Турският властелин Реджеп Тайип Ердоган обяви победа на изборите в неделя, която му дава още повече власт, за да продължи все по-авторитарното си управление. Мъничката добра новина е, че изборите разкриха една съживена, макар и преследвана, демократична опозиция.

Въпреки че в неделя вечерта имаше спорове около изборния резултат, Ердоган спечели още един 5-годишен мандат като президент. В изборната нощ Индже оспори резултата и не без основание. Доклад на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от този месец съобщи за "ограничения на свободата на събиране, сдружаване и изразяване". Ердоган управлява в условията на извънредно положение от неуспешния опит за преврат през 2016 г., задуши свободните медии и вкара в затвора политически опоненти, като лидера на прокюрдската Народна демократична партия Селяхатин Демирташ, който се кандидатира от затвора.

Въпреки това турците отидоха до урните и отбелязаха забележителна активност от 87%. Много избиратели не са доволни от икономическата политика на управляващата Партия на справедливостта и развитието, която в началото си отбеляза високи резултати именно в тази сфера. Турция сега има забавен растеж, увеличаваща се инфлация и изтичане на капитали, след като Ердоган се поддаде на авторитарните си инстинкти и политизира централната банка. Той се опита да отклони вниманието от икономическите теми като изпрати войска в Сирия и Ирак и яхна национализма.

Изкъпан от поредната си победа, Ердоган вероятно ще бъде още по-труден партньор.

------------

Край Босфора

Видя се, че има и друга Турция

От коментар на Иван Бедров за "Дойче Веле"

Фотограф: Umit Bektas

От вчера Турция вече е страна, която се управлява директно от президента. Страна с принизена роля на парламента, с еднолично и на практика безконтролно право на назначения, тъй като в едни ръце са съсредоточени огромни правомощия от изпълнителната, законодателната и съдебната власт.

Какво означава това за България? На пръв поглед изборите в Турция не променят нищо. Начело на двете държави продължават да са Борисов и Ердоган, които често демонстрират отличните си отношения. И двете държави са партньори в НАТО, а България, заедно с другите страни от ЕС, продължава да зависи от добрата воля на Ердоган да задържа мигрантите на своя територия. Не се е променило и това: потъпкването на демокрацията в Турция бе в ход и преди влизането в сила на новата конституция.

Има обаче и две огромни разлики. Първо, трансформацията на Турция от парламентарна демокрация в едноличен авторитарен режим окончателно приключи. До вчера съседната държава можеше да бъде критикувана за прекрачване на някои свободи и за прекалено дългото извънредно положение, но малко или повече и поне на хартия тя си беше демокрация.

Точно това, впрочем, даде възможност на втората разлика да се прояви - ако до вчера изглеждаше, че Ердоган е едноличен представител на турския народ, защото или е маргинализирал, или е пратил в затвора малкото останала опозиция, то днес картината е различна. Видя се, че има и друга Турция - и България е длъжна да говори и с нея. Ако искаме добри отношения с Анкара днес, демонстрацията на близост с Ердоган е добре дошла. Ако искаме обаче добри отношения в дългосрочен план, демонстративното фаворизиране на Ердоган става проблемно. Резултатите, а и самата предизборна кампания показаха, че опозицията в Турция е жива. И твърдо решена да защитава демокрацията.

Има и още една причина, поради която българският премиер би трябвало да ограничи употребата на фразата "моят приятел Тайпи". Значителна част от българските изселници в Турция са светски настроени и подкрепиха опозицията. Мнозина от тях живеят в западните райони на страната, където изборите спечели опозиционният кандидат. Тези хора са здравата връзка между двете държави и за тях Ердоган определено не е приятел.

----------

Единоначалие

Бойко Борисов е хибрид между Живков и Симеон

От коментар на бившия посланик в Москва Илиян Василев в неговия фейсбук-профил

Фотограф: Правителствена Служба

Борисов върви по пътя на Ердоган - президентската република, но с бг специфика, тъй като съзнава че няма сили да промени конституцията.

И сега президентът ни е маргинализиран и Борисов е всичко - и глава на правителство, и реален държавен глава. Все повече се отделя от представата за министър-председател, който решава проблеми.

Той се занимава с политика "от горе", от царска позиция, предпочита външно политически изяви, защото у дома има само досадни проблеми. Вижте как смята да реши проблема с майките /и не само него/ - те там да се разберат, да ми дадат решение (!?!).

Като че ли не е негово задължение сам да потърси това решение, да бъде страна в преговорите. Стои си на "върха" и поданиците идват с готови решения, а той благоволява... Действително е хибрид между Живков и Симеон. Разликата с Ердоган е само в мащаба на манипулациите.

От Нетаняху научаваме с решение за консулство с ранг на посолство в Йерусалим, тук всички мълчат като риби. Султан Тайп и Цар Бойко. Блато. И главната жаба е доволна.