една дума: война

Още по темата

Мнения Daily - Рецептата на Доган за успешно властване

И още: Склонна ли е България на геополитически сръдни поради спрени джобни; Каква е ползата ни от ЕС и НАТО

13 май 2018

Мнения Daily - Празнуването на ден на съветската армия е извращение

И още: Централната ос, около която балансира ГЕРБ, се мести на Изток; Държим се като лоша глутница вълци

10 май 2018

Мнения Daily - Путин не е сравним с десните опоненти на левичаря Уотърс

И още: Патриотите са новият "Отечествен фронт"; Защо Марешки симулира излизане от НАТО

8 май 2018

Мнения Daily - Защо социалистите мразят "телефонистите"

И още: Истинското пазарно битие на културата предстои; Няма демокрация без медийна свобода

3 май 2018
Исторически уроци

Искаме ли децата ни да мрат като мухи по фронтовете

От коментар на Александър Андреев за "Дойче Веле"

"Искате ли тоталната война?" - това крещи Йозеф Гобелс през 1943 година в една своя легендарна реч, която има за цел да мобилизира германците пред лицето на грозящата ги военна загуба. Защо се сещам за този истеричен крясък на Гьобелс тъкмо в деня, когато Европа празнува мирното си възраждане след една ужасяваща война? Ами защото днес популисти, националисти и криптофашисти из целия континент крещят същото.

Да, разбира се, не го крещят дословно. Пенят се за национален суверенитет, против бежанци, мигранти и всичко чуждо, против Истанбулската конвенция и еманципацията на хомосексуалните хора, против толерантността, против европейската солидарност, против общата валута Списъкът е дълъг, но ако го разшифроваме, под черта остава една дума: война. Голяма част от тези хора навярно не си мислят, че искат точно война. Но ако биха се замислили, ако можеха да се замислят, веднага щяха да разберат, че призивите им водят европейците с големи крачки към нова катастрофа.



И така: Нима искаме тоталната война? Нима искаме децата ни да мрат като мухи по фронтовете, където ще влязат в действие високотехнологичните оръжия на 21-ви век? А после техните деца отново да събират тухли от разрушените си къщи, да гладуват, да измират от епидемии?

Може би тази опасност ви се вижда преувеличена. Но по същия начин десетки милиони европейци и техните политици преди Втората световна война години наред вярват, че опасността от Хитлер е преувеличена. Че, видите ли, той просто иска да възстанови една историческа несправедливост и да създаде нов, по-напредничав ред в Европа. А и тайничко симпатизират на неговия изтребителен антисемитизъм - точно така, както днес мнозина симпатизират на прикрития расизъм, който надига глава в отношението към малцинствата и мигрантите в Европа.

Ако мислите, че в днешна Европа вече не могат да избухват войни, припомнете си какво стана съвсем наскоро в бившата Югославия. И се замислете дали онези кръвопролитни войни щяха да избухнат, ако югославяните членуваха в ЕС.

---------
Купуването на малка телевизия, само за бъде затворена, е удивително с арогантността си.


(Не)свободно слово

България води пред Унгария по съдебно преследване на медии

От коментар на политолога Даниел Смилов за "Дойче Веле"


Фотограф: Надежда Чипева

"Репортери без граници" класираха България на 111-то място по свобода на словото, с което станахме най-зле представилата се страна не само в ЕС, но и на Балканите. В пряка конкуренция сме с държави от Африка, а Унгария е с почти 40 места преди нас. И понеже мнозина се запитаха дали наистина заслужаваме това място, нека разгледаме нещата в детайл.

Все пак нека да сравним малко по-систематично ситуацията в България и в Унгария, за да добием по-добра представа в какъв смисъл сме станали толкова изключителни, че от гледна точка на външните наблюдатели вече сме в собствена лига.

И в България, и в Унгария медийният плурализъм е ограничен, но не унищожен. В Унгария затвори и последният голям опозиционен нетаблоиден вестник, притежаван от бивш приятел на премиера Виктор Орбан. В България нетаблоидни опозиционни вестници почти няма. Всъщност и таблоидни опозиционни вестници няма. Повечето издания на хартия са на г-н Пеевски, споменат изрично от "Репортери без граници".

