Годината е 2014, а месецът - февруари. Кабинетът "Орешарски" управлява в условията на безпрецедентни протести след опита на Делян Пеевски да оглави ДАНС. Настоящият премиер Бойко Борисов по онова време е опозиционен лидер - след един предсрочно прекратен мандат. И тогава, и сега председателят на ГЕРБ атакува представители на БСП и не спира да твърди, че никога няма да си сътрудничи с ДПС, но когато стане дума за неуспелия шеф на контраразузнаването и издател Делян Пеевски казва само едно: той е депутат.

Точно по това време в свое интервю Борисов обявява, че е разкрил рецептата на Доган за успешно управление: "Ахмед Доган пръв осъзна, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява и затова най-дълго управлява България", обяви тогава настоящият премиер.

Четири години и два кабинета на Борисов по-късно, той казва друго: "Проблемът на медиите е на техните собственици". Изявлението му е по повод позорното 111-то място - последното в целия ЕС - което страната ни заема в класацията на авторитетната неправителствена организация "Репортери без граници". След изказването на Борисов депутати от ГЕРБ като по команда обявиха изследването за "манипулативно" и повтаряха, че самите журналисти са си проблем, а не това, че "някой има седем вестника". Разбира се, името на Делян Пеевски по традиция не бе споменато.

Преди изказването на министър-председателя почвата бе подготвена от медиите на въпросния издател, според които, класацията е "една лъжа". ГЕРБ стигнаха дори много по-далеч в прокарването на интересите на Пеевски: те сториха това от парламентарната трибуна. В изненадващо подхванатият в парламента дебат за свободата на словото и управляващи, и опозиция грижливо заобикаляха изданията, които са собственост и се контролират от депутата на ДПС. Погледнато отстрани изглеждаше, че основната задача на народните представители е да прокарат на най-високо ниво именно тезите, подадени им от въпросните медии.

В същото време - ден преди парламентът да се заеме с оборването на "манипулативната класация", разкриваща окаяното състояние на свободата на словото в България, стана ясно че Специализираната прокуратура и Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) ще проверяват съдии, които гледат наказателни, граждански и търговски дела, образувани срещу свидетели на прокуратурата по делото за източването на КТБ. Казано по друг начин: прокуратурата се опитва да контролира действията на съда и да плаши магистрати.

И ако подредим всички факти, с които разполагаме досега, редом до разкритието на Борисов отпреди четири години, че който държи медиите и съда, той управлява, то коалицията между него и Пеевски е кристално ясна и дори няма опит да бъде скривана. А елементарната логика сочи, че именно мълчанието е символ на страх и то е най-голямото потвърждение на изводите, направени от "Репортери без граници".

Четири години след като Борисов даде рецептата за успешно управление, приписвана от самия него на Доган, се оказа, че самият Борисов не е нищо повече от статист в същия този сценарий.

----------

Върховенство на закона

Склонна ли е България на геополитически сръдни поради спрени джобни

От коментар на Иван Брегов за седминчния бюлетин на ИПИ

Фотограф: Анелия Николова

От изявленията на европейския комисар по правосъдие Вера Йоурова се потвърждава тезата за предстояща обвързаност на средствата от европейските фондове със състоянието на съдебната власт в страните от ЕС. Така, ако страна-членка на Съюза не гарантира независимо правосъдие, няма да получава пари. Независимото правосъдие, елемент от организирането на управлението под формата на правова държава, не е абстрактно понятие от документ на брюкселски чиновник. Неговите признаци са обществен ред, при който се спазват правата на гражданите, всички са равни пред закона и има стриктно разделение на властите, а политическото влияние над съда е изключено. Преведено на разбираем език това означава силният нравствено да живее нормално, а човекът с неправомерно поведение да си получи заслуженото. Силният физически, икономически и политически да няма преимущество, а общественият ред да дава равенство пред закона на всички.

