Статистиката колко здравни министри и управители на здравната каса са сменили тези управляващи през различните си мандати отдавна няма значение. Средното времетраене на поста на "касиера", отговарящ за 3.8 млрд. лв. от здравни вноски, е около една година.

В края на първите шест месеца му се налага да признава неудобни истини, които рязко се отразяват на политическото му здраве. Като например, че България традиционно не си плаща за лечение на гражданите й в чужбина и затова те получават откази да ги оперират там. Или че 10-20% от пациентите в болница лежат за прегледи, изследвания, уточняване на диагнозата или като в хоспис – да ги погледа някой. Или че ако някой лекар иска да работи и да получава прилична заплата, не кандидатства за контрольор в здравната каса, а отваря частна практика.

С това, че здравната каса се източва по различни начини, са наясно всички, но управителят няма механизми да спре процеса - нито законови, нито като контрол. Промяна в здравното осигуряване и конкуренция от частни каси все още няма, въпреки че здравният министър обеща два нови модела до края на юни. И е видно, че от управителя не зависи почти нищо.Предишният оглавяващ институцията проф. Камен Плочев си отиде, защото каза истината - че касата е длъжник на останалите европейски институции. Единственият номиниран за мястото му - д-р Дечо Дечев, успешен директор на голяма държавна болница и експерт в сектора, по принцип не обича да си мълчи и ще бъде интересно дали като един от аргументираните критици на здравния сектор изведнъж ще започне да говори друго. Той на свой ред ще се изправи пред мълчаливата съпротива на политиците и невъзможността да промени статуквото. А и опитът на предшествениците му подсказва, че пътят към задържането на поста не минава през такава цел.