В унгарските телевизии плурализмът се дължи на една група с чуждестранен собственик. В България също има чужда собственост в основните комерсиални телевизии. Там протичат процеси на прегрупиране, но засега поне една от тези телевизии не е под пълния контрол на правителството.

Не бива да забравяме обаче куриозния случай с малка опозиционна телевизия, която беше купена от лице, официално несвързано с правителството, което просто я затвори. Тъй като не ставаше дума за свръхкомерсиална телевизия, логиката на тези действия очевидно беше не "пазарна", а чисто политическа. Само заради този случай, който е удивителен с арогантността си, заслужаваме да сме в дъното на медийните класации.

В Унгария управляващата партия има пълен контрол над обществените медии - и ги е превърнала в свое пропагандно оръдие. В България нещата са по-добре - БНТ и БНР имат по-висока степен на независимост. Това обаче не изключва запазването на лостове за индиректно влияние върху съдържанието, както и изпращането на политически комисари сред ръководството на тези медии.

Политическата среда в България и в Унгария е различна. Концентрацията на власт в Унгария е много по-висока, не на последно място и заради избирателната система. С малко над 49% от гласовете партията на Орбан се сдоби с конституционно мнозинство и трети пореден мандат. Това дава възможност на тази партия да пренапише правилата и да създаде режим, при който контролира пряко обществените медии и оказва сериозен "пазарен" натиск върху частните. В резултат от този натиск непослушните започват да фалират, а послушните - да се окрупняват.

В България имаме управление в сложни коалиции, което означава, че медийният комфорт се договаря далеч по-трудно. Тъй като държи голяма част от медиите чрез депутата си Делян Пеевски, ДПС на практика е винаги на власт - формално или неформално. Смяната на властта е сигнал и за смяна на редакционната политика на тези издания. Това се случи през 2009, през 2013 и през 2014 година. Сега ДПС уж е официално в опозиция, но медиийната му империя е проправителствена.

Наказателно преследване на медии - тук България води убедително пред Унгария. Орбан плете криминални мрежи, опитва да затваря университети и да вдига данъците на НПО-та. При нас обаче неудобните издатели са всички до един подсъдими и срещу тях са задействани всякакви процедури, включително за отнемане на имуществото им, което държавни структури считат за незаконно придобито.

---------------
Не, българите не са недорасли за демокрация.


Държавно устройство

Няма демокрация без върховенство на закона

От коментар на Любен Обретенов за "Клуб Z"


Фотограф: Юлия Лазарова

"Демокрацията ни отне много." Тази фраза на Корнелия Нинова до голяма степен предопредели резултатите от последните парламентарни избори. Подобно популистко послание обаче често присъства в публичните изяви не само на Нинова, но и на други политици. Носталгията по комунизма продължава да е силна и понякога дори е печеливша политическа стратегия. Важният въпрос обаче е друг – какво ние отнемаме от демокрацията? И дали именно заради това, което й отнемаме, не успяваме все още да се отречем напълно от онова, което беше преди 1989 г.

Популярното твърдение как някои народи, включително българският, са недорасли за демокрация или пък тя не е подходяща за тях, категорично не е вярно. С голяма доза сигурност може да се твърди, че демокрацията е най-подходящата форма на управление за всички европейски народи. Именно истинската демокрация е онзи идеал, към който те се стремят от древни времена до днес.

Разликите между народите са не в нуждата им от демокрация, а в механизмите, по които тя се е зародила в различните страни. В западния свят, най-общо казано, борбата за демокрация първоначално е възникнала заради опитите на аристокрацията да не допуска тирания от страна на един свой представител върху останалите. От друга страна пък, кралете са се опирали на по-широките обществени слоеве, за да ограничат претенциите на аристократите и опитите им да бъдат самостоятелни владетели на своите земи, независими от централната власт. Така лека-полека са се изработвали демократични закони и са се създавали демократични институции, които продължават да се развиват и до днес.

Вероятно за мнозина първите и най-важни принципи са общото избирателно право и възможността на всеки член на обществото да участва под някаква форма в упражняването на властта и вземането на решенията. Историята обаче показва друго. Първото демократично нововъведение е върховенството на закона. Или принципът, че никой, дори да е крал, не е по-голям от закона, който да важи за всички. Всеобщото избирателно право е въведено в пълна степен чак през XX век. Докато идеята за върховенството на закона съществува от най-дълбока древност.

Пътят на демокрацията в Древна Атина е прокаран от т.нар. Драконови закони. Те в общи линии били насочени срещу опитите на аристокрацията да обсеби властта. Демокрацията в Рим е станала възможна след приемането на т.нар. Закони на дванадесетте таблици. Преди тяхното приемане патрициите често злоупотребявали с правни норми, които не били записани никъде. Чрез дванадесетте таблици законодателството било записано и изложено на форума, като всеки бил длъжен да се съобразява с него.

Началото на английската демокрация пък е поставено с известната Магна харта, приета през далечната 1215 г. С нея се защитават правата на аристокрацията срещу краля и действията на неговата власт. Идеята на Магна харта в общи линии е принципът на върховенството на закона. Нейното послание е следното – законът е по-голям дори от краля. Не всички крале впоследствие са се съобразявали с този принцип, но все пак той е бил установен. В борбата за степента на прилагането му лека-полека се е зародила английската демокрация, каквато я познаваме и до днес.

Въобще Магна харта е изключително важен документ. Англичаните са първите в Средновековна Европа, които приемат подобен документ и започват да прилагат демократични принципи. Те, както е известно, са и първите, които са обезглавили своя крал. Въобще на Острова винаги са имали собствено мнение и "Брекзит" е поредното доказателство за това. В повечето случаи са се оказвали прави и собственото им мнение ги е водело до позитивно развитие – икономическо, политическо, обществено, всякакво...

У нас обаче проблемът е по-мащабен, защото липсата на върховенство на закона е заложена и на институционално ниво. В България има една институция, за която няма дори законово уреден механизъм, според който тя подлежи на контрол. Иде реч за главния прокурор. Президентът, премиерът, председателят на парламента, депутатите – за всички тях в законодателството е записано как биха могли да бъдат контролирани или подведени под отговорност. Главният обвинител на републиката обаче е по-недосегаем дори от английския крал през XIII век. Това е огромно "отнемане" от демокрацията.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Крайният срок е
27 май!


Повече подробности на capital.bg/next

Остават броени дни до крайния срок за участие в конкурса за млади бизнес лидери Next Generation 2018!



“Капитал” и “Кариери” търсят активните, вдъхновени и вдъхновяващи мениджъри и предприемачи.

За да разкажем историите им.
И да ги наградим с EMBA стипендии от City College - международния факултет на The University of Sheffield.

Кандидатствай или номинирай Next Generation мениджър или предприемач!


Конкурсът се провежда с подкрепата на Trelleborg.

Прочетете и това

Мнения Daily - В България няма полуавторитарна пирамида, каквато обичат в Кремъл Мнения Daily - В България няма полуавторитарна пирамида, каквато обичат в Кремъл

И още: Радев иска да е новия Георги Първанов; Артистът Борисов с години разиграва постановката "европейска ориентация"

23 май 2018, 661 прочитания

Мнения Daily - Може ли Станишев да свали Нинова в БСП 2 Мнения Daily - Може ли Станишев да свали Нинова в БСП

И още: Спецслужбите диктуват решенията в Кремъл; Изражда ли се младото поколение

22 май 2018, 2628 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Празнуването на ден на съветската армия е извращение

И още: Централната ос, около която балансира ГЕРБ, се мести на Изток; Държим се като лоша глутница вълци

Развод на 20-ата година

Развалянето на догворите с ТЕЦ "Контур Глобал Марица изток 3" и ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" ще е сложно

Как да платим по-малко банкови такси

Пакетните услуги могат да помогнат да пести от тях, но трябва да се пресметне добре потреблението на банкови услуги

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

DA за България

Български архитекти получиха световна награда за интериорен дизайн

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 20

Капитал

Брой 20 // 19.05.2018 Прочетете
Капитал PRO, "Мобилтел" вече е А1, КЗК най-накрая започва да разглежда сделката за "Нова тв", без екотакса за електромобили

Емисия

DAILY @7AM // 23.05.2018 Прочетете