Мнения Daily - Опозиция в България няма
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Опозиция в България няма

Мнения Daily - Опозиция в България няма

И още: Коалицията "Не на еврото" става все по-шумна; Поданикът възприема държавата като заплаха

4938 прочитания

© Анелия Николова


Уважаеми г-н Карадайъ, ваденето на "Атака" от властта е ваш вътрешен въпрос.

"Отечествен фронт"

Опозиция в България няма

От коментар на Иван Бедров за "Клуб Z"

ДПС иска изваждането на "Атака" от управлението. БСП пък организира на 1 май "Празник на свободното слово и свободните медии"... Рядко нахалството е било толкова неприкрито. Партията на Волен Сидеров има богато досие в обслужване на интересите на ДПС – издига техни кадри, подкрепяше тяхно правителство, участват заедно в антиевропейската кампания в българските медии. Партията на Корнелия Нинова пък поднесе цялата власт на ДПС и дори издигна и избра Делян Пеевски за шеф на специалните служби.

"Гласуваме Пеевски или правителството пада", бил казал Станишев пред депутатите от БСП рано сутринта на 14 юни 2013 г. Очевидно е, че в последните месеци опозиция в България няма. Нелепи са фалшивите скандали, които трябва да имитират някакво противопоставяне – алкохолът и танцьорките на някакъв младежки форум са само последният пример. Колкото по-неубедителна е тази опозиционна припряност, толкова по-притеснителни стават консенсусите – като например общата кампания срещу европейското наблюдение над българското правосъдие, все едно някой друг ни е виновен за кочинката.

"Атакувах "Атака" и ще продължавам да го правя, защото не е отговорно такава партия да е в управлението", каза председателят на европейската либерална партия АЛДЕ Ханс ван Баален в София. ДПС отдавна повтаря, че "Атака" трябва да бъде извадена от управлението. Ами защо не я извадят? Тя си е тяхна. "Атака" номинира редовно за ВСС близки до ДПС и Пеевски кадри. Издигна за министър на икономиката бившия шеф на Агенцията за приватизация, който подписа продажбата на "Булгартабак" и на дипломатическия клуб в Бояна на офшорки и младежи, които нямат нищо общо с Пеевски. После Сидеров си взе за дясна ръка Светлозар Лазаров, който управляваше МВР в правителството на ДПС/Пеевски.

Лидерите на "Атака" нападнаха преди години софийската джамия, а капиите на ДПС в правосъдието отказаха да преследват това престъпление – това втвърдява избирателите и от двете страни. Волен Сидеров говори открито за излизане от ЕС и НАТО, а подчинените на Пеевски медии са в авангарда на антиевропейската, антилиберална и пропутинистка пропаганда в България. Разликата е само, че ДПС поне говори прилично.

Така че, уважаеми г-н Карадайъ, ваденето на "Атака" е въпрос, който може да обсъдите в рамките на вашата парламентарна група и няма нужда да ни занимавате и нас.

Иначе проблеми има – и антиевропейският Сидеров е проблем за управлението, и овладяването на медиите е проблем. И сегашното правителство не ги решава. Но когато ДПС и БСП говорят за Европа и за медиите, отвращават всички останали, които се интересуват от тези въпроси.

--------------

Съпротивата обединява традиционните руски националисти и хора със съвсем различни, по-скоро практични, доводи.

Фискални вълнения

Коалицията "Не на еврото" става все по-шумна

От коментар на Владислав Панев, съпредседател на партия "Зелените", за "Дневник"

Фотограф: Цветелина Николаева

Въпросът с интеграция на България в еврозоната вече стои на дневен ред и страховете, че управляващите ще изпуснат контрола върху собствениците на банки, и то в най-скоро време, стават все по-очевидни.

Първо финансовият министър Владислав Горанов още преди месец изказа тезата, че е невъзможно да влезем в европейския Банков съюз, преди да станем членове на еврозоната. Той си остави вратичка да твърди, че това е възможно само по отношение на т.нар. тясно сътрудничество, което също малко по-късно отхвърли като опция.

Миналата седмица и подуправителят на БНБ Калин Христов написа дълго писмо, в което назова истинските причини за нежеланието на регулатора да предаде надзорните си функции на Европейската централна банка (ЕЦБ). На практика той изрази опасенията си, че банките с български собственици вече няма да могат да влияят на новия си надзор, докато мултинационалните ще могат да го правят много по-ефективно.

Коалицията "Не на еврото" става все по-шумна и обединява традиционните руски националисти и хора със съвсем различни, по-скоро практични, доводи, чиито тези се използват за политическите стремежи на крайнолевите партньори в управлението, но най-вече от кръгове в ГЕРБ, които се чувстват много удобно от това да влияят на централната банка.