Желаното състояние на българското правосъдие се очакваше да бъде постигнато още по пътя на присъединяването на България към ЕС. В преговорния процес трябваше да се реформира законодателството и прилагащите го институции. За целта страната получаваше препоръки за реформи от високо ниво чрез:

Комисията за демокрация чрез право към Съвета на Европа (наричана Венецианска комисия, ВК) в областта на правосъдието и вътрешния ред,

Стандартите на ВК са възприети за релевантен стандарт от EС. За България в редица случаи двата инструмента са прилагани съвместно. Препоръките на ВК задават минималния стандарт за организация на устройството на съдебната власт или на отделни институти от нея. Всяка държава запазва правото си да развие конкретните институти съобразно своите потребности, но отчитайки минимално зададените стандарти.

Смисълът България да получава препоръки от утвърдените международни институции в областта на правосъдието е в това в обозрим исторически момент българските съд и прокуратура да отговарят на стандартите на западните демокрации. Оттам правоохранителните и правораздавателните институции се очаква да дават толкова сигурност, колкото имат гражданите на страните от Стария свят. Реципрочно, сигурността за човека се трансформира в спокойствие и предвидимост за инициативите му, тоест добри условия за живот и добра среда за предприемачество.

Като реакция срещу Брюксел водещи лица от управляващата коалиция се възпротивиха на формулата "пари срещу независимо правосъдие". А поводи за съпротива има.

Сериозността на въпросите и дълбочината на проблемите няма как да не оставя усещането, че последните близо 20 г. исторически са изгубено време за страната ни. И няма как страните от ЕС, изградили обществата си на основа на законността, а не на хаоса, да не са против това да продължава. Венецианската комисия не ориентира своите препоръки по най-ниския общ знаменател на съществуващите системи, а се съсредоточава върху това, което според нея е необходимо за пълно съответствие с европейските стандарти. Към настоящия момент България трудно покрива и низините за независимо правосъдие.

Конституцията и законите са живи документи, развиващи се заедно с обществото. Но за да се вдъхне необходимият съдържателен живот на законите и Конституцията, са нужни политици с воля за промяна, а не немотивирана, но шумна съпротива. А смелите законодателни действия изискват и управление, гарантиращо безпристрастно и последователно прилагане.

Разбира се, обвързването на еврофондовете с върховенството на правото крие особен риск. Така несподелящите концепцията за независимо правосъдие и правова държава политици у нас могат лесно да преминат към рязък геополитически завой – авторитаризъм по евразиийска уклон и репресия срещу инакомислещия човек. Но е време България да покаже ще се държи ли като дете, склонно на геополитически сръдни поради спрени джобни, или ще бъде зрял участник в демократичните процеси.

-----------

Westworld

Каква е ползата ни от ЕС и НАТО

От коментар на зам.-председателя на ДСБ Радан Кънев в неговия фейсбук-профил

Фотограф: Francois Lenoir

Днес родените след ‘90-та, тези, които дори с бебешките си очи не са виждали Желязната завеса:

- Пътуват свободно до почти целия свят. Когато аз бях на 14, излизането от България беше забранено да се ИЗЛИЗА, а когато бях на 25 - нямаше къде да влезеш...;

- Говорят по телефон почти безплатно и без роуминг, благодарение отново на конкретни европейски норми; (само да припомня цената на междуградските разговори, когато ние бяхме деца...)

Същевременно:

- Живеят в относителна цензура, доколкото не могат да разчитат на българските медии. Имат обаче неограничен достъп до чужди медии, във 2/3 от ЕС медиите са напълно свободни.

- Страдат от груб политически натиск върху бизнеса си, който мнозина вече компенсират със създаване на фирми в други държави от ЕС, напълно свободно. Или чрез избор на бизнес, изцяло ориентиран към чужди пазари, неподвластен на местен рекет.

Мога да продължа много. Но няма нужда.

Горното ми дава ясен отговор на два въпроса:

1) Има ли ценност в членството ни в ЕС и НАТО, за мен и семейството ми, за бъдещото - дай Боже - семейство на сина ми;

2) Има ли смисъл и полза от "повече Европа", от навлизане на ЕС в сфери като правосъдие, образование, здравеопазване