Мнения Daily - Мигрантите изместиха политическия мейнстрийм надясно

Има риск ЕС да подкопае политиката си към най-близките си съседи.

Крепост "Европа"

Мигрантите изместиха политическия мейнстрийм надясно

От коментар на Даниел Стефанов, програмен координатор на Европейския съвет за външна политика – София, за "Клуб Z"

На 22 юни лидерите на ЕС се събраха на неформална среща в Брюксел, за да потърсят толкова нужното решение на европейската миграционна криза. Те не успяха да постигнат никакъв съществен напредък. Срещата за пореден път подчерта различията в националните залози и липсата на иновативни идеи в отговор на кризата.

Още от началото на срещата беше ясно, че целта на германския канцлер Ангела Меркел е да убеди страните от периферията да приемат повече мигранти, за да избегне политическата буря в страната си. Притисната от министъра на вътрешните работи Хорст Зеехофер, Меркел търси начин да спре вторичните придвижвания на бежанци и други мигранти в Европа, които не изискват съгласие на всички 28 страни членки на ЕС.



Италия и Гърция всъщност искат точно обратното – затварянето на граници и спирането на вторичното придвижване, както и започването на процес на връщане на търсещи убежище, би ги превърнало окончателно в европейски бежански лагери. Затова тяхната цел е да се раздели хуманитарното спасяване на търсещи убежище в Средиземно море от отговорността за приютяването им.

Интересът на френския президент Макрон също противоречи на този на Меркел. Амбицията на Макрон е да докаже, че под негово лидерство ЕС може да намери общоевропейско решение на проблема.

Въпреки риториката им, правителствата от Вишеградската група – Австрия, Унгария, Полша и Словакия - всъщност имат много малък искрен интерес от бързото решаване на мигрантската криза, тъй като тя им носи сериозни вътрешнополитически дивиденти, без реално да ги засяга в същата степен като Италия, Гърция, Испания и Германия. Ако този въпрос бъде решен ефективно и непротиворечиво, политици като унгарския лидер Виктор Орбан ще трябва бързо да намерят друг инструмент за активиране на избирателите и друга плоскост на противопоставяне на Брюксел.

На срещата в Брюскел България – една от страните, в които бежанците се регистрират за пръв път, опита да припомни на останалите страни членки ключовата си роля по осъществяване на сделката между ЕС и Турция. София се надява приносът й за споразумението да я спаси от принудата да приеме още търсещи убежище или цял бежански център.

Изглежда, различията между европейските лидери все още са повече отколкото пресечните им точки. Миграционната криза създаде собствена политическа реалност в страни като Австрия, Унгария, Италия и дори Германия. Използвайки миграционната криза, популсти спечелиха избирателна подкрепа, с което изместиха политическия мейнстрийм надясно. В този смисъл не е изненада, че лидерите на ЕС успяха да постигнат съгласие само по мерки, които предотвратяват хората, търсещи закрила да стигнат Европа – като развитието на европейските механизми за граничен контрол чрез Фронтекс и създаването на приемни центрове в страни извън ЕС. Ако можем да приемем, че първата мярка е оправдана и разумна, втората е далеч по-проблематична.

Идеята за изнесени на територията на трети страни бежански центрове не е нова. Влизането й отново в дневния ред на Европа показва липсата на политически приемлива алтернатива. Има риск ЕС да подкопае политиката си към най-близките си съседи, ако отправи такава молба към Албания например. Това би отворило отново темата за честността на европейската перспектива за страните от Западните Балкани. ЕС би рискувал сериозно да навреди на репутацията си в региона, ако започне преговори за присъединяване с Албания в замяна на изнесен приемен център в страната.

---------------

Европа се изправя срещу враг, конструиран в нейните кошмари.

"Апокалипсис сега"

Цивилизациите загиват от собствените си апокалиптични визии

От коментар на политолога Даниел Смилов за "Портал Култура"

[Reuters]

Всяка селищна система, както и всяка политическа общност, имат нужда от враг. Мигрантът е идеалният враг, защото той обикновено отговаря и на двете стандартни условия за различност. В класово отношение той е по-долу дори от най-бедните в европейските общества. И по принцип е с по-тъмна кожа. На всичкото отгоре с голяма вероятност е мюсюлманин, хиндуист или последовател на шаманизма, което също го разобличава като "опасен".

Основният враг, конструиран през ХХ век, не е толкова расов, колкото идеологически обаче. Сталин, Мао, Хитлер (и по-малките им подражатели и протежета) успяват да идентифицират и избият огромно количество идеологически врагове. В съответствие с режима те са комунисти, буржоа, кулаци, безродни космополити, анархисти, земеделци, интелектуалци, социалисти и т.н., и т.н.

