Наистина за последните година-две в българската политика се случиха немалко събития, които сами по себе си нямаха голямо значение, но, взети заедно, се събират в затопляне на отношението към Русия.

Затова призивите да се добави в отношенията с Москва повече прагматизъм и национален егоизъм отново започнаха да набират популярност. В началото на 2017 г. в България дойде на власт нов президент – мястото на твърдия евроатлантик Росен Плевнелиев зае благосклонният към Русия генерал Румен Радев. През пролетта на 2017 г. бе обновено и правителството – премиерът Бойко Борисов и партията му ГЕРБ останаха на власт, но техни по-малки партньори в управляващата коалиция вместо проевропейските либерали станаха консервативните националисти, сред които има дори такива, които признават Крим за руски.

България не подкрепи инициативата на Румъния за създаването в Черно море на постоянна флотилия на НАТО и не изгони нито един руски дипломат след опита за отравяне на Скрипал във Великобритания. Закупуването на нови изтребители от някого от НАТО бе отложено, затова пък подновиха преговорите с Москва за ремонта на "МиГ" за 40 милиона евро.

В такава атмосфера някои българските политици от тези, които са по-маргинални, започнаха да се преобуват с удивителна стремителност. Само преди две години НАТО бе за тях най-главният и незаменим партньор, а сега дори вече се говори, че България трябва да излезе от неблагодарния алианс и да възложи всички свои надежди на Русия.

Но главното е, че не толкова шумно, но принципно се промени отношението към Русия на българския премиер Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ, които с малки прекъсвания са на власт почти 10 години. Именно Бойко Борисов, като дойде на власт през 2009 г., започна да се отказва последователно от един подир друг съвместни проекти с Русия, като го обясняваше с това, че те заплашват българската екология, суверенитета и цивилизационния избор. А сега става дума за това, че след президента Радев за Москва ще замине и премиерът Борисов – да обсъжда възстановяването именно на тези проекти, от които сам се отказа преди няколко години.

За Русия обаче основен въпрос остава доколко надеждно и дългосрочно ще се окаже настоящото размразяване в отношенията с България. Без съмнения на Москва й е приятно да вижда как Бойко Борисов, който само преди няколко години обясняваше, че руските енергийни проекти не са нужни на България и дори са вредни, сега моли за връщането им дори в орязан вид. Но Борисов не е Орбан, положението му е доста по-разклатено и той може да не прояви в споровете с Брюксел същото упорство и ловкост като Будапеща, когато тя отстояваше АЕЦ "Пакш".

В България, както и в много други страни от Източна Европа, също има завой към консерватизма и национализма, но въпреки това там не се изгражда ясна и разбираема полуавторитарна пирамида, каквато толкова обичат в Кремъл. Брюксел вече неведнъж показа, че не се церемони много с България и е готов да оказва върху София най-твърд натиск дори до замразяването на европейските субсидии. В такива условия българските политици, склонни към опортюнизъм и честа смяна на съюзниците, едва ли ще бъдат готови за упорита съпротива.

С времето новото сближаване неизбежно ще върне на преден план вечния страх от превръщане във васал на Москва, а заедно с него ще се надигнат и нови политици, обещаващи да спасят България от унизителна зависимост.

---------

"Малък шлем"

Радев иска да е новия Георги Първанов

От коментар на Иван Бедров за "Дойче веле"

Румен Радев успяваше досега да се хареса по малко във всички посоки – ще спомене нещо за вредата от санкциите срещу обкръжението на Путин, но веднага след това ще декларира вярност към НАТО. Ще се конфронтира на думи с т.нар. модел #Кой и неговия символ – Делян Пеевски, но веднага след това ще се откаже от светлината, за която сам призовава. Президент без реална власт по конституция, без амбиция да блести с ярки позиции, но пък изглеждащ по-сдържан на фона на останалите – това беше Радев досега.

