С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация
2 4 юни 2018, 16:25, 2911 прочитания

Мнения Daily - Само географията ли ще покръстваме

И още: Работещ административен съд би сложил край на корупционните касички; Германия остана почти без съюзници

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Патриотите да решат какво правим с предметите – например с халвата.

Още по темата

Топовните салюти на заралийската културна революция

Местната коалиция на ГЕРБ с патриотите роди странен "възродителен процес", който десет години е чакал благодатна почва

7 юни 2018

Мнения Daily - "Патриотичните" мошеници могат да доведат диктатура и тирания

И още: Завиваме фатално на Изток; Американска военна база в Източна Европа не е нужна; Трябва да благодарим на ромите за доброто рециклиране

6 юни 2018

Мнения Daily - Крайнодесните мобилизират расисткия си електорат

И още: При хибридна атака няма отговор в стил "око за око"; Как Тръмп ще пострада от търговската война с ЕС

5 юни 2018

Мнения Daily - Московските миражи затулват борисовите

И още: Цената на руския газ е строежът на АЕЦ "Белене"; Москва не вярва на сълзи

31 май 2018

Мнения Daily - Винаги с ЕС, а пък в Русия с едно наум

И още: Държавата може да бъде съдена за намеса по сделката за ЧЕЗ; За Светлин Русев като за Харви Уейнстийн

30 май 2018
Възродителен процес 2.0

Само географията ли ще покръстваме

От коментар на политолога Даниел Смилов за "Портал Култура"

Политиката на преименуването е древна като света. Този, който владее словото, създава реалност. Като смениш името, унищожаваш старото и раждаш ново от нищото. Последният патриотичен акт на преименуване у нас беше извършен в Старозагорско, където бяха сменени 838 турско-арабски имена с български.

При превода за съжаление винаги има загуба на смисъл: едно е Калпазан баир, друго е Ялов рид. С такава подмяна за историята ще остане загадка дали на този баир са се събирали селските калпазани или просто на него нищо никога не е виреело. Също така понякога се стига до парадокси – заменя се една турска дума с друга турска дума: като "чорбаджия" на мястото на "бей". Патриотичният ефект от подобна подмяна е скромен, но остава доброто намерение.



Географски преименувания са ставали в България и преди, и Старозагорско винаги е било лидер. Най-голямото преименуване е национално и се случва през 1934 г. След толкова масово покръстване на околната среда човек би помислил, че Кимон Георгиев и "звенарите" са изчерпали патриотичния потенциал на политиката на географско преименуване. Затова комунистическият режим през 80-те години на миналия век започна да преименува не географията, а направо хора, което доведе до трагедията с т.нар. възродителен процес.Дано днешните патриоти да са си взели поука от тези събития!

Политиката на преименуването обаче трябва да бъде систематизирана и принципите ѝ да се изчистят. Затова следните въпроси трябва се обмислят и патриотите да излязат с решение по тях:

1. Само география или и предметен свят?

По времето на "възродителния процес" преименуването на хора върви паралелно с опити за преименуване на предмети. Думата "сарми" например е с определено непатриотичен произход и предложенията са били да бъде заместена с родните думи "гушки" или "свитки". Аз лично бих предпочел "гушки", но рискът да изядеш сериозен шамар от сервитьорката, когато си ги поръчаш, е много голям. Трудностите настрана, патриотите трябва да решат какво правим с предметите – например с халвата.

2. Големият въпрос - България

Тук възниква рискът от изхвърляне и на името България, защото има вероятност то да е с тюркси произход и да обозначава "смесен народ". Тюркският произход на българите беше това, което всички учихме в училище през 80-те години на миналия век, макар че етимологията на България от "булгамак" – смесвам – определено е спорна (а пък си е и направо обидна). Днес по-модерна е теорията за иранския произход на името, но това беше преди изострянето на отношенията ни с тази държава по ядреното споразумение и ситуацията в Сирия по-общо.

3. Другият голям въпрос - Балканите

Ако патриотичната политика по географско преименуване остане само на национално ниво, тя ще е определено незавършена. Бихме могли да поставим смяната на името на Балканите като условие за приемането на Западните Балкани в ЕС. Но можем да срещнем и опозиция от страна на Гърция. Компромис може да се постигне с тях чрез наименование на региона от рода на Бивша Византия или Европейска Византия.

4. Партиите

И накрая, пред политиката на преименуването стои и един философски проблем. Дори и да е вярно, че Бог е създал света чрез словото, от това не следва, че и човекът може да създава свят по този начин. Да предположим, че такъв креационизъм е възможен – сменяйки името, сменяте и нещото. Например, кръщавате партия "Обединени патриоти" и тя става патриотична партия. Ако това е възможно, не е ли редно да кръстим по закон всичките български партии "патриотични", за да сме сигурни, че са патриоти?

-------------
Реформата на административното правораздаване ще се прави на сляпо.


Трета власт

Работещ административен съд би сложил край на корупционните касички

От коментар на Иван Брегов за седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика


Фотограф: Надежда Чипева

След като стана срамно да се признае официалното приключване на т.нар. съдебна реформа от политиците, изглежда остава да се сломят отделните нейни елементи. Така, освен отказа по водещите въпроси за независимостта на съда и безотчетния статут на прокуратурата, наблюдаваме отстъпление и по множество други въпроси.

На първо място, една от комисиите във ВСС обсъди решение за отхвърляне на действащата система за измерване натовареността на магистратите. Вместо да бъде доразвита, системата за натовареността е на път да бъде изоставена и на нейно място да бъде реставриран предишният модел, при който единствен показател бе кой колко дела решава, без да е ясно каква е сложността им и какъв допълнителен ресурс изискват.

