Слуховете, че Станишев иска да замени Нинова на върха на БСП могат и да отразяват реални процеси. С Нинова и курсът и против ЕС и НАТО, БСП на практика се лиши от всякакъв шанс да управлява. Само достатъчно европеизирана БСП може да победи или да формира правителство, особено срещу ГЕРБ.

В сегашния си Ниновски период столетницата стигна тавана на възможното си влияние, но десет Райчевци и Стойчевци не могат да и спечелят изборното първенство с този евразийски крен, с Герговци, Таско Ерменковци, Овчаровци и със съживяване на трупове като АЕЦ "Белене", които ще настроят цяла Европа срещу нас - като начало Гърция и Австрия.

Ако си спомняте един важен детайл, колкото и Първанов и Овчаров да натискаха Станишев, той не подписа окончателния договор за АЕЦ "Белене". НЕК финансираще основно от оборотния си поток, като през 2008 година взе заем от Парибас за 250 милиона евро, но това покри нуждите основно на консултантите.

Да припомним - към юли 2009 година, разходите по АЕЦ "Белене", съгласно данни на БЕХ, са 430 446 915 евро. За разработка на техническия проект са похарчени 161 148 071 евро, за демонтаж и разчистване на строителната площадка - 77 847 351 евро. За поръчка на оборудване с дълъг срок на производство са похарчени 89 409 322 евро, за консултанти и инженер - 90 126 024 евро, а за БНП "Париба" заем и лихви са 11 916 148 евро. Към момента - сметката е над милиард и двеста милиона долара, тоест основната част от плащанията са станали по времето на кабинета Борисов.

Трайчо Трайков още си мълчи за това, кой е наредил на Красимир Първанов да подпише "фаталния" анекс, заради който загубихме делото в арбитражния съд, но е ясно кой е единствения фактор над него, като министър на енергетиката, в състояние и с власт да нареди да се прескочи министъра. Доказателствата са повече от ясни - Трайков го уволниха за това вироглавство, а Красимир Първанов и днес е фактор - по лично настояване на Борисов днес е заместник министър на енергетиката.

А в БСП има хора, които все пак имат интерес някога да управляват, да не говорим, че като всяка голяма партия с претенции, дългото пребиваване в опозиция, със сигурност ще роди алтернативи в ляво. За това предпочитат да не говорят, но ако Румен Радев направи проект, той направо ще заличи БСП. Румен Радев сега ще се опита да договори отделна пътека за бизнес с Русия по линия на двата енергийни проекта, но е обречен. Всичко съществено зависи от правителството.

Проблемът на този вариант е, че Борисов вече е направил доста сделки със Станишев и никак не е сигурно, че евролидерът на ПЕС ще тръгне да си нарушава международния хатър с някакви национални терзания на неговите съпартийци. Освен това предстоят избори за шеф на ПЕС и на Станишев не му трябва "на баир лозе", защото все пак БСП трябва да го издигне.

-----------

"Тих фронт"

Спецслужбите диктуват решенията в Кремъл

От коментар на Франк Херолд за "Дер Тагесшпигел". Преводът е на "Клуб Z"

Източник: Reuters

Когато през март с реч към нацията Путин подготвяше четвъртия си президентски мандат, външнополитическата тематика изцяло беше под знака на военна мощ и конфронтация със Запада. Руският президент обрисува Русия като обсадена от всички страни крепост и представи цял каталог от "оръжия чудо". Това трябваше не само да успокои собствения му народ, а да сплаши Запада. Едва встъпил в длъжност обаче той обяви, че за пръв път от години разходите за въоръжаване ще се съкратят.

Курсът на Путин е насочен към това, Русия отново да влезе в ролята на велика сила, каквато в световната политика играеше Съветският съюз. В това той съзира историческата си мисия. Става дума за две основни неща.

Залагайки на многополюсен световен ред, Москва иска да преодолее стремежа на САЩ да са единствен световен лидер. Путин би бил доволен и от биполярен свят, доминиран от САЩ и Русия след постигнати договорености на равни начала. Но първоначалните надежди, че такива договорености биха могли да са възможни с Тръмп, междувременно се разбиха на пух и прах. Второ - Владимир Путин не вярва, че може да има действащ либерален световен ред, както го съзират Германия и Франция. За Путин световната политика е игра, при която до голяма степен се залага на правото на по-силния. Ако някой спечели, другият трябва да даде нещо в замяна.

