С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 14 май 2018, 19:39, 8149 прочитания

Мнения Daily - Има ли смисъл да раждате деца в България

И още: Защо телевизиите игнорират проблема с хазарта; Митът за вярващите българи ще рухне при налагане на религиозен данък

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Демографските бомби със закъснител дебнат във всеки сектор и най-вече в четири.

Още по темата

Мнения Daily - Путин властва с методите на Чингис хан

И още: Кримският мост обещава икономически махмурлук; Деградация на България - морална, ценностна и интелектуална

16 май 2018

Мнения Daily - АЕЦ Белене – шансът да получим нов шамар от Брюксел е огромен

И още: Марешки "нормализира" маргиналите от "Атака"; Законът за конфликт на интереси парализира частните болници

15 май 2018

Мнения Daily - Рецептата на Доган за успешно властване

И още: Склонна ли е България на геополитически сръдни поради спрени джобни; Каква е ползата ни от ЕС и НАТО

13 май 2018

Мнения Daily - Празнуването на ден на съветската армия е извращение

И още: Централната ос, около която балансира ГЕРБ, се мести на Изток; Държим се като лоша глутница вълци

10 май 2018
Демография

Има ли смисъл да раждате деца в България

От коментар на Андрей Анастасов за "Дневник"

Ако сте в сериозна връзка и имате стабилна работа, е логично да се замислите за дете. На сватбата ви, почти всички присъстващи роднини и приятели ще се надпреварват да го пожелават. Но дали отглеждането и израстването на дете в България е благопожелание или тъкмо обратното? От една страна, животът в България се подобрява. Възможностите, които биха се открили пред вашето дете за развитие и житейски успех, са далеч по-широки от злощастните последни десетилетия на 20-ти век.

Правителство след правителство се врича в необратимите положителни промени, които подобряват качеството на живот в България. Министър след министър призовава българите зад граница да се завърнат и да допринесат към развиващата се икономика. Но дали имат основание?



Да започнем от позитивното: Безработицата спада до 6 процента през 2017г. Средната заплата расте с по 10 процента на година. Брутният вътрешен продукт /БВП/ също расте с устойчиви темпове. Тогава каква може да е причината за притеснение? С две думи: административното управление. Бомби със закъснител дебнат във всеки сектор и най-вече в четири, пряко засягащи бъдещето на децата ви: образование, здравеопазване, заетост (и демография) и сигурност. Към бомбите добавяме и други ключови аспекти от качеството на живот: най-високи нива на затлъстяване в Европа, най-неспортуващи деца в Европа, най-замърсен въздух в Европа.

В страна с очертаващи се сривове в образование и здравеопазване, може да се живее и добре. Може да ползваш и частни услуги, биха казали онези от вас с доходи в пъти над средните за страната. Подобно на страни извън ЕС, ако имаш по-високи доходи, може да живееш в пълна изолация от околния свят: в затворен комплекс с частна охрана, оставяйки децата си в частната детска градина или на преглед в частната клиника. Но първо, надали това трябва да е стремежът на България и второ, колко от вас могат да си го позволят?

Многобройни изследвания обвързват нивата на бедност с отпадането на децата от училище и извършването на криминални деяния. Фактори за повишаване на престъпленията са и сегрегацията на малцинства и отсъствието на родител от дома (в нашия контекст, най-често поради работа в чужбина). Така, колкото и да се стараете, вашето дете най-вероятно ще се роди в болница с ниско качество на обслужване, ще се запише (ако се вредите) в детска градина с ниско качество на грижа, училище с ниско качество на преподаване и е много вероятно да се сблъска с чести проявления на тежко социално неравенство, включително престъпност.

Подобряването на качеството на образованието и адаптирането му към съвременната икономика е санитарният дългосрочен минимум за поставяне на основата на бъдеща работеща икономика в рамките на европейска демокрация. Икономика с по-добре работещи сектори и по-добро качество на живот. Кой е краткосрочният? Изграждане на правова държава. Затова, нека започнем с двете. В противен случай, ни очакват още няколко десетилетия от същото, ако не по-лошо.