Практиката от банковите фалити от 1996 г., та чак до зрелищното пропадане на КТБ и стрес тестовете от 2016 г., говори, че проблеми с доброто управление имат основно финансовите институции, които не са собственост на международни групи. Кредитирането на де факто свързани с мениджмънта компании в огромни размери беше сред причините две от тях да се провалят на стрес тестовете, което беше сравнително успешно маскирано от БНБ.

Резултатите обаче бяха ясни, две от нашите банки бяха в по-лошо състояние от почти всички техни конкуренти от еврозоната. Политиката на БНБ оттогава насам не говори за това, че тя е достатъчно независима от властта институция. Централната банка изневери на практиката си да не допуска нови, неопитни играчи на пазара с одобряването на новия собственик на Общинска банка. "Виктория" пък беше продадена на най-слабата банка в страната (съгласно резултатите от стрес тестовете). Тук не поставям под съмнение качествата и компетентността на българския надзор. В някои случаи нашата нормативна база е дори по-строга към банките от европейската. Експертите на централната банка също си осъществяват функциите адекватно. Проблемът идва, когато трябва да се вземат важни решения, и точно тук проличава натискът на правителството.

Борбата за запазването на надзора върху банковата система е борба за запазване на статуквото. Промяната страхува властта, защото така тя ще изгуби контрола върху един от лостовете, през които финансира клиентелата си. И включително и близките до нея банки ще трябва да се съобразяват повече с чисто пазарните правила за правене на бизнес, вместо да слушат силните на деня.

----------

Непоследователността е част политическото ни зрелище.

Хляб и зрелище

Поданикът възприема държавата като заплаха

От коментар на социолога Антоний Гълъбов за offnews.bg

Фотограф: Николай Дойчинов

Политическият живот на българското общество все повече придобива характера на безкрайно зрелище, на някакъв вид панаирно представление с познати типажи, но непредвидими сюжетни обрати. Всеки опит това зрелище да бъде преразказано, или осмислено като някакво цялостно действие, се натъква на неочаквани трудности.

Непоследователността в поведението на различните персонажи е част от жанра на политическото зрелище. Публиката не очаква от тях почтеност или принципност. Тя разполага с най-обща предварителна представа за персонажите и това изглежда достатъчно, за да може да следи действието, без прекалено да се ангажира с него.

Социологическите изследвания очертават една трайна картина на политическите нагласи и култура на българското общество. Когато става въпрос за отношение към политиката и политиците, за доверие и одобрение на политическите партии и институции, българските граждани са изключително критични. Ако се вгледаме само в тази част от резултатите, бихме приели, че българското общество е изпълнено с отвращение към политиката или че гражданската критика към политиците е толкова остра и непримирима, че във всеки момент би се изразила в радикални форми на противопоставяне.

Ако се вгледаме обаче в друга част от резултатите на същите изследвания, ще видим че българските граждани следят политическите събития, интересуват се от тяхното развитие и често говорят за политика във всекидневния си живот. Ако останем при тези резултати, бихме приели, че българското общество е политизирано, че то има ясно изразен интерес към политическите процеси и търси информация за онова, което се случва с управлението на страната. Но най-вероятно отново ще сбъркаме.

Двете гледни точки имат своите рационални обяснения, но връзките между тях не винаги са очевидни. Критичността и недоверието към политиците е резултат на оценка за тяхната дейност, която очевидно се формира според качеството на живота на различните групи в обществото. Интересът към политиката, на свой ред, е продиктуван от факта, че у нас все още има прекалено голямо значение кой управлява държавата. Смяната на политическите елити води до съществени промени в публичната среда и общите условия, в които всеки от нас реализира собствените си житейски планове.

Другият разказ би ни представил обществените нагласи като силно негативни към политиката, но също толкова внимателни към действията на управляващите. Това би бил разказ за негативна политизация, изпълнен с разбирането за това, че възможностите на всеки от нас зависи от онова, което се случва на сцената на властта. Разбирането за зависимостта ни от управляващите би било основанието за критичната ни нагласа и недоверие към тях.

Този разказ изглежда по-достоверен, доколкото кореспондира с поданическия тип политическа култура. Поданикът възприема държавата като заплаха, като източник на рискове заради непредвидимото ѝ поведение. Поданикът знае, че това кой ще го управлява не зависи от него. Той знае, че държавата може да му навреди и затова непрекъснато се опитва да я надхитри и да се възползва от нейната слабост. Този разказ е обезкуражаващ по отношение на гражданската култура в България, но носи в себе си потенциал за промяна.

Уважаеми г-н Карадайъ, ваденето на "Атака" от властта е ваш вътрешен въпрос.

"Отечествен фронт"


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    event_horizon avatar :-|
    event_horizon

    "Гласуваме Пеевски или правителството пада", бил казал Станишев...
    Това може да се каже за почти всяка инститиция днес:
    "Обслужваме Пеевски или прокуратурата / анти-корупцията / антимонополната комисия / комисията за конкуренцията... падат.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK