Мнения Daily - Тежко им на свободните хора в Турция

Няма да е лесно и на България като съсед на Ердоган.

Ердоган Reloaded

Тежко им на свободните хора в Турция

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил

Властници като Ердоган не си отиват с избори. За това, което е Турция днес отговорност носи не само Ердоган и неговата партия. Отговорни са съюзниците на Турция в НАТО и в Европа, които помогнаха на Ердоган да демонтира системата на светско републиканско управление - защото... не била демократична.

Турция бе първата страна, в която политическият ислям получи силна западна подкрепа, за да изгради "демократична" система на управление. Последва вторият експеримент - подкрепата за "Арабската пролет" и "умерения ислям" в Близкия изток. Отново - за да изгради "демократична" система.



Слава Богу, в Египет генерал Сиси не се оказа достатъчно либерален и демократичен. Но в Турция Ердоган тържествува за пореден път.

Мислите и надеждите ми са с всички истински демократични и свободни хора на Турция. На тях няма да им бъде леко. На нас като съсед на Турция също няма да ни е леко.

-----

ЕС тотално загърбват човешките права на бежанците.

Миграция

Меркел ще вие като дяснопопулистките вълци

От коментар на Барбара Везел за "Дойче Веле"

Фотограф: Pool

Може ли Меркел да представи пред коалиционния си партньор Хорст Зеехофер някакво решение за това как бежанците да бъдат връщани обратно в Италия? Не, не може. Не един и двама европейски лидери заявиха след вчерашните (24.6) разговори в Брюксел, че целта на срещата не е била да спасяват Меркел. Но те с удоволствие се възползваха от възможността да извършат десен завой в миграционната политика.

Безкрайните приказки за по-добра защита на европейските външни граници отдавна вече са постоянен елемент в дебата за миграцията. Но малкото сухоземни граници на ЕС в южна посока всъщност отдавна вече са достатъчно добре подсигурени.ЕК иска там да има 10 хиляди гранични служители, за да създаде впечатлението, че Европа се охранява добре.

В действителност обаче става дума за съвсем различен проблем: За затварянето на морския маршрут през Средиземно море. Италия вече апелира към други страни, и най-вече към Франция, да изпратят свои патрулни катери в района. А президентът Макрон принципно подкрепя италианското правителство, което обяви, че вече няма намерение да спасява бежанци пред бреговете на Либия.

Правилата на морското и международното право явно вече не вълнуват никого, а австрийският канцлер Себастиян Курц е просто възхитен от френската инициатива. Дори и при най-добро желание няма как Либия да бъде смятана за "сигурен пристан", но това явно не интересува вече никого. А парите, които ще бъдат отпуснати на Либия, за да можела тя уж да се грижи за бежанците - ще потънат в джобовете на разните местни милиции.

Плановете за бежански центрове извън ЕС, например в Албания или някъде в Северна Африка, в момента се обсъждат все още дискретно. Ставало дума за двустранни, или в най-добрия случай, многостранни споразумения между отделни държави. Но е ясно, че европейците имат огромното желание да се отърват от отхвърлените кандидати за убежище именно по този начин, след като рядко им се удава да ги върнат обратно в родните им страни.

Френският президент държи гръмки речи за европейските ценности, но е в първата редица на онези, които отказват да ги зачитат. Стотици хиляди мигранти в момента са блокирани в Либия. Да бъдат оставени всичките тези хора в ръцете на бруталните либийски милиции е не само нечовешко, но и потенциално противозаконно. Тук напълно се игнорират страданията и причините, които карат мигрантите да бягат. За тях се говори вече не като за хора, а като за нежелани пришълци, които италианският вътрешен министър Матео Салвини нарича "месо" или "стока", без това да предизвиква особено възмущение.

Страхът от тази нова популистка ос е толкова голям, че мнозинството от държави в ЕС са готови напълно да загърбят човешките права на мигрантите и бежанците. А на канцлерката Меркел няма да ѝ остане нищо друго, освен да вие заедно с вълците, ако иска да спаси собствената си кожа.

----------

Т.нар. "троянски коне на Москва" в ЕС й продават въздух.

Геополитика

Реши ли Западът да забрави за руското нахлуване в Украйна

От коментар на Лилия Шевцова за "Радио Свобода". Преводът е на "Клуб Z".

Фотограф: Shamil Zhumatov

Владимир Путин се върна на глобалната авансцена. Западът е готов да говори с него. Дори някои от западните лидери, шокирани от хулиганския размах на Доналд Тръмп, намират Путин за по-приемлив събеседник. Но означава ли готовността на Запада за диалог с Москва, че либералните демокрации са забравили кое предизвика конфронтацията им с Русия? Накратко – решил ли е Западът да забрави за Украйна и за руската агресия срещу тази страна?Ако се съди по последните изказвания на Путин, той се надява, че либералните демокрации са се уморили да враждуват с Русия.

Да не би скорошните визити при руския президент на Ангела Меркел, Еманюел Макрон, Нарендра Моди, западното присъствие на икономическия форум в Санкт Петербург, угодническата усмивка на австрийския канцлер, уверенията в дружба от унгарския и италианския премиер, обятията на българския премиер и чешкия президент, а също и ръстът в търговския обмен между Русия и Европа – да не би всичко това да не означава прелом в отношенията Още повече, че Тръмп тласка Европа в обятията на Кремъл и с търговската война със собствените му съюзници, и с отказа от ядрената сделка с Иран, и с борбата си срещу "Северен поток 2", с която ядосва Берлин.

Но да не бързаме. Готовността на Запада за диалог с Москва не означава отстъпление. Унгарският премиер Виктор Орбан и чешкият президент Милош Земан отдавна си дружат с Путин, получават от Русия немалко дивиденти, възможно е - и лични. Но въпреки това Унгария и Чехия участват в санкциите срещу Русия.

Тръмп може угоднически да призовава за връщането на Русия в Г-7 и да нарича Крим руски, защото там се говорел руски език (!), но неговата администрация създава санитарен кордон срещу Русия. Американският елит се консолидира на антируска основа. Макрон може да прави комплименти на Путин, а Меркел кокетно да приема рози от него. Но и двамата потвърждават за неразбиращите: Европа няма да свали от Русия санкциите, докато няма прогрес в изпълнението на Минските споразумения за Украйна.

Западните правителства могат да си затварят очите за нарушения на санкционния режим, в интерес на техните си фирми. Но да се надяваме, че това са "приятели на Русия", би било безразсъдно. "Приятелите" ще се възползват от изолацията на Русия, за да ѝ продават въздух, както прави Орбан. Но да очакваме ли "приятелите" да изискат отмяна на санкциите срещу Русия? Това няма да стане. Германия и Франция не спират да повтарят на Москва и нейните "троянски коне" в европейския лагер: Няма да свалим санкциите и няма да ви пуснем в нашия клуб, докато Русия не си тръгне от Украйна.

Русия се препъна в Украйна. Бягството на Украйна се превърна за Русия в удар по властта, която приема за своя мисия възстановяването на имперската мощ. Тъжната ирония е в това, че в стремежа си да съхрани Държавата, със своя "украински подход" Кремъл нанесе съкрушителен удар по същата тази Държава.