-----------
Ще гледаме разплакани спортисти, които ще оплакват безхазартното си бъдеще.


Игри на (не)щастието

Защо телевизиите игнорират проблема с хазарта

От коментар на Иван Бедров за "Клуб Z"


Фотограф: Надежда Чипева

Гледахте ли коментарите за предложените промени за ограничаване на хазарта? Всъщност, нищо не сте пропуснали. Истината е, че в двете най-големи телевизии – бТВ и Нова, тази тема изобщо не присъства. Не се обсъжда. Няма я.

За сметка на това има лъскави реклами, в които размахват едни големи картони с изписани числа с много нули, пият шампанско, популярни актьори прегръщат селски хорица, красиви момичета по усмивки и токчета, невидима публика не спира да аплодира... и накрая всички заминават за Дубай. А, бе – щастие!

Това показват рекламите на лотарийните игри, които са на екрана по всяко време. Масираното рекламно облъчване води до повече продажби на талончета. Повече бедни хора купуват половин хляб, защото парите за другата половина им трябват за талончета. Повече пенсионери отделят част от мизерните си пенсии за талончета. Повече млади хора сутрин започват деня си с кафе и талончета. И повече семейства вече си разменят по празници талончета. Т.е. хазарт – измамата, че ако плащаш редовно данък "надежда", един ден ще си на екрана и ще получиш онзи голям картон с изписаното число с много нули. И ще отпрашиш за Дубай.

В един момент забравяш, че хазартът е направен, за да печели някой друг, а не точно ти... Целта на рекламата е да те убеди, че имаш нужда от нещо. Точно с масираната реклама хазартът стана част от живота почти на всички. И с достъпност – талончетата се продават навсякъде. Двете големи телевизии няма да забележат темата, защото нямат интерес – те са част от веригата, която печели от зомбирането на народа. Печелят лавките, които продават талончета. Печелят телевизиите, които облъчват народа. Най-много печелят организаторите.

Законопроектът на Валери Симеонов предвижда основно две неща – да забрани т.нар. непряка реклама на хазарт и да ограничи масовата продажба на талончета. На думи никой не може да се обяви против тези предложения, защото никой не може да си позволи да каже публично колко добро нещо е масовото зомбиране по хазарта.

По различни оценки за хазарта обаче става дума за приходи от много стотици милиони годишно. Тези пари могат да организират отпор на всичко. На първо време "запушват" темата от големите телевизии, след това ще включат "лайномета" по хората, които се обявяват против масовия хазарт. Ще опитват да влияят на политици, ще гледаме разплакани спортисти, които ще оплакват безхазартното си бъдеще. Ще завалят едни предложения за допълнения на законопроекта. И може да бъдете убедени, че всички те ще бъдат маскирани като грижа за обикновения човек.

Затова сега е изключително важно да внимаваме в детайлите. Ще е битка. И тя не е срещу конкретен бизнес, а е в защита на здравето на българите.

-----------
Искаме да плащаме за частните ритуали и тайнства на някакви общности?


Атеизъм

Митът за вярващите българи ще рухне при налагане на религиозен данък

От коментар на проф. Ивайло Дичев за "Дойче Веле"


Фотограф: Юлия Лазарова

Ако изобщо има дискусия около проектозаконите за вероизповеданията, тя е предимно заради детинската обида на националпопулистите, задето ГЕРБ внасят своята версия заедно с ДПС и БСП, наместо да подкрепят тяхната. Има го и желанието да натрият носа на турците, като ги накарат да служат на български и да веят българския флаг над джамиите.

Иначе особени разминавания аз не виждам: основно става дума за борба срещу предполагаемия радикален ислям, който ще дойде заедно с финансирането от чужбина. Вярно, че много радикализъм в България не се наблюдава, но няма нищо лошо в това превантивно да се огледат саудитските фондации.

