Вече две седмици в безчет сърцераздирателни репортажи сърдити хора, представящи се за розопроизводители, протестират строени пред телевизионните камери, блокират пътища, изсипват чували с розов цвят.

Днешните изкупни цени ги обричали на фалит. Държавата не правела нищо за тях. Мафията била стигнала и до розите. Но те отказват да продават на безценица и ако не получат компенсации и гарантирана минимална цена, ще бягат в чужбина.

Естествено, земеделският министър веднага е изпроводен при тях. Обещава им помощ - 30 стотинки на килограм. След него пристига омбудсманът и надцаква не само с лев на килограм, но и с обещание да сезира КЗК за картел на розопреработвателите. "Става дума за бранш, който е лицето, образът на страната ни. Жалко е, че сме на път да потъпчем един от най-красивите символи на страната ни - българската роза", казва омбудсманът.

Вярно е - на път сме. И ситуацията наистина е символична за българската действителност. Само че патосът е фалшив, а адресът на обвиненията е сбъркан. И въобще - нещата далеч не са такива, каквито изглеждат. И с "мафията", и с "картела", и със "символа на България - българската роза", която вече не е съвсем българска. Протестиращите пък са не само и не толкова жертва на ситуацията в бранша, колкото част от проблемите в него.

В продължение на няколко години цената на розовия цвят се надуваше като балон, за да стигне до 5-6 лева за килограм. Тази година обаче, както можеше да се очаква, балонът се спука и цената се спихна двойно, че и повече. Това обаче не се дължи на нечия зла умисъл, а на логиката на пазара (не само българския), който от една страна реагира на обективните обстоятелства, а от друга рано или късно наказва неразумното поведение на пазарните играчи.

Първото обективно обстоятелство е усещането за свръхпроизводство, създало се в началото на тазгодишната кампания - в резултат както от климатичните условия, заради които розите разцъфтяха навсякъде и едновременно, така и от взривното увеличение на розовите насаждения. При тоя ръст на цените мнозина решиха, че печалбите ще са бързи и сигурни - и се хвърлиха да гледат рози. Така само през последните две години засадените площи нараснаха с 22%.

Същевременно розоварните са притиснати на своя си, световния пазар. Следвайки цената на суровината (розовия цвят), цената на произвежданото в България розово масло само за последните три години скочи двойно. Затова миналата година значително количество остана непродадено. А клиентите на розоварните (най-големите парфюмерийни и козметични компании), притиснати от конкуренцията на своя си пазар, започнаха да ограничават и дори да изключват розовото масло от рецептурите си.

На този фон значителна част от хората, протестиращи днес, де факто са задълбочили съществуващите проблеми с, меко казано, неразумното си пазарно поведение. На по-достъпен език това може да се преведе като гяволък и лакомия. Това е картелът на хитреците. Те са тези, които тъпчат "символа на страната ни - българската роза". На всичко отгоре настояват някой да им плати сметката. Ако някой поради човешко съчувствие е съгласен да плаща, трябва да знае, че всъщност помага не на розопроизводители, а на некадърни политици да си купуват власт и спокойствие.

----------

Балкантурист

Къде е нетната полза от руските туристи

От коментар на бившия посланик в Русия Илиян Василев в неговия фейсбук-профил

Фотограф: Цветелина Белутова

Румен Драганов е абсолютно прав да критикува остро глупостта да връщаме на руските туристи 50 евра за виза, защото се смесват два потока. Руският турист плаща в бюджета на страната през консулските служби визата си, а след това частният хотелиер трябва да му ги връща от собствения джоб. Недомислие и откровена глупост.

Първо: може да бъде атакувано пред съда, тъй като създава неравнопоставеност спрямо туристи от други страни, на които няма да им връщат пари за визите. Примерно, украинските туристи са повече от 250 хиляди, на тях кой ще им върне парите. Пък и не виждам някой да прави особена политика и да се стреми да привлича украински туристи, макар че пазарът е много по-перспективен.

