Кои са новите колониалисти
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кои са новите колониалисти

Shutterstock

Кои са новите колониалисти

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

15634 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Туризмът, казват някои негови противници, е новият колониализъм. Той превзема и променя градовете и местата, към които има голям интерес, и ги прави удобни за идващите, а не за живеещите там. През последните години нискобюджетните авиокомпании в комбинация с платформи като airbnb и booking направиха истинска туристическа революция. Питайте хората във Венеция например и ще съберете много недоволство. За собствениците на заведения и апартаменти в градове като Лисабон и дори София обаче новият туризъм дава само повече възможности.

От това лято low cost полетите започват истинска инвазия по българското Черноморие. През идващите месеци Wizzair и Rayanair ще превозят близо един милион души до Варна и Бургас. Десантът на евтините авиокомпании изглежда, че само ще помогне на туризма по морето. Той може да удължи сезона и да докара тълпи туристи извън организираните групи на големите туроператори в курортите (вижте тук).

Последните години бяха добри за българската икономика. Ръстът в цяла Европа и трендове като този с нискобюджетните полети имат голям принос тя да се развие и това се усеща навсякъде - от туризма до недвижимите имоти (вижте историята на проекта за нова офис сграда в София тук).

Във възхода през последните години обаче има и нещо горчиво. Той е много далече от истинския потенциал на България. Прогресът сега се случва най-вече заради упоритостта на бизнесa и добрите външни условия. Те обаче не могат да компенсират напълно политическия застой - корупцията, неефективните институции и разкапаната съдебна система. Ако тези проблеми бяха преодолени или поне отчасти решени преди няколко години, ръстът сега сигурно щеше да бъде двоен. А инвестициите в икономиката - повече.

Ако политиците бяха работили в интерес на хората, сегашните усилия за кандидатстване в еврозоната например щяха да имат много по-големи шансове за успех. Сега вероятността България да бъде приета дори в преддверието на европейския валутен клуб изглежда много малка. Разбира се, опитите на правителството да се влезе в ERM-II заслужават подкрепа - все пак е по-добре корумпирана България да е в еврозоната, отколкото извън нея, но истината е, че това трудно може да стане, преди да се свърши много друга работа.

За нея обаче най-вероятно не е имало нито желание, нито възможности, нито време. Както се вижда от поредицата разследвания на "Капитал" по документите от делото КТБ, фокусът на властта не е бил в това да се помогне на хората, които създават стойност. Точно обратното - помагало се е на хората, които присвояват стойността, създадена от други. Тази седмица може да видите подробности за отношенията между Делян Пеевски и КТБ. Едрата картина е ясна на всички отдавна - контролирани от него фирми, изглежда, са получавали огромно финансиране по особени правила. Когато обаче се видят подробностите (например, че общата сума пари от КТБ, отишли към подобни компании, е над половин милиард лева), както и това, че прокуратурата няма да се занимава с него, става ясно колко абсурдно е било да се очаква през последните 10 години да има борба с корупцията или реформа на съдебната система.

От този брой на "Капитал" започва и друга поредица - за източноевропейските олигарси. Тя е едновременно успокоителна и притеснителна. Успокоителна, защото се вижда, че случващото се в България не е някаква уродлива местна мутация. В Унгария например схемите са абсолютно същите - подредени държавни поръчки и еврофондове отиват в близки до властта лица. Това, разбира се, е и притеснително, защото на пръв поглед може да изглежда, че причините за олигархизацията са в някакъв по-голям регионален тренд и решаването му трябва да стане някъде извън засегнатите държави. Всъщност не е така. Истината е, че олигарсите се появяват там, където има силна и безконтролна власт. Едноличните управления почти без изключения напомпват с публични активи близки до себе си лица.

И всъщност това, а не туризмът е новият колониализъм, който ограбва бъдещето на хората и ги превръща в бедни туземци.

Туризмът, казват някои негови противници, е новият колониализъм. Той превзема и променя градовете и местата, към които има голям интерес, и ги прави удобни за идващите, а не за живеещите там. През последните години нискобюджетните авиокомпании в комбинация с платформи като airbnb и booking направиха истинска туристическа революция. Питайте хората във Венеция например и ще съберете много недоволство. За собствениците на заведения и апартаменти в градове като Лисабон и дори София обаче новият туризъм дава само повече възможности.

От това лято low cost полетите започват истинска инвазия по българското Черноморие. През идващите месеци Wizzair и Rayanair ще превозят близо един милион души до Варна и Бургас. Десантът на евтините авиокомпании изглежда, че само ще помогне на туризма по морето. Той може да удължи сезона и да докара тълпи туристи извън организираните групи на големите туроператори в курортите (вижте тук).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Вхтераиниска ле си?*

Вхтераиниска ле си?*

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.