След посещението си в Русия и срещите с президента Владимир Путин и премиера Дмитрий Медведев Румен Радев вече зае недвусмислена позиция – той иска да бъде новият Георги Първанов, т.е. носителят на руския интерес в българската политика.

Проблемът му е, че не може да бъде това. И то не заради наличие или липса на определени качества, а защото властта е на отсрещния тротоар – в кабинета на министър-председателя Бойко Борисов. Това му бе напомнено дори от Путин, който още в първите си думи на срещата обяви, че "след няколко дни ще имаме удоволствието да посрещнем премиера на България и да продължим с него тези дискусии". Така новината за предстоящото следващата седмица посещение на Борисов в Русия измести новините от разговорите на Румен Радев с Путин и Медведев.

А новините бяха две – първо, Радев вижда развитието на отношенията между България и Русия единствено чрез възраждането на т.нар. Голям шлем с руските енергийни проекти; и второ, Радев поиска да бъде част от процеса на уговаряне, рестартиране и реализиране на тези проекти. Поиска т.е. да разшири властовото си поле и да заиграе ролята, която играеше Първанов.

Президентът обяви, че основната му цел в Русия е "възстановяване на диалога на най-високо равнище" и че е "трудно да говорим за доверие след три спрени мащабни проекта, в условия понякога на остро противопоставяне между Европейския съюз и НАТО, от една страна, и Русия - от друга. В условията на санкции, на ограничителни режими, както и след недалновидно политическо говорене през последните години"...

Преведено на ясен политически език, това означава, че Радев обвинява за проблемите с Русия българските власти – че спрели АЕЦ "Белене", "Южен поток" и "Бургас - Александруполис"; обвинява ЕС и НАТО – че не аплодират незаконното завземане на чужди територии; обвинява и предшественика си Росен Плевнелиев – че бе единственият политик на високо равнище, който говореше открито за руската дезинформационна кампания, включително и срещу България.

------------

Източни пиеси

Артистът Борисов с години разиграва постановката "европейска ориентация"

От коментар на лидера на "Да, България" Христо Иванов в неговия фейсбук профил

Това, че научаваме от Путин и Медведев за посещение на Борисов при государя на Кремъл, е само още един знак за осъзната гузност. Борисов повече не може да крие предателствата си по отношение на своите избиратели и европейските им надежди. Човекът е талантлив артист и ползва изключително умело огромния медиен, властови и корупционен ресурс, който контролира. Това му позволяваше с години да разиграва "европейска ориентация" на думи и същевременно на дело да държи България в разкрачено положение, с никога незавършена интеграция в ЕС и НАТО и със запазване на всички фактори за влияние от страна на Путин, Ердоган и дълбоката корупционна държава на ДС и криминалните кланове на прехода.

Времето на тази двойна игра свършва: Глобалната конфронтация прави средата много по-контрастна и политическите избори пред нас - много по-видими. Господарят в Кремъл изисква много повече. Колкото и да заглавичкваш хората, след 10 години истината винаги избива на повърхността... И днес виждаме как Борисов се крие зад Румен Петков и Р.Овч, не знае как да съобщи, че ще ходи при Путин, кандидатите за консервативно-патриотична патерица се принуждават да му опонират с половин уста, а пропагандисткия му персонал се е отдал на кървави идейни сблъсъци с Таско Ееменков, безидейно заяждане и калташки лични атаки във Фейсбук.

Ето защо вчера се събрахме и призовахме Борисов да си даде оставката и да се обърне към избирателите с искане за мандат за реалните политики, които реализира:

- предаване на Ердоган на хора в чувал;

И прочее и прочее.

Да избере за слоган на кампанията си "Не искаме в ядрото на ЕС, добре ни е в мърлявата периферия", "От Троянски кон в най-верен пудел на Путин" или "Радев, пукни се, Решетников избра мен" и нека хората наистина да си изберат бъдещето. Защото така е честно!