Истинската среща на върха
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Истинската среща на върха

Shutterstock

Истинската среща на върха

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

11988 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


"Не живеем, за да ядем и печелим пари. Ядем и печелим пари, за да се радваме на живота." Думите са на легендарния британски алпинист Джордж Мелъри. Когато веднъж го питат защо иска да се качи на Еверест, той отговаря: "Защото е там". Мелъри остава завинаги в Хималаите, където, по всичко личи, вече ще му прави компания и Боян Петров. Тъжната новина за българския алпинист не дойде изведнъж – надеждата изчезваше постепенно през последните дни. Това, което остана обаче, са уроците на свободния човек, който знае кое е важното в живота. (Вижте още за него тук.)

На фона на тази история – на примера как е важно да се гледа винаги напред и да се върви нагоре без оплаквания и без страх, другите случки от седмица може и да изглеждат дребни. Геройствата обаче не е нужно да имат винаги драматичен мащаб или трагичен край. Пример за това са опитите на хората от северозападното село Галиче да се отърват от местния феодал Ценко Чоков. Той стана известен в средата на 90-те, когато след като спечели кметските избори там, свали българското знаме от общината и издигна това на борческата групировка СИК. Отскоро Чоков е в затвора и затова има кметски избори, но за повечето хора в селото подкрепяният от ГЕРБ кандидат е свързан с някогашния рекетьор. (Вижте повече тук.)

Изцяло в другата крайност – при красивото и модерността е историята за други трима човека, които с работа и талант са изкачили един от върховете в областта си. Тук е историята на тримата български архитекти, които са спечелили една от престижните световни награди за интериорен дизайн с проекта им за офис на банка в София.

Нависоко тази седмица са се прицелили и политиците в София. В четвъртък беше пикът на българското европредседателство – срещата на върха за Западните Балкани. Ефектът от нея ще бъде символичен – няма да има исторически решения, но дори фактът, че се случва, означава, че западните ни съседи имат по-добри шансове също да влязат в ЕС. Този успех, разбира се, не се дължи само на Бойко Борисов и българското правителство, а на целия съюз. Но дори и фактът, че България активно се включи в този процес, е добра новина, защото показва, че тя е част от съюза и може да работи в него като нормална европейска държава.

Корицата на новия брой на "Капитал"
Автор: Капитал

Това обаче не означава, че тя се е превърнала в такава – докато това стане, има още много работа. Добър пример за изоставането е историята с медиите в България. За проблемите с тях се е писало доста, но в този брой може да видите няколко идеи за решения.

Иначе истинската среща на върха тази седмица не беше в НДК – там има само криво залепени плочки. Истинската среща беше някъде около хималайския връх Шиша Пангма.

В броя ще видите още:

Българско-финландска компания разработва платформа, ускоряваща създаването на мобилни приложения десет пъти

Как да платим по-малко банкови такси

Пътеводител на начинаещия доброволец

"Не живеем, за да ядем и печелим пари. Ядем и печелим пари, за да се радваме на живота." Думите са на легендарния британски алпинист Джордж Мелъри. Когато веднъж го питат защо иска да се качи на Еверест, той отговаря: "Защото е там". Мелъри остава завинаги в Хималаите, където, по всичко личи, вече ще му прави компания и Боян Петров. Тъжната новина за българския алпинист не дойде изведнъж – надеждата изчезваше постепенно през последните дни. Това, което остана обаче, са уроците на свободния човек, който знае кое е важното в живота. (Вижте още за него тук.)

На фона на тази история – на примера как е важно да се гледа винаги напред и да се върви нагоре без оплаквания и без страх, другите случки от седмица може и да изглеждат дребни. Геройствата обаче не е нужно да имат винаги драматичен мащаб или трагичен край. Пример за това са опитите на хората от северозападното село Галиче да се отърват от местния феодал Ценко Чоков. Той стана известен в средата на 90-те, когато след като спечели кметските избори там, свали българското знаме от общината и издигна това на борческата групировка СИК. Отскоро Чоков е в затвора и затова има кметски избори, но за повечето хора в селото подкрепяният от ГЕРБ кандидат е свързан с някогашния рекетьор. (Вижте повече тук.)


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

ак-ват-сО

ак-ват-сО

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK