С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 20 юни 2018, 11:21, 4949 прочитания

Мнения Daily - Ердоган може да падне

И още: Върховенството на силата води до произвол; Балканите още са игра с нулев сбор

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Около 10% от турците може тайно да гласуват срещу сегашния президент.
Турция

Ердоган може да падне


От коментар на Арам Екин Дуран за "Дойче Веле"

На 24 юни в Турция ще се проведат едновременно парламентарни и президентски избори. Според актуалните допитвания, между 45% и 55% от турските гласоподаватели възнамеряват да дадат гласа си за сегашния президент на страната Реждеп Тайип Ердоган. В действителност обаче поддръжниците на Ердоган може да се окажат много по-малко. Ръководителят на социологическия институт SONAR Хакан Байракчъ казва, че турските управници били създали атмосфера на страх и поради това, според него, е твърде възможно около 10% от анкетираните граждани да не се осмеляват да кажат истината. "А това изкривява действителната картина на предизборните нагласи", казва Байракчъ.

След одобрената през април 2017 година конституционна реформа, турските избиратели имат право на два гласа: единият определя кой ще е новият президент на страната, а другият - кои партии ще влязат в парламента. За Ердоган, който от 16 години насам не е губил избори, предстоящото гласуване може да се окаже най-тежкото в неговата политическа кариера. Неговата ислямистко-консервативна Партия на справедливостта и развитието (ПСР), която от 2002 година изцяло доминира политическия живот в Турция, също ще срещне трудности.



Ердоган управлява вече от 16 години и дълго време беше смятан за най-голямата сила в турската политика. Най-важният му успех безспорно е икономическият възход на страната: през последните 15 години средният годишен доход в Турция се увеличи от 3500 на 10 000 хиляди долара, а страната преживя строителен бум.

Днес обаче турската икономика изпитва все повече трудности: след неуспешния опит за преврат през юли 2016 година и въведеното след това извънредно положение турската лира е загубила над 30% от стойността си. В страната почти вече не влизат чужди инвестиции, а доверието на международните пазари в турската икономика спада. Ердоган, който от религиозни съображения държи лихвите да останат ниски, трябваше да се примири след като турската Централна банка наскоро все пак повиши основния лихвен процент. Така в момента Турция заема четвърто място в класацията със страните с най-високите лихви - след Аржентина, Венецуела и Иран.

В същото време подкрепата за кандидата на Републиканската народна партия Мухарем Индже вече надхвърля 30%. А това мотивира още повече опозицията да спечели тези избори. Ердоган е наясно с това. Затова в изборните му речи от последните дни той често говори за военната операция срещу ПКК в Северен Ирак. Така той разпалва страхове сред избирателите. А уплашеният избирател се страхува от възможна смяна на властта и би гласувал за сегашния президент, добавя експертката.

Според последните сондажи, въпреки всичко Ердоган би могъл да спечели президентските избори на втория тур. Но на парламентарните избори тъй нареченият "Републикански алианс" - съюзът между управляващата ПСР и националистическата ПНД (Партия на националистическото действие) - би могъл да загуби мнозинството си в турския Меджлис. А това би застрашило властта на Ердоган в парламента. Ако се стигне дотам, силната президентска система, която опозицията определя като диктатура, би си останала далечна мечта за Ердоган.

----------
Налагането на силата, вместо правото, винаги провокира произвол.


Власт

Върховенството на силата води до произвол

От коментар на политолога Евгений Дайнов за "Клуб Z"


Фотограф: Юлия Лазарова

Който сее върховенство на силата, накрая жъне собственото си безсилие. Ще рече: който, като Бойко Борисов например, успее да замени върховенството на правото с върховенство на силата, накрая се оказва, че не може да контролира никого. Защото всички под него са се почувствали силни и се "отвързват" от неговия контрол. На място са по-силни, отколкото е той, макар той да е в центъра.

Как от силен Борисов се превърна в без-силен пролича още пролетта, когато се опита да даде главата на Цеко Минев на Зелените, та да спрат да протестират срещу правителствените планове за съсипване на Пирин. Единствен в държавата министър-председателят – най-силният държавен човек според българската Конституция – назова пряко Цеко Минев като собственик на фирмата "Юлен", монополист в ски бизнеса в Банско и концесионер.

И – нищо. Напротив, веднага след това министерствата, в чийто ресор влиза цялата тази проблематика, си изпочупиха речевия апарат, за да отричат всякакво знание относно връзката на Минев с "Юлен".

Днес примерите за това, как "силните" надолу по йерархията излизат от подчинение на най-силния, валят през ден. Вицепремиерът Валери Симеонов предизвиква проверка на ДНСК за законността на градежи в курортното гето, известно като "Слънчака". Държавните строителни контрольори излизат със становище, че 42 обекта са незакони, вкл. онези, заради които Симеонов предизвика проверката. После обаче министърът, под чиято шапка е ДНСК, съветва надзорниците да си помислят пак. И те излизат с ново решение: не били 42, ами 35 незаконните обекти. Особенно законни се оказват онези, които особено ядосват вицепремиера Симеонов – и които в предходната проверка на същите проверяващи са били обявени за незаконни.

Оттук насетне нито едно решение на нито една инстанция няма да се оказва валидно, т.е. да произвежда действия и последствия. Всичко ще зависи не от закона и разпоредбите, а от това, доколко някой силен – министър, зам-министър, областен, просто гангстер – решава да наложи волята си. А утре, когато някой още по-силен наложи своята – пак наопаки...

Налагането на силата, вместо правото, като регулативен механизъм на обществените отношения винаги води до подобен произвол и, в крайна сметка, до хаос, в който никой не знае кое е позволено и кое – не. Води обаче и до нещо още по-лошо: до насилие. Това е естествена прогресия: щом силата е единственото правило, тя лесно започва да се изявява като насилие.

----------
Местни вождове обещават "суверенитет" и "слава", но могат да гарантират само изоставане и конфликти.


Югоизточна Европа

Балканите още са игра с нулев сбор

От коментар на политолога Даниел Смилов за "Портал Култура"


[Reuters]

Споразумението за името между Гърция и Македония е събитие с потенциално историческо значение. Ципрас и Заев заслужават огромно уважение за смелостта и далновидността си. Споразумението е и високо-рисков ход, който може да се провали, като провокира най-лошия вид националпопулизъм в двете страни.

Балканите са все още извън Европа – те в най-добрия случай са се запътили към нея. И тук не става дума за география или история – и според двете науки Балканите безспорно и еднозначно са европейски. Политически и икономически обаче това не е така. Европа е политико-икономически проект, който залага на отвореност, свързаност, мобилност, конкуренция и солидарност. Балканите все още не са нито отворени, нито свързани, нито мобилни, нито солидарни помежду си. Да, страните тук се конкурират една с друга, но с идеята, че играта е с нулев сбор – ако един спечели, друг трябва да загуби. Затова и в Атина, и в Скопие има мнозина, които се страхуват, че ще загубят от споразумението за името.

А нещата могат да стоят и по друг начин. Днес нито българите, нито гърците възприемат себе си като врагове или дори опоненти. Въпреки хилядолетната история на конфликти, днес почти на никого не му минава наум, че между двете страни може да избухне война. Това е така поради един, единствен фактор – и двете страни са членки на ЕС и НАТО. Ако в бъдеще всички страни в региона се присъединят към двата съюза, подобни отношения ще са валидни от Триест до Черно море.

На този фон изниква следният парадокс – тези, които имат най-мегаломански амбиции за собствените си балкански държави, са най-върлите противници на регионалната интеграция. У нас се смеем, че Велика Македония е оксиморон, но това е валидно за всяка една от балканските държави – дори за Турция на Ердоган. Изправени срещу глобални гиганти като САЩ, Китай, Гугъл и Фейсбук, великите местни юнаци са в най-добрия случай симпатични джуджета. А някои дори не са и толкова симпатични.

Този неудобен факт не е труден за забелязване, но мнозина предпочитат да го крият зад дълги и завити мустаки, исторически спомени и митове, и игра по тънките струни на националистически образовани населения, всяко едно от които е наизустило само своята версия на "Стани, стани, юнак балкански".

В подобна ситуация лидерите излизат на преден план – тоест тези, които имат смелост да застанат зад нещо, което би било непопулярно. Ципрас и Заев влязоха в тази категория. Трябва да отдадем заслуженото и на Борисов, чиято балканска политика е истински европейска. Отказът му да се срещне с македонския президент – макар и дипломатически нестандартен ход – трябва да бъде четен като солидарност с Ципрас и Заев, които залагат политическото си бъдеще заради нещо, което е полезно за региона като цяло.

Тези, които най-много се оплакват от "хегемонията" на големите европейски държави (т.е. Германия и Франция), са най-голямата пречка Балканите да станат регион, с който другите да се съобразяват. Местните националисти надребно са тези, които пречат на Балканите да се еманципират и да станат наистина интегриран и развит регион в глобален план. С амбулантната си политика на местни вождове те обещават на нациите си "суверенитет" и "слава", но единственото, което могат да гарантират, е маргинализация и изоставане, гарнирани със студени или горещи конфликти.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 2118 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2113 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Вотът на недоверие за сигурността е имитация

И още: Да заменим ли шоколада "Милка" с "Пенка"; В БСП няма нищо ляво

Още от Капитал
Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10