Кои са новите колониалисти

Туризмът, казват някои негови противници, е новият колониализъм. Той превзема и променя градовете и местата, към които има голям интерес, и ги прави удобни за идващите, а не за живеещите там. През последните години нискобюджетните авиокомпании в комбинация с платформи като airbnb и booking направиха истинска туристическа революция. Питайте хората във Венеция например и ще съберете много недоволство. За собствениците на заведения и апартаменти в градове като Лисабон и дори София обаче новият туризъм дава само повече възможности.

От това лято low cost полетите започват истинска инвазия по българското Черноморие. През идващите месеци Wizzair и Rayanair ще превозят близо един милион души до Варна и Бургас. Десантът на евтините авиокомпании изглежда, че само ще помогне на туризма по морето. Той може да удължи сезона и да докара тълпи туристи извън организираните групи на големите туроператори в курортите (вижте тук).

Последните години бяха добри за българската икономика. Ръстът в цяла Европа и трендове като този с нискобюджетните полети имат голям принос тя да се развие и това се усеща навсякъде - от туризма до недвижимите имоти (вижте историята на проекта за нова офис сграда в София тук).

Във възхода през последните години обаче има и нещо горчиво. Той е много далече от истинския потенциал на България. Прогресът сега се случва най-вече заради упоритостта на бизнесa и добрите външни условия. Те обаче не могат да компенсират напълно политическия застой - корупцията, неефективните институции и разкапаната съдебна система. Ако тези проблеми бяха преодолени или поне отчасти решени преди няколко години, ръстът сега сигурно щеше да бъде двоен. А инвестициите в икономиката - повече.

Ако политиците бяха работили в интерес на хората, сегашните усилия за кандидатстване в еврозоната например щяха да имат много по-големи шансове за успех. Сега вероятността България да бъде приета дори в преддверието на европейския валутен клуб изглежда много малка. Разбира се, опитите на правителството да се влезе в ERM-II заслужават подкрепа - все пак е по-добре корумпирана България да е в еврозоната, отколкото извън нея, но истината е, че това трудно може да стане, преди да се свърши много друга работа.

За нея обаче най-вероятно не е имало нито желание, нито възможности, нито време. Както се вижда от поредицата разследвания на "Капитал" по документите от делото КТБ, фокусът на властта не е бил в това да се помогне на хората, които създават стойност. Точно обратното - помагало се е на хората, които присвояват стойността, създадена от други. Тази седмица може да видите подробности за отношенията между Делян Пеевски и КТБ. Едрата картина е ясна на всички отдавна - контролирани от него фирми, изглежда, са получавали огромно финансиране по особени правила. Когато обаче се видят подробностите (например, че общата сума пари от КТБ, отишли към подобни компании, е над половин милиард лева), както и това, че прокуратурата няма да се занимава с него, става ясно колко абсурдно е било да се очаква през последните 10 години да има борба с корупцията или реформа на съдебната система.

От този брой на "Капитал" започва и друга поредица - за източноевропейските олигарси. Тя е едновременно успокоителна и притеснителна. Успокоителна, защото се вижда, че случващото се в България не е някаква уродлива местна мутация. В Унгария например схемите са абсолютно същите - подредени държавни поръчки и еврофондове отиват в близки до властта лица. Това, разбира се, е и притеснително, защото на пръв поглед може да изглежда, че причините за олигархизацията са в някакъв по-голям регионален тренд и решаването му трябва да стане някъде извън засегнатите държави. Всъщност не е така. Истината е, че олигарсите се появяват там, където има силна и безконтролна власт. Едноличните управления почти без изключения напомпват с публични активи близки до себе си лица.

И всъщност това, а не туризмът е новият колониализъм, който ограбва бъдещето на хората и ги превръща в бедни туземци.