Технологичната революция в енергетиката насъпва с много голямо закъснение в сравнение с редица други сектори - мощните интереси зад изкопаемите горива блокираха промяната в продължение на десетилетия.

Днес очевидно блокадата е вече невъзможна, въпреки, че битката между двете лобита - на новите енергийни източници и на изкопаемите горива се завихря с нова сила.

Борбата всъщност е да не се допусне автономизиране на всяка отделна нация или друга общност от стопанска и геополитическа зависимост спрямо големите световни сили - добиващи петрол и газ и упражняващи стратегическа хегемония на регионално и/или глобално равнище.

На един следващ етап ще се окаже, че енергията е всеобщо достъпен ресурс, а централизираният контрол върху нея е невъзможен или поне твърде ограничен.

Тогава, разбира се, нова власт ще придобият властелините на енергийните мрежи - такава, с каквато днес разполагат Зукърбърг и Безос.

Светът си остава несъвършен, но саждите от комина принадлежат все повече на миналото.

-----------

Промените в СДС

Не нашите качества, а изборите, които правим, показват кои сме

От коментар на зам.председателя на ДСБ Радан Кънев в неговия фейсбук-профил

Фотограф: Юлия Лазарова

Независимо от слабостта на СДС през последните години (слабост, характерна за всички десни демократични партии още от разпада на Синята коалиция преди шест години...), смятам, че конференцията на тази партия е много важна. Защото за първи път се поставят под съмнение две ключови ценности - единството на дясното и привързаността на СДС към принципите на конституционната (т.нар. "либерална") демокрация.

Подкрепям СДС от 1989 - пет години преди да получа правото да гласувам. И не съм гласувал за СДС или коалиция, включваща СДС, само в случаите на дясно разделение. Винаги, и в най-трудните си години, СДС е бил символ на стремежа на голяма част от българските граждани към модерна демокрация, пазарна икономика, принадлежност към Единна Европа и единството на Западния свят от двете страни на Атлантика. Именно като такъв символ, съюзът е получавал гласовете на мнозина мои приятели и съмишленици, дори в периоди на дълбока персонална и морална криза.

Винаги, през петнайсетте години на тежко разделение вдясно, седесарите, обикновените избиратели и активисти, са били за възстановяване на единството. Имало е много лични конфликти, привнесени отвън интриги, емоционални сблъсъци. Но принципът не е бил подлаган на съмнение.

Днес конституционната демокрация и единството на Европа са поставени под съмнение в целия континент, в целия ЕС. Става модерно да си противник на Единна Европа, да се бориш за въстановяване на границите между европейските държави, да осмиваш конституционните права на човека и гражданина.

Възникна терминът "нелиберална демокрация", въведен от автокрацията в Кремъл, но радушно приет от "десни" и "консервативни" лидери в ЕС. А "нелиберална" демокрация означава неконституционна демокрация или просто - тирания. Като в Москва и Анкара, където също се провеждат избори - но избори с предрешен резултат и смачкана и/или театрална опозиция.

Е, човек винаги има избор. В такива времена, изборът е особено важен. Можеш да се поддадеш на авторитарната националистическа мода и да тръгнеш на лов за евтини симпатии - да отхвърляш свободата, да се надсмиваш над конституционните принципи, да обещаваш граници вътре в ЕС, да противостоиш на консолидацията на Европа и влизането на България в еврозоната и Шенген, да флиртуваш с режимите на диктаторите в Русия и Турция.

Можеш и да се бориш - за всичко, за което СДС се бореше през '90, през '97, през '99. Да се бориш, когато тази борба не е модерна и "времето не е наше". Тази борба в България има шанс, само ако демократичната десница е единна. И тук не говоря за поредните коалиции и блокове - практиката доказа, че те могат да бъдат само временно решение.

Надявам се, че приятелите ми в СДС ще направят - както винаги в миналото - смелия избор. Той им отива повече - на традицията, наследството и името. Да, в демократичното, реформаторско дясно в България има много калпави хора. Сигурно и аз съм в това число :) Но като казва един покоен професор по магия: "Не нашите качества, а изборите, които правим, показват кои сме всъщност".

----------

Драконът влиза...

За китайците сме просто коридор за стоките им

От коментар на проф. Ивайло Дичев за "Дойче Веле"

Фотограф: Надежда Чипева

Срещата 16+1 добавя още една доза разочарование от злополучното последно разширяване на изток. Усещането на западноевропейците е, че Източна Европа гледа да се продаде на този, който дава повече, без да мисли за обща стратегия и сигурност, да не говорим за спазването на човешките права, които Пекин нерядко нарушава.

Новият Път на коприната ("Един пояс, един път") е свързан с изграждане на инфраструктура. Онази инфраструктура, която иначе изграждаме благодарение на европейската солидарност. Фондовете не стигали, каза г-н Борисов, та затова нека дадат още. Само че за прагматичните китайци ние не сме част от обща територия, където бедните трябва да настигнат богатите, а коридор, през който да минат стоките им. И ако ще отпуснат нещо, това ще са заеми на пазарен принцип. Затова и резултатите от тези срещи са по правило доста по-скромни от очакванията, че свободните китайски капитали ще се излеят върху региона.

Разбира се, че би било прекрасно да се отворим към невероятната китайска икономика. Питам се обаче какъв ни е интересът да го правим в пакет с Източна Европа и докога ще бъдем "посткомунистически" страни? Може би това е групата на бенефициерите - клиентела на фондове, която шантажира стара Европа с това, че може да си намери по-богат меценат? Балканският регион има място в една транспортна стратегия, но защо тук са и Вишеградци, които са на друго, конкурентно трасе за новата "коприна", а ги няма Турция, Австрия, Франция? Човек остава с впечатлението за някакъв антиевропейски нюанс, а лидерите трябва да са усетили тревогата на много наблюдатели, щом и китайският премиер Ли Къцян, и българският му колега Бойко Борисов се почувстваха длъжни да заявят, че срещата е в интерес на един силен ЕС и не се опитва да го разцепи.

С Китай възкръсват древните фантазии за приказно богатия Изток. На върха на кризата Гърция продаде 65% от пристанище Пирея, с което не само отвори врата за силно конкурентните китайски стоки, но и предупреди ЕС, че ако не е той, има кой друг да ѝ помага. В България раздумката е повече за вътрешна употреба. Какво ли не се изприказва - че ще строят "Белене", че ще прокопаят тунел под Шипка. Най-екзотична беше идеята на Соломон Паси за построяване на нов "Ориент експрес" Пекин-София-Лондон със свръхбързи влакове. Стискам палци! Но да кажа, че малко ме притеснява мисълта за маси от китайски туристи - те са свикнали на диснифицирано наследство, а това ще възроди строежа на бутафории, който тъкмо позатихна. Нали сме шампиони в това да се пригаждаме и харесваме.

В крайна сметка разбирам, че са се споразумели основно да изнасяме за Китай една трета от тютюна си. И ще правим глобален център, в който да учим китайците как се работи с ЕС (кога станахме калайджии). Каквото и да е, поне помечтахме.