Мнения Daily - АЕЦ Белене – шансът да получим нов шамар от Брюксел е огромен

Китайците просто искат да си сертифицират реакторите в ЕС.

Втора атомна

АЕЦ Белене – шансът да получим нов шамар от Брюксел е огромен

От коментар на енергийния консултант и бивш посланик в Русия Илиян Василев в неговия личен блог

С идеята на китайците да съдействаме на CNNC да сертифицират свой реактор в ЕС чрез сделка по Белене ще стане същото като с Южния поток. Обещахме, взехме парите на руснаците и ..... нищо. Сега парите ги няма, поне една значителна част от тях, и взелите ги трескаво се мъчат да оттъргуват властта си срещу геополитически "услуги" на България в ЕС, за да умилостивят Путин - продължението на Турски поток.

Не можем да гарантираме нищо за допускане на китайските реактори на пазара в ЕС. Процесът на сертификация изобщо не е автоматичен, а е висша геополитика, която отчита макрополитическите, икономически и финансови баланси в отношенията между ЕС и Китай.



Шансовете да получим нов шамар от Брюксел е огромен, защото геополитиката между ЕС и Китай е извън наш контрол, а допускането на китайската ядрена енергетика в ЕС е точно геополитическо решение. Лоша преценка, лоши съветници. Изглежда нарочно вървим към нова зона на конфликт с Брюксел, защото някой "умен" им е казал, че така ще имаме по-силни преговорни позиции по другите отворени теми - Шенген, върховенството на закона, Еврозоната и т.н. Напротив, вървим с бързи крачки към края на периферията и е само въпрос на време да ни изтикат и извън нея.

Най-лошото е, че като смятат че Овчаров е "професионалист", с който трябва да се съветват, хората на власт остават системно слепи за рисковете на своите действия и за пропуснатите възможности. Тогава ще изпуснем и питомното - възможността да продадем или инвестираме оборудването заедно с китайците. Нашите "юнаци" все залагат на "едро", опитват се да надскочат "боя" си, като създават измамното усещане че могат повече от това, което реално могат и накрая винаги се оказва, че ЕС виновен, а ние, българските данъкоплатци и потребители, с олекнали с милиарди джобове.

------------

"Умереното евразийство" става "умерен център" в политиката ни

Политическа радикализация

Марешки "нормализира" маргиналите от "Атака"

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил

Фотограф: Анелия Николова

Журналистът Георги Коритаров подчертава важен елемент от стратегията на петата колона в България за "нормализиране" на антиевропейското и антиатлантическо политическо поведение.

Антинатовското говорене на Веселин Марешки - включително искането за референдум за излизане от НАТО - е насочено към радикализиране на маргиналната про-евразийска политика и "изписване" на маргиналите от "Атака" като "мейнстрийм" фигури в българския политически дебат.

Този опит не би могъл да бъде успешен без видимото и последователно придвижване на основната управляваща партия ГЕРБ към все по-компромисни и практически про-кремълски позиции. Последният пример за това е възкресението на корупционния вампир АЕЦ "Белене.

Трябва да имаме предвид, че ако българската демократична общност - включително и нейните крила в структурите на ГЕРБ - не се мобилизира за защита на основните стратегически цели и приоритети на България като страна, принадлежаща към евроатлантическия свят, самата тази демократична общност ще бъде маргинализирана.

"Умереното евразийство" ще се превърне в "умерен център" на българската политика.

----------

Всичко това прилича на добре обмислена рекетьорска схема.

Здравеопазване

Законът за конфликт на интереси парализира частните болници

От коментар на д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването

Фотограф: Надежда Чипева

В началото на годината, депутатите приеха нов закон за противодействие на корупцията и предотвратяване на конфликт на интереси. Преди няколко дни Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество публикува образците на декларации, които в едномесечен срок трябва да бъдат подадени от лицата, заемащи "висши публични длъжности." В чл. 6 на закона изчерпателно са изброени лицата, заемащи висши публични длъжности, а сред тях в точка 46 са посочени: "управителите и изпълнителните директори на лечебните заведения за болнична помощ, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния или общинския бюджет;"

На пръв поглед изглежда логично директорите на големите държавни болници, управляващи държавна собственост и опериращи годишно с по няколко десетки милиона лева, да бъда поставени под ограниченията на закона. Само, че според този текст освен тях, висши публични длъжности се оказват и управителите например на болницата в Белоградчик, Бяла Слатина, Елхово, Провадия и всички останали по-малки или по-големи общински болници. Началниците на лечебните заведения по чл. 5, каквито са Военна болница, Правителствена болница, Спешна помощ, Комплексните онкологични центрове и др., не са висши публични длъжност, не трябва да декларират имуществото си и наличие на конфликт на интереси.

Най-големият абсурд е, че според текста на закона, висши публични длъжности са управителите и директорите на частни болници?!? Проблемът дори не е в това, че тези хора от частния бизнес ще бъдат принудени да подават имуществени декларации, наред с депутати, министри и кметове. Законът на практика прави невъзможно управлението на частните болници. Законът забранява на лицата заемащи висши публични длъжности "при изпълнение на задълженията си да гласуват в частен интерес (чл. 56)" и "да използва служебното си положение, за да оказва влияние в частен интерес върху други органи или лица(чл. 57)".

Какъв друг, ако не частен е интереса на управителите и директорите на търговските дружества, които са избрани от акционерите и съдружниците с цел да управляват дружеството по начин, който да им донесе печалба. Според чл. 235 от Търговския закон, "Членовете на съветите на директорите на акционерните дружества са длъжни да изпълняват функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери." В широкия смисъл на думата частен е и интереса на управителите/директорите на държавните и общинските болници, защото имуществото им като юридически лица е обособено от държавата/общината, а резултатите от работата им обслужват самото дружество и само косвено се отнасят до обществото като цяло.

Така очертаваме границите на правния абсурд. Директорът/управителят на лечебното заведение за болнична помощ по смисъла на закона заема висша публична длъжност. Това, обаче е несъвместимо с функцията му на търговец и като такъв трябва да бъде освободен от акционерите/съдружниците. Е как тогава ще функционират тези дружества?

Едва ли целта на Министерския съвет, който е вносител на законопроекта и депутатите е била, точно с този инструмент да закрият частните болници. Едва ли е направено от глупост или недоглеждане. Директорите/управителите на лечебни заведения за болнична помощ ще бъдат поставени в ситуация на непрекъсната заплаха, да им бъде установен конфликт на интереси. Прилича на добре обмислена рекетьорска схема.