Второ: време е да направим връзката между проблемите на страната при влизането в Шенген и Еврозоната от неконтролираното и безкритично "отваряне" към Русия. След руските туристи, идват постоянното пребиваване, след това паспортите, след това етническата общност, след това прането на пари, навлизането на оргпрестъпност и служби и всичко това се знае на Запад.

Нищо няма да стане, ако една година руските туристи не растат, а провеждаме политика на еднакво отношение към всички туристи на базата на това какви приходи оставят и каква дългосрочен ефект - разходи - ползи оставят. Руските туристи не рядко са несъвместими с качествените туристи от Европа - виждате какво става в Турция.

И последното - все по-голяма част от туристическия сектор започва да работи в сивия сектор, включително и в рамките на руския контрол върху веригата на стойността в българския туризъм. Парите се изнасят от страната, защото от туристическата компания, която продава ваучерите на място в Русия, през чартърните компании, през собствеността хотелите - всичко се контролира от руски собственици и паричните потоци напускат страната.

Къде е нетната полза за нас, тогава?

-----------

По пътя към еврозоната

Трябва независим надзор върху банковата ни система

От коментар на Владислав Панев, съпредседател на партия "Зелените", за "Дневник"

Фотограф: Анелия Николова

Правителството е длъжно да предприеме незабавни мерки за кандидатстване в Банковия съюз като първа стъпка към приемането ни във валутния механизъм ERM2 и еврозоната. Това е изключителен шанс, не просто защото така ще удовлетворим изискванията на Европейската централна банка (ЕЦБ), а най-вече за нас самите – за да осигурим независим и по-качествен надзор върху банковата ни система. Констатациите за продължаваща зависимост на БНБ от властта в България са факт, който през последните години се доказа при редица нейни решения:

- Прикриването на резултатите от стрестестовете през 2016 година;

- Одобрението на продажбата на банка "Виктория" на "Инвесбанк", която показа най-слаби резултати на стрестестовете.

Напомням, че веднага след фалита на КТБ през 2014 година всички парламентарни партии, включително сега управляващите, заявиха при президента Плевнелиев, че приемането на България в Банковия съюз е приоритет. Силно притеснително е, че този приоритет сега е подменен, вероятно за да бъдат обслужени интересите на влиятелни кръгове. С това правителството рискува да изпрати България в последния коловоз на Европейския съюз, и в крайна сметка да ни извади от свободния свят с всички последствия от това. Не можем да позволим правителството и БНБ да провалят цялата държава, заради частния интерес на една банка.

Изпълнението на изискванията на Европейската комисия и ЕЦБ са важни, но недостатъчни условия за приемането ни в ERM2. Кандидатстването нито гарантира положителен отговор от страна на нашите партньори, нито е тест за фактическата способност на България да бъде член на еврозоната. И отговорът, и тестовете тепърва предстоят. Както травматичният опит на България с кандидатстването в Шенгенското пространство ясно показва, формалните стъпки и изпълнението на формалните критерии не са достатъчни, за да спечелят доверието на нашите партньори. Боядисването на една ограда пък съвсем.

Убеден съм, че членството на България в сърцевината на Европейския съюз – еврозоната и банковия съюз – е основният и доминиращ интерес на българските граждани. Той гарантира свободното движение на хора, стоки и капитали. Нещо, с което свикнахме дотолкова, че вече го приемаме за даденост, като че ли спомените отпреди 2000 година са изтрити. Забравихме черния списък на Шенген, опашките за визи, забраната за износ на редица стоки. Затова всички стъпки към интеграция трябва да бъдат приветстван. Защото ще означават и намаляване на глобалния риск за промяна на геополитическата ориентация на България.

Тревогата ми е обаче, че настоящото мнозинство в парламента и изпълнителната власт имат много различни приоритети и не са в състояние нито да осъществят необходимите реформи, нито да убедят някого в действителната способност на България да е пълноценен член на еврозоната. От което ще страдаме.