Всички основни решения по въпросите на външната политика, на политиката на сигурност и отбрана естествено ги взима Путин и то от две десетилетия. Що се отнася до конкретните механизми по определянето на курса в Кремъл, нищо не прониква навън. Руски анализатори са сигурни, че по въпросите на световната политика Путин не се доверява на съвета на стария си приятелски кръг, както го прави в други области, а на истински експерти. Най-важният сред тях не играе почти никаква роля при публичното възприятие на Запад. Това е шефът на Националния съвет по сигурността Николай Патрушев, който, както и Путин, е започнал кариерата си в КГБ.

Стратегията не се определя и от външнополитическия елит, който обаче може да набира анализи. Решаващи са тайните служби. В момента те функционират като "генерален щаб на армия по време на война", се посочва в неотдавна публикуван анализ на московския център "Карнеги". Поради настоящото напрежение силно се увеличи и влиянието на военните върху външната политика. Обратното – олигарсите, властови фактор, който през първите години от господството на Путин не беше за подценяване, междувременно са силно зависими от Кремъл, за да могат да прокарват свои виждания за ролята на Русия в света или дори само по отношение на световната икономика.

Въпреки кризата в отношенията със Запада и нарастващите напрежения в редица региони по света, където Русия се ангажира предимно военно, се удаде вътрешната стабилност да бъде запазена. Нещо повече. Отправеният призив към патриотизма на руснаците заради дебнещи от всички страни опасности се превърна в най-важната колона за властта на Путин. В условията на непрестанна конфронтация модернизирането на страната и крайно наложителните икономически и социални реформи, които в началото на четвъртия си президентски мандат Путин обяви, буксуват.

----------

Причини и следствия

Изражда ли се младото поколение

От коментар на Ясен Бояджиев за "Дойче Веле"

Фотограф: Анелия Николова

Абитуриентските балове едва са започнали, кулминацията тепърва предстои, а медиите вече са заляти с "новини". Скоро ще последва любимото по това време на годината занимание за медиите и социалните мрежи: възмущението, подигравките, обвиненията и обобщенията: Суета, чалга, кич и пошлост. Нелепо парадиране и самочувствие без покритие. Безсмислено и глупаво пилеене на пари...

Цялото това вайкане е донякъде пресилено и излишно. Абитуриентските балове винаги са изглеждали малко безсмислени, но ги е имало и ще ги има. А покрай тях винаги е имало и неизбежно ще има изкуствена еуфория, младежко безразсъдство, безвкусица и простащина. За баловете, разбира се, също трябва да се говори, но те са само симптом. Голямата, истинската тема обаче е: какви са децата ни и какво бъдеще ги чака?

Отговорите на тези въпроси изискват задълбочено научно изследване, каквото поне на мен не ми е известно. Има обаче очевидни и безспорни неща.

Първо, описаната дотук картина със сигурност е изкривена и непълна – заради предпочитанията и вкуса на много от медиите към негативното, а и защото пошлостта по принцип е много по-шумна и агресивна. Второ, истинската картина е безкрайно по-пъстра. Да твърдим обратното, означава да приемем, че всички сме малуомни, впиянчени, мързеливи чалгаджии – безотговорни, безполезни и безнадеждни. Защото абитуриентите са такива, каквито са и възрастните.

И трето, съпътстващите медийната картина подигравателни и осъдителни коментари са несправедливи. Защото, каквито и да са недостатъците на днешните абитуриенти, отговорността и вината за тях е преди всичко на предходните поколения.

Най-очевидният пример за това е със системния, дългогодишен провал на опитите за реформиране и модернизиране на българското образование. По този въпрос, всъщност, са налични и обективни данни. Над 40% от зрелостниците имат само най-елементарни познания и умения по математика. Горе долу същият процент не разбират смисъла на това, което четат (ако въобще четат).

Но проблемът е далеч не само в образованието, а и в някои отвратителни особености на т. нар. български преход: шуробаджанащината; корупцията; избирателното прилагане на закона; популизмът; олигархичната хватка върху институциите, икономиката, обществените ресурси и медиите; организираното систематично дезинформиране и баламосване на населението чрез подмяна на факти и ценности; опростачването, мутризацията и чалгизирането на т. нар. политически елит, изблъскал и отвратил от властта всичко живо, което съчетава в себе си интелигентност, компетентност и почтеност...

В своята съвкупност всички тези явления създават обществена атмосфера, чието мощно въздействие тласка най-младите към повърхностностност в мисленето и агресия в поведението, внушава им, че образованието, знанието, личните качества и усилия не са гаранция и дори нямат връзка с успеха в живота, натрапва им лъжливи модели за подражание.