Другият, още по-консенсусен момент е желанието на парламентарните партии да прецакат малките религиозни деноминации за сметка на двете големи. Евреи, алевити или католици например няма да получават нито финансиране от държавата, нито ще имат право на дарения от чужбина. Доц. Михаил Иванов обърна внимание, че дори свещениците в софийската руска църква или в католическата в Белене няма да могат да получават заплата, тъй като са чужди граждани и са финансирани от своите чуждестранни църкви. Не ви ли прилича малко на глупаво престараване?

И двата проектозакона въвеждат принципа, според който се финансират политическите партии. А той прави именно това: помага на големите да станат още по-големи, а на малките - да залинеят и изчезнат.

Но как се определя колко привърженици има съответната деноминация? Тук стигаме до най-абсурдното - щели да вземат данните от преброяването през 2011, където за източноправославни са обявени 76%, за мюсюлмани 10%, а всички други падат под прага от 1%, който е необходим, за да бъдеш финансиран. Впрочем, в това преброяване неотговорилите на въпроса за религията, плюс неопределилите се, плюс посмелите да заявят, че не вярват в нищо, правят цели 33,6% - един солиден процент български гражани, които ще бъдат дискриминирани от подготвения закон: ще им взимат от данъците за нещо, към което те нямат отношение.

Защото вижте: контролът върху потенциална политизация на религиозните практики е едно, съвсем друго е пренасочването на публични средства. Убедени ли сме, че искаме да плащаме за частните ритуали и тайнства на някакви общности? Искаме ли да строим църкви и джамии например, наместо да даваме пари за училищата? Нямам нищо против всеки да вярва в каквото намира за правилно, но тук говорим за обществени средства.

Най-добро ми се вижда решението в онези страни, където финансирането на култовете става чрез данък по избор: държавата определя размера на сумата, а ти я насочваш към деноминацията, която ти е важна. Обикновено парите са около един процент от общите ти данъци: ако взимаш 1000 лева, данъкът ти е 100, от тях това би било 1 лев. Който няма доходи - не плаща, разбира се.

Подчертавам принципа, който ми се вижда най-правилен: вярващият да се самоопределя активно, а не демографите да му спускат религиозната принадлежност според някакви национални проценти. Така се налага следното заключение: боят се вероятно, че цялата тази легенда за религиозния български народ ще рухне в мига, когато накарат вярващите - и християни, и мюсюлмани - активно да докажат вярата си, като свободно се обложат с един минимален данък.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Продажбата на правосъдие е неприемлива Продажбата на правосъдие е неприемлива

Решението по делото "Кантарев срещу БНБ" дава ориентир по един от важните въпроси на българското правосъдие – съдебните такси

19 окт 2018, 705 прочитания

Мнения Daily - Арабският свят има своята версия на "Желязната завеса" 7 Мнения Daily - Арабският свят има своята версия на "Желязната завеса"

Последният коментар на саудитския журналист Джамал Хашоги за "Вашингтон пост"

18 окт 2018, 2766 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - АЕЦ Белене – шансът да получим нов шамар от Брюксел е огромен

И още: Марешки "нормализира" маргиналите от "Атака"; Законът за конфликт на интереси парализира частните болници

Онлайн доставки за най-малките

Илиан Илков поема сайта Baby.bg през 2014 г., а днес в него се предлагат близо 40 хил. бебешки продукта.

Бризът на промяната в БСП

Критиките в партията срещу Корнелия Нинова стават по-шумни, но засега не заплашват поста на лидерката

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Колко е важно да бъдеш самотен

Британският писател Иън Макюън за спорните диагнози на настоящето

Албания - балканска приказка

Красота и изненада отвъд клишетата на 600 км от София

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 20.10.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 20.10.2018 Прочетете