Не на последно място Сталин доразвива теорията с концепцията си за "врага с партиен билет". Този враг не е идеологически, а е някой от "своите", който развива прикрита подривна дейност без видима причина. "Врагът с партиен билет" води и до идеята за произволния терор – по принцип всеки би могъл да попадне в тази категория и до голяма степен е въпрос на шанс да я избегнеш. Знае се, че местните структури на НКВД са имали "норма" за арестуване и за да я изпълнят, са прибягвали до методи, близки до лотарията.

Мигрантът е едновременно евреин, идеологически враг и враг с партиен билет. Когато пристига, той е расов и класов враг: води до "изчезване" на нацията и "подрива" социалната ѝ система, като уязвява "местните". Когато се интегрира в обществото, мигрантът става "враг с партиен билет" – един от уж своите, който във всеки един момент може да хване ножа и да изколи околните.

Мигрантът като враг No. 1 се конструира от днешните национал-популистки партии и медии чрез следните образи:

– Млади мъже с тъмна кожа, които ще променят чрез нашествие или размножаване заплашената политическа общност. Изнасилването и сексуалното посегателство от мигранти са картинното онагледяване на тази идея. Тази идея масово се тиражира независимо от липсващата обективна статистика в нейна подкрепа;
– Мигрантите живеят на помощи и точат социалната система, като заплашват класовия мир;
– Вземат работни места и пролетаризират мнозинството;
– Всъщност мигрантите са идеологически врагове, защото са джихадисти или поне гласуват за Ердоган;
– Те са врагове с партиен билет, спящи клетки, които в определен момент стават терористи, дори когато ги смятаме за интегрирани. Затова всеки терористичен акт се чака с нетърпение от борците с мигрантите – в него те виждат доказателство на теорията си. И съответно разочарованието им е голямо, когато актът се окаже извършен от някой "обикновен" луд;
– Определен процент от мигрантите са обявени по дефиниция за джихадисти и терористи, което оправдава произволна и масова репресия срещу тях по гореописания Сталинов подход срещу враговете с партийни билети;
– И накрая, Виктор Орбан в Унгария успя да сплете еврейската тема, световния финансов капитал и мигрантите по неповторим начин, обвинявайки Сорос за автор на "план" за "завладяване" на Европа. През 20-те години на миналия век хората са гледали с насмешка и на лудостта в идеите на Хитлер.

Цивилизациите загиват от собствените си апокалиптични визии. Ацтеките загубват империята си от 200 конкистадора на Кортес, само защото привиждат в него бога на собствения си крах. Европа е на път да загине заради въобразен враг, конструиран от собствените ѝ кошмари.

--------------

Десните популисти от "Алтернатива за Германия" вече вдигат чашите с шампанско.

Кризата в Берлин

И селските кмет знаят, че в политиката водещо е доверието

От коментар на Феликс Щайнер за "Дойче Веле".

[Reuters]

Германските граждани направо не могат да повярват на очите си, наблюдавайки драмата, която се разиграва от дни в Берлин и в Мюнхен. На човек му се иска да изкрещи: "Започнете най-после да си вършите работата!". Както си я вършим и ние, данъкоплатците.

Да, ние, гражданите на тази република, също имаме принос за нелекия делник на нашите политици. Защото според всички анкети, едно наистина голямо мнозинство подкрепя предложенията на лидера на ХСС Хорст Зеехофер. От друга страна мнозинството германци изобщо даже не искат тази политика да бъде прокарана с цената на тежка правителствена криза и дори разпад на управляващата коалиция. Най-малко пък електоратът на двете партии-посестрими ХДС и ХСС, който по принцип много обича реда.

Едва ли има човек, който да не се пита: Защо е всъщност всичко това? С какво днешното положение се различава от ситуацията преди три месеца, когато след дълги и мъчителни преговори ХДС, ХСС и социалдемократите все пак успяха да съставят правителство? И дали в този конфликт изобщо става дума за политически спор по същество - или по-скоро за двубой между канцлерката Меркел и вътрешния министър Зеехофер? Двубой, продикутван от чисто лични мотиви?

В интерес на истината трябва да кажем и това: през последните дни Ангела Меркел също допусна драматични грешки. Да, на срещата на върха на ЕС германската канцлерка постигна успехи, на които почти никой не се надяваше. Но звучи доста странно, когато от канцлерството ни обясняват с кои европейски партньори са постигнали еди-какви си споразумения, а малко след това три от въпросните държави категорично опровергават тези съобщения. На кого да вярваме? Всеки селски кмет знае, че в политиката няма нищо по-важно от доверието. Който не се ползва с доверие, няма никакъв шанс да оцелее политически.

Тази криза е преди всичко криза на партиите-посестрими, които години наред самоуверено тръбяха, че без тях не може да бъде съставено никакво правителство. Сега на човек му се иска да им каже: "Погледнете отвъд Алпите!". В Италия десетилетия наред нищо не ставаше без християндемократите. Но ето, че успяха да се саморазрушат. Затова можем да предположим, че десните популисти от "Алтернатива за Германия" вече вдигат чашите с шампанско.