На второ място, Министерският съвет потвърди действията на ВСС, като официално оттегли искането до Европейската комисия за анализ на състоянието на административното правосъдие в България. Така, с тези два хода, само за седмица се възпрепятства и друг съществен елемент от съдебната реформа – обективното преначертаване на съдебната карта на страната. След като няма да знаем състоянието на административните съдилища, съответно няма да знаем кои от тях работят при отпаднала необходимост. При намаляване на населението, обезлюдяване на райони и по-ниска социална и икономическа активност в най-засегнатите части от страната е очевидна потребността съдилища и структури на прокуратурата да бъдат закривани. А каквото и да се прави в тази посока, ще се прави на сляпо.

Откъде идва съпротивата за реформа на административното правосъдие? Пред административните съдилища, най-общо казано, подлежат на обжалване актовете на властта, с които се засягат правата и законните интереси на гражданите. Така, ако имаме независимо и добре организирано административно правораздаване, потърпевши от това ще бъдат незаконосъобразните решения на изпълнителната власт и подчинената ѝ администрация.

Втори, не по-малко интересен момент, е статутът на Върховния административен съд (ВАС). Освен че се явява последна инстанция за административните съдилища в страната, ВАС държи последната дума и по делата за обществени поръчки, картелни споразумения, строителни въпроси и др. Работещ ВАС би сложил край на корупционните касички в множество области.

След съгласувания отказ за анализ на административното правосъдие държавата се лишава от търсене на адекватни решения. Едно от тях е връщане на административните дела в рамките на самостоятелни отделения при окръжните съдилища. Така реално административното правосъдие няма да се отдалечи от хората в града, в който се намира и в момента. В същото време съдебната система ще се разтовари от ненужна администрация и разходване на средства за самостоятелни сгради. Изглежда, обаче, че и този път властовият интерес надделя над обществения.

------------
След смяната на властта в Италия и Испания, Берлин може да разчита най-вече на Макрон.


Европейски съюз

Германия остана почти без съюзници

От коментар на Николас Бусе за Frankfurter Allgemeine Zeitung. Преводът е на "Дойче Веле".


[Reuters]

Страните в южната част на Европа често биват хвърляни в един общ кюп – включително и от финансовите пазари. Напълно оправдано това не е било никога, точно както и в двата актуални случая сега, защото Италия не е Испания – нито в политическо, нито в икономическо отношение. Ако успее да се задържи известно време на власт, новото правителство в Рим ще създаде на останалите европейци още доста главоболия.

Фактът, че поне на първо време няма да има нови избори, изобщо не означава, че двете популистки партии, които сключиха коалиция, ще се разнежат за ЕС. Те укрепнаха като партии благодарение на критиките си срещу ЕС и Германия и все още следват програми, които могат да доведат до пълна разруха държавните финанси на Италия. На всичкото отгоре и двете формации поддържат близки отношения с Русия, а това може да се окаже решаващо за много неща – включително и по отношение на санкциите срещу Москва. Само фактът, че голямото мнозинство от италианците е категорично за запазването на еврото, може да окаже известно смекчаващо въздействие над Ди Майо и Салвини.

В Испания засега също цари неизвестност, тъй като новият министър-председател няма собствено мнозинство в парламента. Все пак Санчес е по-скоро традиционен социалдемократ, отколкото евроскептик. През изминалите години Испания отбеляза доста по-висок стопански ръст от Италия и държавните ѝ дългове са значително по-ниски. Бившият премиер Рахой може и да е допускал грешки - например по въпроса за Каталуния - но той успя да изведе страната си от финансовата криза и кризата в еврозоната много по-добре, отколкото утвърдените политически сили в Италия. Фактът, че Рахой падна от власт след огромен корупционен скандал, е всъщност част от професионалния риск на всеки партиен лидер в условията на една демокрация.

Германия губи в лицето на Испания един верен свой съюзник, а в случая с Италия е изправена пред сериозно предизвикателство. Ако към всичко това прибавим Брекзита и националистическите тенденции на Изток, ще видим една Европа, съвсем различна от онази, която съществуваше само допреди няколко години.

Германското правителство сега може да се осланя най-вече на Макрон. То, естествено, е длъжно да защитава германските интереси, но не бива и да изпуска из очи цялостната ситуация: В един свят, в който вече не може да се разчита дори и на Америка, понякога са нужни и компромиси, за да остане Европа едно цяло.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Вотът на недоверие за сигурността е имитация Мнения Daily - Вотът на недоверие за сигурността е имитация

И още: Да заменим ли шоколада "Милка" с "Пенка"; В БСП няма нищо ляво

21 юни 2018, 572 прочитания

Мнения Daily - Ердоган може да падне 5 Мнения Daily - Ердоган може да падне

И още: Върховенството на силата води до произвол; Балканите още са игра с нулев сбор

20 юни 2018, 2168 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Крайнодесните мобилизират расисткия си електорат

И още: При хибридна атака няма отговор в стил "око за око"; Как Тръмп ще пострада от търговската война с ЕС

Лятно намазване на ските

Зад шумно обявената проверка на концесията в Банско и ръководената от Цеко Минев спортна федерация стоят неясни цели

Продава се хъб

Създаването на газовия разпределителен център може да отвори за приватизация газовата мрежа в България

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Пътнико свиден, пътнико здрав

Няколко препоръки от специалисти, които биха ни помогнали да останем във форма, дори когато сме далече от вкъщи

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 24

Капитал

Брой 24 // 16.06.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Европейците остават в Лондон след Brexit, Италия се скара с Германия за бежанците

Емисия

DAILY @7PM // 21.06.2018 Прочетете